Определение № 2868 от 27.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2868 гр. София, 27.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20241100500923 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „К.С.“ ЕООД срещу отказа на ЧСИ А.Б. по изпълнително дело № 20238500400981 да спре по-нататъшните изпълнителни действия и да продължи ефективното събиране на сумата. Жалбоподателят счита, че с обезпечителната заповед се допуска единственото обезпечителна мярка „запор върху банкови сметки“, а не събиране на обезпеченото вземане. Посочва, че в случая на 30.11.2023 г. обезпечената сума от 30 600 лева била събрана от сметката на дружеството и преведена по сметка на ЧСИ А.Б..

Счита, че извършеното събиране представлява същинско изпълнително действие, несъвместимо с характера на обезпечителното производство. Твърди, че това действие подлежи на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Посочва, че за „К.С.“ ЕООД е налице правен интерес от обжалването, тъй като със събирането се нанасят и вреди на дружеството, на което е начислена значителна такса за превода, което е лишено от възможността да получава лихви върху запорираната сума, на което се пречи да поддържа събраната сума по сметката си в изпълнение на задълженията си към банката. Предвид изложеното иска да се отхвърлят като незаконосъобразни действията на ЧСИ А.Б., с които е отказал спиране на изпълнението след наложения запор на банкова сметка и е извършил ефективно събиране на сумата чрез превеждането й от сметката на „К.С.“ ЕООД по сметката на ЧСИ А.Б..

Със становище взискателят В.Б.Б. иска да се остави жалбата на длъжника без уважение, като неоснователна. Счита, че не е налице годен за обжалване акт, тъй като не са предприемани действия по принудително изпълнение, а само и единствено действия в рамките на обезпечителното производство.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита, че жалбата е без правен интерес. Твърди, че не е налице годен за обжалване акт, тъй като не са предприемани действия по принудително изпълнение, а само и единствено действия в рамките на обезпечителното производство. Счита, че жалбата е изцяло недопустима и 1 неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия, становището на взикателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

В чл. 435 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване действия. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и 7. разноските по изпълнението.

Жалбоподателят твърди, че действията, които обжалва попадат в приложното поле на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Съобразявайки данните по делото обаче, съдът намира, че не е налице постановен отказ от съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Изпълнителното производство е образувано във връзка с представена обезпечителна заповед, издадена по в.ч.гр.д. № 2386/2023 г. на САС и предприетите действия по него са единствено по налагане на обезпечителната мярка – запор в изпълнение на чл. 401, изр. второ ГПК във вр. с чл. 508, ал. 3 ГПК.

Действията, които длъжникът твърди, че обжалва са срещу отказ от страна на ЧСИ А.Б. да нареди на третото лице да не превежда сумите по сметка на съдебния изпълнител, а да останат при третото задължено лице – банката.

Налагането на запор върху банкова сметка на длъжника по издадена от съда обезпечителна заповед, респ. разпореждането на ЧСИ третото задължено лице да изпълни задълженията си по чл. 508 ГПК не попадат в кръга от лимитативно предвидените актове на ЧСИ, които подлежат на обжалване. Относно твърденията на жалбоподателя, че търпи вреди от незаконосъобразни действия по принудителното изпълнение, то отговорността на частния съдебен изпълнител би се реализирала по друг ред на защита чрез иск по чл. 441 ГПК.

При съобразяване разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, заявеното в жалбата и приложените доказателства, съдът намира, че длъжникът не обжалва действия на съдебния изпълнител, които да попадат в предметния обхват на цитираната разпоредба.

Предвид изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че жалбата следва да се остави изцяло без разглеждане като процесуално недопустима.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от „К.С.“ ЕООД срещу отказа на ЧСИ А.Б. по изпълнително дело № 20238500400981 да спре по-нататъшните изпълнителни действия и да продължи ефективното събиране на сумата по запор, като процесуално недопустима.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3