Акт от 14.04.2021, Окръжен съд - Видин

Р

Е Ш Е

Н И Е № 31 гр. Видин 14.04. 2021 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Председател:

И.И.

Членове: Р.Д.

Д.В. при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора …………….., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНЧХД № 37 по описа за 2021 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №20, постановена на 20.01.2021 година по н.о.х.д.№723 по описа на Видински районен съд за 2021 година, съдът е признал подсъдимия А.Г.Л. роден на *** г. в гр. Видин, живущ ***, българин, български гражданин, безработен, със средно образование, неженен неосъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че на

21.05.2020 г. в гр. Видин, кв. „******“ на ул. „*******“ на тротоара пред блок № **, вх. *** нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на Т.А.Т. с ЕГН ********** ***, с което й причинил контузия на главата с подкожен хематом в окосмената й част, което представлява лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, за което и на основание чл.

78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Съдът е осъдил подсъдимия А.Г.Л. да заплати на Т.А.Т. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 614.50 /шестстотин и четиринадесет лева и петдесет стотинки/ лева, представляващи разноски по делото от които 14.50 лв. за ДТ и 600 лв. адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок са постъпили две жалби, както следва:

-

От подсъдимия А.Г.Л., чрез защитника му адвокат И.И. ***, в която се поддържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на присъдата, като твърденията са, че първостепенният съд е интерпретирал неправилно събрания доказателствен материал и в резултат е изложил мотиви изцяло противоречащи на установената по делото фактическа обстановка; твърди се също, че неправилно съдът изобщо не е кредитирал показанията на свидетеля-очевидец Н.Г., който не е видял и не възприел подсъдимият да нанася удари на тъжителката и тя да пада; твърди се, че неправилно съдът е възприел показанията на свидетелката Тушева, която не установява подсъдимият да я е ударил по главата, където медицинските документи описват хематом от една страна, а от друга, въпреки, че тази свидетелка е установила, че подсъдимият е удрял тъжителката и по тялото, то не са установени описани травми по тялото в медицинската документация.

Иска се отмяна на атакуваната присъда на

Районен съд –Видин, и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението по чл.130, ал.2 от НК и се присъдят разноските на подсъдимия, направени по делото.

-

От тъжителката А.Г.Л., чрез защитника й адвокат С.М. *** е постъпило възражение, с която е възразила срещу постъпилата от подсъдимия жалба, като смята, че същата е неоснователна, немотивирана и недоказана и моли да бъде оставена без уважение, тъй като намира присъдата за правилна, справедлива, законосъобразна и постановена при спазване на материалния и процесуалния закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което въззивната жалба на подсъдимия да бъде отхвърлена като немотивирана, неоснователна и недоказана, а атакуваната осъдителна присъда да бъде потвърдена, както и да й се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбите и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Делото пред първостепенният съд е образувано по тъжба на Т.А.Т. ***

Търново, срещу А. Г.Л. ***, с обвинение по чл.130, ал.1 /ал.2/ от НК, за това, че на 21.05.2020 година в град Видин, в квартал „Калето“при среща между Т.Т. и сестра й С. Т. с подсъдимия Л., при която среща Л. е трябвало да предаде малкото дете, родено от съжителството им със С. Т.. При разразилия се скандал относно това, че след раздялата си с него Т. живее в жилището на сестра си, той тръгнал към подсъдимата и й нанесъл удари с юмруци в лицето, вследствие на което тя паднала и си ударил главата и дясната ръка в областта на лакътя.

Не се спори по делото и двете страни установяват категорично, че действително на посочената дата 21.05.2020 година около обяд след телефонен разговор, при който подсъдимият е поискал да доведе при С.Т. малкото им дете, тъй като то искало да я види, и поради това се уговорили да се срещнат на адреса, където тя живеела при сестра си – тъжителката Т.Т. ***. По делото са разпитани свидетели – С. Т. и Н. Ц.Г., като показанията им категорично установяват, че действително такъв скандал е възникнал на посоченото място и в посоченото време, като свидетелката Т. сочи конкретно как подсъдимият е ударил сестра й и същата е паднала, докато свидетелят Г., който при идването на мястото на срещата е бил заедно с подсъдимия, тъй като непосредствено преди това поправяли водопроводен кран заедно, след възникналия скандал е излязъл от колата с която дошли до мястото и се отдалечил на 10-15метра, на другия тротоар на улицата. Свидетелят удостоверява, че „Вървейки с гръб към блока на С. чух врява и обиди и се обърнах, стоях на място силно се говореше и чуваше“/л.25 от делото/. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е направил извода, че този свидетел не е видял точно побоя, тъй като той се е състоял когато той се е движел с гръб към тях и както той установява е чул обиди и врява.

От писмо на „Дирекция „Национална система 112“, районен център 112-Монтана/л.41 от делото/ е видно, че има запис на повикване към ЕЕНСП112, регистрирано на 21.05.2020 година за възникнал инцидент на ул.“********“, №***** В ж.к..“**********“ на град Видин, регистрирано в 13,12,57часа от мобилен телефон **********, като подаващата сигнала се представила като С. Н. Т., към което писмо е приложен аудиозапис и 3 броя електронни картони.

Настоящият състав след преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че правилно първостепенният съд е преценил и приел, че безспорно е установено, че подсъдимият Л. е нанесъл удари на тъжителката Н. вследствие на които е паднала на земята, които се преценяват като лека телесна повреда „контузия на главата с подкожен хематом в окосмената й област и болка в десен лакът и китка“, с която е причинена болка и страдание на същата. Вещото лице в заключението си е конкретизирало /л.57 от делото/, че е установен „подкожен хематом в окосмената част на глава“, който се дължи на удар от или върху тъп, твърд предмет и е възможно да е причинен при падане и удар на главата в твърда повърхност, както и при директен удар с твърд, тъй предмет/юмрук, ритник и т.н./.

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Жалбите са подадени в законоустановения срок от подсъдимия

А.Г.Л. и от тъжителката Т.А.Т., които са страни, които имат правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е правилна и законосъобразна поради следните съображения:

І. По служебната проверка:

Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна деянието на подсъдимия А.Г.Л. е съставомерно по така определената от първоинстанционния съд правна квалификация. Първостепенният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и фактическите положения, които са приети за установени и намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на подсъдимия А.Г.Л. по съставите на НК, по които му е повдигнато обвинение и е наложил справедливо наказание.

II.Неоснователни са и оплакванията в жалбата на подсъдимия Л.:

Както бе посочено по-горе, оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на присъдата, като твърденията в тази насока са, че първостепенният съд е интерпретирал неправилно събрания доказателствен материал и в резултат е изложил мотиви изцяло противоречащи на установената по делото фактическа обстановка; твърди се, че неправилно съдът изобщо не е кредитирал показанията на свидетеля-очевидец Н. Г., който не е видял и не възприел подсъдимият да нанася удари на тъжителката и тя да пада; твърди се, че неправилно съдът е възприел показанията на свидетелката Т., която не установява подсъдимият да я е ударил по главата, където медицинските документи описват хематом от една страна, а от друга, въпреки, че тази свидетелка е установила,че подсъдимият е удрял тъжителката и по тялото, то не са установени описани травми по тялото в медицинската документация.

Съдът намира така посочените оплаквания и твърденията към тях за неоснователни, поради следните свои съображения:

На първо място, твърдението, че първостепенният съд е интерпретирал неправилно събрания доказателствен материал и в резултат е изложил мотиви изцяло противоречащи на установената по делото фактическа обстановка е напълно неоснователно, тъй като от мотивите на съда е видно, че доказателствата са правилно интерпретирани, правилно е възприета и установена фактическата обстановка, която се установява от всички гласни доказателства, които напълно си кореспондират с наличните писмени доказателстава – приложените медицински документи от ЦСМП/л.5 до л.8 от първоинстанционнто дело/, протокол за полицейско предупреждение - л.39 от първоинстанционното дело/, медицинската експертиза и писмото от ЕЕНСП112/л.41 от първоинстанционното дело/, и въз основа на същата съдът е направил правилни аналитични правни изводи, които не противоречат на установената фактическа обстановка.

На второ място неоснователно е и твърдението, че неправилно съдът изобщо не е кредитирал показанията на свидетеля-очевидец Н. Г., който не е видял и не възприел подсъдимият да нанася удари на тъжителката и тя да пада, тъй като от мотивите на първостепенният съд е видно, че тези свидетелски показания са обсъдени подробно /л.64 от първоинстанционното дело/ и правилно съдът е отбелязал, че този свидетеля относно ударите с юмрук - „За тях той свидетелства обаче не в смисъл, че не ги е имало, а че не е видял.“, което въззивният съд възприема, тъй като в показанията си този свидетел установява, че е бил с груб по време на скандала, но е чул врява и обиди.

На трето място неоснователно е и твърдението, че неправилно съдът е възприел показанията на свидетелката Т. която не установява подсъдимият да я е ударил по главата, където медицинските документи описват хематом от една страна, а от друга, въпреки, че тази свидетелка е установила, че подсъдимият е удрял тъжителката и по тялото, то не са установени описани травми по тялото в медицинската документация, поради това, че преди всичко лицето се намира на главата от една страна, а от друга, вещото лице е конкретизирало при разпита си в съдебното следствие пред първостепенния съд, че „Това, че има налично установено кръвонасядане на главата, дава основание да се приеме, че е причинена травма с твърд предмет, може да е с ръка, може с ритници, както е описано в делото…При ритник може да има следи, може и да няма, зависи от облеклото на пострадалата. Може да има болки, без да има видими външни белези. В бърза помощ се е оплакала само от болки в главата и ръката.“

По възражението на Т.А.Т. срещу въззивната жалба на подсъдимия, по което няма оплаквания и изложени доводи,съдът няма какво да обсъжда, но следва да й се присъдят направените за въззивната инстанция разходи, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на