Решение № 6267 от 17.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6267 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100109077 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена от М. З. З. искова молба срещу М. П. В. за осъждането й да му заплати сумата от 25 001 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от уронване на престижа и на доброто му име, чрез изложени в сигнал до Етичната комисия на СУ „Св. Климент Охридски“ неверни и позорящи го твърдения, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че в сигнал на М. В. до Етичната комисия на СУ „Св. Климент Охридски“ с вх. № 93-М191/23.04.2025 г. се съдържали твърдения за извършени от З. нарушения: обсебване на командировъчни средства, дискриминация, тормоз на работното място, принуда за полагане на извънреден труд, отнемане на лекционни часове, неправомерно отстраняване от авторски колектив, както и че вследствие на действията му настъпило прекъсване на бременността на В..

Подробно излага кои от твърденията в подадения до Етичната комисия сигнал са неверни и позорящи.

Сигналът станал достояние на цялата общественост. Наложило се З. да дава обяснения пред свои колеги и пред ръководни органи на университета, което му причинило неприятни емоционални преживявания. Ограничил професионалните си ангажименти и контакти, защото изпитвал неудобство 1 пред студентите, служителите и колегите от факултета.

Освен търпените негативни преживявания, уронен престиж и добро име, изнесеното от ответника повлиявало и върху перспективата да бъде избран за ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ при следващи избори.

При проведената от Етичната комисия проверка не били установени нарушения на академичната етика от страна на З..

В. съзнавала неистинността на изложените от нея обстоятелства и действала с намерение да накърни професионалния му и обществен авторитет.

Неимуществените вреди оценява на 50 000 лева, като предявява иска като частичен за сумата от 25 001 лева, ведно със законната лихва от 23.04.2025 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. В. е подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Поведението й по подаване на сигнал не било противоправно, а в упражняване на признато със закон право.

Подаването на сигнал било мотивирано от трайното конфликтно, унизително и дискриминационно поведение от страна на З.. Не отговаряла и за това, че съдържанието на сигнала станало достояние на широк кръг от хора.

Оспорва търпените от ищеца неимуществени вреди и причинната им връзка със собственото си поведение, което оспорва да е противоправно.

Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди намира за прекомерен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В сигнал от 23.04.2025 г. до ректора, членовете на Контролния съвет, членовете на Етичната комисия, омбудсмана на СУ „Св. Климент Охридски“ и Университетска синдикална организация към Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ гл. ас. д-р М. П. В. при Факултет по науки за образованието и изкуствата, катедра „Специална педагогика“ е изложила свои оплаквания от декана на факултета проф. д.п.н. М. З. за финансови нередности и нерегламентирани постъпки, дискриминационни действия, отнемане на часове и силно изразено лично отношение и тормоз на работното място спрямо нея.

В отговора си М. З. е изразил несъгласие с изложеното в сигнала и е дал обяснение за действията си във връзка с всяко от наведените от В. твърдения в сигнала.

В свое становище Етичната Комисия на СУ „Св. Климент Охридски“ е отразила, че са разгледани внимателно както изложенията в сигнала на М. В., така и в отговора на М. З. и е стигнала до заключението, че е допуснат тежък междуличностен конфликт, довело до цялостно влошаване на климата в 2 катедрата и факултета. Обърнато е внимание, че работният и колегиален тон и атмосферата във всеки факултет се задават от ръководството и че деканът носи отговорност за това. Препоръчано е избягване вземането на решения при конфликт на интереси, допускане на съмнения за еднолично вземане на решения, за отношения на административна зависимост, налагане на воля и неправомерно използване на ръководна позиция. Комисията е призовала декана на факултета по науки за образованието и изкуствата да вземе спешни мерки за осигуряване на нормална, равнопоставена и спокойна работна среда на всички членове на ръководената от него колегия.

Към отговора на исковата молба са представени заповеди, с които М. В. е била назначена за квестор на конкурсни изпити за прием на докторанти, за докторски минимум и държавни изпити.

Представена е заповед от 04.07.2022 г. за преместване на гл. ас. Д-р М.

П. В. от кабинет 209 в кабинет 217.

По делото са приети медицински документи за прекъсната бременност по медицински показания.

Университетска синдикална организация към Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ е разгледала сигнала на М.

В. и я насочила към ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ във връзка с твърденията за нарушаване на трудовото законодателство и към Комисията за защита от дискриминация – относно твърдяното от нея дискриминационно поведение на проф. д-р М. З..

Приет е и протокол № 5 за проведено на 26.04.2023 г. заседание на факултетния съвет на факултета по науки за образованието и изкуствата.

По делото са събрани гласни доказателства във връзка с отношенията между страните и търпените неимуществени вреди от подадения от М. В. срещу М. З. сигнал за неетично негово отношение.

Свидетелят К.Б. познавала проф. З. от Факултета по науки за образованието и изкуствата. Родителите на свидетеля били професори във факултета, като самата тя го завършила и в момента била докторант. В. познавала бегло. С проф. З. били в близки приятелски отношения.

През пролетта на миналата година той й казал, че В. е подала жалба срещу него до Етичната комисия. Променил се и не отговарял на телефонни повиквания и съобщения, пропускал срещи. Когато гостувал в дома на свидетеля Б. консумирал алкохол и употребявал тютюн, което било нетипично за него. Оплакал се, че всичко, което градил през годините и кариерата му се сринали от една жалба, която съдържала неверни твърдения.

Б. се впечатлила от твърдението, че З. тормози В. и че изисква от нея да проведе пропуснати лекции; че често я определял за квестор, което било 3 задължително за преподавателите. Според свидетеля, за хората, които познавали проф. З., изложеното в жалбата неотговаряло на личността му. Като декан бил отзивчив и се стремял да помогне на всеки, който се обръщал към него за съдействие.

След като сигналът станал публично достояние сред академичната общност, повечето преподаватели не могли да повярват. Около половин година З. се дистанцирал, затворил се и избягвал комуникацията си с хората. Б. забелязала промяната в поведението му и разбрала за проблема от самия З..

Чувала по коридорите да се коментира, че З. тормозел В., а тя него – с подадения сигнал. След прекратяването на личните им взаимоотношенията свидетелят не знаела двамата да са имали конфликти преди В. да подаде сигнала.

Свидетелят В.М. се познавал с ищеца от дълги години и двамата били приятели. М. познава като бивша приятелка на М. З.. Ищецът споделил с М. за тегобите си от нападките на М. В., която твърдяла, че З. проявява некоректно поведение спрямо нея. Била се оплакала, че трябвало да отработва часове, че З. я дискриминира и тормози, включително че е станал причина за прекъсване на бременността й. З. споделял огорчението си, че обвиненията са от човек, с когото е имал доверителни близки отношения. Ищецът допускал, че това може да е плод на поръчка в борба за кариерно израстване и може да са намесени и други хора.

Ищецът изпитал огорчение и обида, предвид близостта си с В. и неочакваното й отношение. Преживявал тежко постъпката й и заради последствията за авторитета му сред академичната и университетска общност.

В личен план изпитвал разочарование и покруса, защото приемал постъпката на В. като предателство. Това състояние на З. продължило с месеци, но свидетелят не излага впечатления, че и до момента ищецът се чувства емоционално натоварен от подадения от В. сигнал.

З. не споделил с М. за конфликт между него и В. на работното място.

Свидетелят знае за съдържанието на сигнала от З..

Свидетелят А.Х. разказва, че познава и ищеца, и ответника от периода на обучението й - от 2019 г. до 2023 г. Проф. З. познава като декан на факултета, а М. В. е била неин лектор три последователни години, по различни дисциплини. Х. не излага да е имала конфликт с когото и да било от 4 двамата. Не помни В. да е отсъствала от лекции. Първоначално М. била свеж и лъчезарен човек. Впоследствие била по-сдържана. На 24.05.2023 г. в издание на катедра „Специална педагогика“ имало публикации на всички лектори, в което обаче не присъствало името на М. В.. Х. разбрала от свои колеги, че имало конфликт между В. и З.. Тогава свидетелят се свързала с нея и попитала за причината поради която нейна публикация не е намерила място в сборника на катедрата. Тогава В. споделила с Х. за конфликта й с проф. З.. По-късно, пак от ответника, разбрала за заведеното срещу нея дело от проф. З.. Тогава свидетелят разбрала и за сигнала. Преди това не била чувала коментари. В. й казала, че Етичната комисия има положителен отговор.

Х. твърди, че М. не е конфликтен, злонамерен или агресивен човек. За конфликта между В. и З. разбрала през 2021 г., но не е била свидетел на откритото им противопоставяне.

Според свидетеля Х., първоначално проф. З. давал вид на човек, който желае да съдейства на студентите. В края на обучението си Х. усетила, че това желание у него отсъства. По време на държавната практика свидетелят избрала базата, в която да проведе практиката. В деня на държавния писмен изпит разбрала, че има проблем с оценката й, както и с тази на онези колеги, които провели практиката си в тази база. Х. го помолила за съдействие, но получила отказ.

М. В. лично споделила с Х., че не се чувствала комфортно във факултета заради проф. З.. Когато е в лекции, той идвал, прекъсвал часовете й и правел проверки. Докато преди това се случвало инцидентно, впоследствие тези прояви зачестили. В. споделила и че З. я притеснявал и в извънработно време.

Свидетелят Б.М. дава показания за познанството си със страните по делото от 2021 г. С В. били в един приятелски кръг и понастоящем, а проф. З. познавала покрай личните контакти на М. с него. Личните им отношения продължили до средата на 2022 г. М. споделя, че се е впечатлила от обсебващото му отношение като партньор на М.. На почивки, които прекарвали в женски кръг М. З. идвал без съгласието на М. и оставал през целия период на почивката, като той бил единственият мъж сред този женски кръг. Идвал и при други срещи и събирания.

След като преустановили личните си отношения, М. се върнала при бившия си съпруг. Споделила с М., че от този момент започнал натиск върху 5 нея от страна на З.. Оплакала се и че е изключвана от академична кореспонденция, от трудове и от участие в сборник, а също и непризнаване на отпуски по болест.

М. разбрала за подадения от В. сигнал до Етичната комисия на университета след като проф. З. подал исковата молба. Тогава М. споделила, че е много притеснена, защото заради оказвания й методичен натиск е подала сигнала, а той попречил на кандидатура на З.. Тогава М. й разказала, че от доста време се опитвала да разреши проблемите си с М. З., да говори с него и с други преподаватели и колеги в университета, да получи помощ за диалог и за разрешаване на създалата се ситуация, която от лични отношения преминавала в служебни. След като не е срещнала подкрепа от никого, решила да подаде жалба.

Разпечатката съдържа 46 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/558aaa1a-6656-442c-a24e-4976278be59e