Решение № 2967 от 11.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11162/2023
- Вид
- Решение № 2967
- Подписан
- 11.06.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2967 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330111162 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от „„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 121718407 против Н. М. В., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че На *** г., в гр. П., по бул. „***", ответникът, управлявайки лек автомобил „****", per. № ***, с несъобразена с пътните условия скорост и с концентрация на алкохол в кръвта от 1,67 %о, при излизане от завой изгубил контрол над автомобила, напуснал пътното платно и се ударил в бетонна ограда, след това се ударил в метален електрически стълб и метална врата на цех за ковано желязо. В резултат на инцидента били нанесени тежки травматични увреждания на Н. Д. Д., а именно: ***, с разстройство на здравето, временно опасно за живота, и многофрагментно счупване на *** в челно ***, разкъсно-контузна рана на главата в *** област.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от С. Х. З., с който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че ответникът не е реализирал виновно ПТП с пострадал Б. С. Ц. и не му е нанесъл неимуществени вреди. Излага доводи, че действително на ***** г. се е намирал на процесното кръстовище като възприел пешеходец да пресича 1 пред неговия автомобил клатушкайки се. След като пешеходецът преминал, ответникът потеглил, но пешеходецът се спрял и се завъртял обратно. По този начин с дясната си ръка ударил дясното огледало за обратно виждане.
Започнал да крещи с обидни думи. Ответникът потеглил с автомобила и видял пешеходеца в огледалото за обратно виждане как е седнал на тротоара и крещи. Почудил се дали да паркира и да слезе от колата, но след като видял агресията на пешеходеца, се притеснил да не го удари. На *** г. ответникът и неговата *** посетили *** РПУ при ОДМВР Пловдив, където разбрали, че е подадена жалба, че на ***** г. ответникът е блъснал пешеходец. Впоследствие ответникът и пешеходеца били извикрани в *** РПУ, където пешеходецът поискал обезщетение, ответникът първоначално отказал, но впоследствие се съгласил да му предостави 38 лева. Пешеходецът отказал и на ответника бил съставен АУАН. От правна страна се възразява, че липсва ПТП. Оспорва се протоколът за ПТП с пострадали лица, доколкото не е съставен на място и отразното в него не отговаря на действителното фактическо положение. По отношение на претенцията на пешеходеца, се излагат съображения, че ответникът е съобщил на ищеца за претенциите не пешеходеца още преди същите да бъдат предявени срещу застрахователя, както и че същите не отговарят на случилото се. Оспорва се и протокола от проведено редовно заседание на Застрахователната експертна комисия. По отношение на представеното съдебномедицинско удостоверение, се възразява, че същото е съставено по данни на пешеходеца. Възразява се и че не е налице елемент от фактическия състав на нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, а именно: ответникът да е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи.
Същото не било отбелязано в протокола от ПТП. Съставеното Наказателно постановление с вменено такова нарушение на ЗДвП било отменено с Решение на Районния съд. Поради изложеното оспорва предявения иск по основание и размер. Моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 500 КЗ, във вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
2 наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на процесния автомобил 2. настъпване на покрит застрахователен риск – описаното в исковата молба ПТП; 3. претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 7. ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, 8. посещението на органите за контрол за движение по пътищата да е задължително по закон. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
Установява се по делото от цялата доказателствена съвкупност, че на *** г., в гр. П., по бул. „***", ответникът, управлявайки лек автомобил „****", per. № ***, с несъобразена с пътните условия скорост и с концентрация на алкохол в кръвта от 1,67 %о, при излизане от завой изгубил контрол над автомобила, напуснал пътното платно и се ударил в бетонна ограда, след това се ударил в метален електрически стълб и метална врата на цех за ковано желязо, като в резултат на инцидента били нанесени тежки травматични увреждания на Н. Д.
Д., а именно: ***, с разстройство на здравето, временно опасно за живота, и многофрагментно счупване на *** в челно ***, разкъсно-контузна рана на главата в *** област.
Показанията на свидетеля Н. Д. Д. изцяло кореспондират с описания погоре механизъм на ПТП-то, както и със заключението на вещото лице, чието заключение по САТЕ е прието като пълно и обективно. Установява се, че и за лек автомобил „****", per. № *** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" с „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, обективирана в полица № ****, със срок на действие от 30.06.2016 г. до 30.06.2017 г. От НОХД № *** г. по описа на Районен съд - П., *** нак. Състав се установява, че между ответникът и Районна прокуратура Пловдив било сключено споразумение, като В. е признал вината си за причиняване на процесния инцидент, както и че 3
Н. В. бил признат за виновен за извършено престъпление, поради нарушени редица разпоредби на ЗДвП, в резултат на което били причинени травматични увреждания на Н. Д.. На основание чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От приетите писмени доказателства по делото се установява, че след инцидента, пострадалата Н. Д. Д., отправила претенция до ищцовото дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди причинени при процесния инцидент, а след като е било уведомено за настъпване на застрахователното събитие, ищцовото дружество е образувало щета №
**** и с Протокол
№
*** г., застрахователят е определил обезщетение на пострадалата в размер на 36 000 лева. Между пострадалата и застрахователното дружество било сключено споразумение за извънсъдебно увреждане на претенцията. По силата на сключеното между страните споразумение, застрахователят се е задължил да изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36 000 лева на пострадалата Н. Д. Д., като обезщетението за неимуществените вреди в размер на 36 000 лева се установява , че е изплатено от ищеца с банков превод на *** г. на пострадалата.
Поради всичко гореизложено и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, поради което следва и да се уважи предявения иск.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът за заплатена държавна такса в размер на 25 лева, 200 лева – депозити за САТЕ и СМЕ, 30 лева – депозити за свидетели , 400 лева- депозит за особен представител, 480 лева – адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, сумата от 1000 лева главница, претендирана частично от сума в общ размер от 36 000 (тридесет и шест хиляди) лева, представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди по щета № ****, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 31.07.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н. М. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 121718407, сумата в размер на 1160 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5