Решение № 198 от 21.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330203141 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 21-1030-000969/17.02.2021 г., издадено от М.В.М. – ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение за по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено в частта му, с която е наложено административното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. Жалбоподателят твърди, че запазването на възможността да упражнява това си право е от надделяващ обществен интерес, тъй като всяка седмица трябва да транспортира неподвижния си син и заболялата си съпруга на рехабилитация, респ. на лечение в друго населено място. Изразява се съжаление за извършеното деяние. В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх.№ 22960/10.05.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично 1 доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г.И.Б., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 30.03.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 31.03.2021 г., поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 25.02.2020 г. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство между В.И.В. в качеството на продавач и жалбоподателя Г.И.Б. в качеството на купувач, по силата на който жалбоподателят придобил в собственост лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***. За изповяданата сделка било подадено заявление по електронен път по електронна преписка № 9897/269444-25.02.2020 г.

До 25.04.2020 г. жалбоподателят Б. не представил лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** за извършване на пререгистрация.

На 25.06.2020 г. в автоматизираната информационна система АИС-КАТ било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***. За тази принудителна административна мярка не било допуснато предварително изпълнение, нито актът бил съобщен на жалбоподателя Б..

Към 30.01.2021 г. срокът за обжалване на принудителната административна мярка все още не бил изтекъл, а и не бил започнал да тече, поради което тя не била влязла в сила. На същата дата жалбоподателят Б. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, като се придвижвал по ул. „Възраждане“ в с. Калояново, обл. Пловдив. По същото време на територията на селото се провеждала специализирана полицейска операция, в която участвал и свид. Я.И.М. – ***. Когато се намирал на № 3 на ул. „Възраждане“ в с. Калояново, автомобилът, управляван от жалбоподателя, бил спрян за проверка. За нейното извършване полицейските служители потърсили съдействие от свид. М.. При извършването на проверката свид. М. установил, че регистрацията на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** била служебно прекратена и на място съставил акт за установяване на 2 административно нарушение (АУАН) с бл. № 978544 против жалбоподателя Б., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Я.И.М.. Свидетелят потвърждава авторството на съставения АУАН и поддържа фактическите констатации по него. Изяснява, че проверката е извършена по време на провеждането на специализирана полицейска операция на територията на с.

Калояново, както и че в хода й е установил, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация към датата на проверката. От показанията на свид. М. се установява още, че при извършването на дистанционна справка с базата данни на МВР за това дали дадено ППС е регистрирано полицейският служител получава информация само за резултата – дали има действаща регистрация или не, но не и за причината за служебното прекратяване на регистрацията, каквото отбелязване е било направено за процесния автомобил. Показанията на свид.

М. се ползват с доверие от съда, като се ценят за последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. В тях актосъставителят възпроизвежда свои непосредствени възприятия, формирани по време на проверката. Видно е и че свидетелят има ясен спомен за случая, като възпроизвежда конкретни обстоятелства от проведения разговор с жалбоподателя, който съобщил, че има рожден ден на датата на проверката.

От договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 25.02.2020 г. (лист 7 от делото) се изяснява, че същият е сключен между лицата В.И.В. и жалбоподателя Б., като последният е действал в качеството на купувач, както и че предмет на договора е прехвърлянето на правото на собственост върху лек автомобил с марка и модел „Опел Корса“ и с рег. № ***.

От писмо с вх. № 32554/17.06.2021 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 23 от делото) и справка от АИС-КАТРегистрация (лист 25 от делото) се установява, че на 25.02.2020 г. процесният договор за покупко-продажба с купувач жалбоподателя Б. е регистриран в системата АИС-КАТ-Регистрация, а на 25.06.2020 г. след непредставяне на превозното средство от жалбоподателя за извършване на пререгистрация в сектор „Пътна полиция“ регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

3

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Г.И.Б. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № *** със статус „валиден“ и с налични 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на 30.01.2021 г. около 12:30 часа в с. Калояново, на ул. „Възраждане“ № 3 жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***.

Доказа се, че към тази дата жалбоподателят е бил собственик на автомобила, като правото на собственост е прехвърлено на 25.02.2020 г. Доказа се и че към датата на управлението на автомобила в автоматизираната информационна система АИС-КАТ е отбелязано прекратяване на регистрацията на този автомобил. За това отбелязване се установява по делото да е извършено на 25.06.2020 г.

Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателя Б., е несъставомерно от обективна страна, тъй като към датата, приета за момент на извършване на нарушението, все още не са били настъпили правните последици по прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***. Прекратяването на регистрацията, включително в случая на чл.

143, ал. 15 от ЗДвП, представлява принудителна административна мярка, която от своя страна е индивидуален административен акт. Този административен акт в пряко нарушение на забраната по чл. 90, ал. 1 от АПК е изпълнен преди да са изтекли сроковете за неговото оспорване.

Относно правната природа на служебното прекратяване на регистрацията на МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП има формирана последователна практика на Върховния административен съд – Определение № 2785 от 01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 на ВАС; Определение № 14092 от 16.11.2020 г. по адм. д. № 9510/2020 на ВАС. Изведените указания по приложението на относимите правни норми от ЗДвП и от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. са възприети и от касационната инстанция – Решение № 160 от 26.01.2021 г. по к.а.н.д. № 3303/2020 г. на Административен съд – Пловдив, съгласно което прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП представлява принудителна административна мярка (ПАМ), по отношение на която не е допуснато предварително изпълнение, поради което към посочената в наказателното постановление дата регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС, представляващо лек автомобил с рег.

№ ***, не е прекратена и липсва съставомерно деяние, осъществено в 4 нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната (чл. 143, ал. 2 от ЗДвП). В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните работи е издал Наредба № І-45/24.03.2000 г.

Тъй като регистрацията и ползването на моторни превозни средства е предмет на специален режим, компетентни да извършат регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства са органите, установени по реда на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП – в чл. 2 от Наредба № І-45.

В настоящия случай регистрацията на процесния автомобил е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Следователно служебното прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се извършва от служители от звената „Пътна полиция“ в съответните ОД на МВР или Столична дирекция на вътрешните работи.

Посоченият в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията – чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок от придобиването. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната информационна система. Следователно налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК.