Определение № 1496 от 08.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1496 гр. София, 08.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602162 по описа за 2025 година Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з. определение от 12.03.2025г. по НОХД № 1425/23г. по описа на СРС, 14-ти състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане същото на СРП, а по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК е потвърдена търпяната от подс.Б.Б. М. „З. под стража“.

За да постанови горното определение първостепенният съд на първо място е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила и в тази насока е изложил съвсем лаконични, напълно схематични и голословни доводи, без да А.лизира наведените защитни възражения и съответно без да защити и обоснове крайния си извод. На второ място и касателно изразеното становище за липса на предпоставки, обуславящи изменение на търпяната от подс.Б. М. „З. под стража“ в по-лека такава, съображенията на СРС са по-разширени, макар и недостатъчни, с оглед законовите критерии по чл.63 НПК – мотивите на първостепенният съд са съсредоточени само и единствено относно наличието на риск от укриване, изведен от обстоятелството на неявяване на подсъдимия за насрочено на 07.11.24г. с.з. и взета на осн. чл.66 ал.1 НПК М. З. под стража, като е отчетено и обстоятелството, че независимо от ефективното изтърпяване по настоящем на наказание ЛСВ, то предстои освобождаването му.

Срещу определението в частта му и по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК е 1 подадена частна жалба от адв.М.Н., защитник на подс.Б. с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна и произнасяне по същество с прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП и смекчаване процесуалното положение на подсъдимия, посредством изменение на горната М. в най-леката такава по българското законодателство, а именно Подписка. Релевира се довод за наличие на редица съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие между обстоятелствена и заключителна част на процесния ОА досежно датата на реализиране на квалифициращия елемент по ал.5 на чл.142а НК; липса на подробно фактическо описание на реализираните от подс.Белиц действия в рамките на целия инкриминиран период за вмененото му престъпление по чл.142а ал.5 НК и наличие на неяснота относно началния времеви момент; а така също и наличие на неяснота касателно времевия период на извършване на престъплението по чл.144 ал.3 НК, очертан в обвинителния титул като „неустановена дата през периода 01.03.2021г. – 30.04.2021г.“.В депозирА.та от адв.М.Н. частна жалба се навеждат и доводи за незаконосъобразност на постановеното от СРС определение по чл.248 ал.1 т.6 НПК и в тази насока се сочи правната и практическа несъвместимост за изтърпяване на М. З. под стража и изпълнение на наказание ЛСВ в рамките на един и същи времеви период.

Две отделни частни жалба против определението на СРС са подадени и от подс.Б., като основно в същите от една стрА. се твърди допуснато в хода на ДП нарушение на чл.107 ал.3 НПК и в тази насока се прави коментар на събраните доказателства, а досежно наложената му М. З. под стража излага становище, идентично с това на неговия защитник и изразяващо се в практическа невъзможност за едновременно изтърпяване и на М. и на наказание ЛСВ.

Против определението на СРС по чл.248 ал.1 т.3 НПК е подадена и частна жалба от адв.А., защитник на подс.А.Г., като в жалбата са наведени подробни аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно непризоваване на пострадалия за проведеното разпоредително с.з.; непредявяване по реда на чл.227 НПК на материалите по ДП, което от своя стрА. накърнява процесуалните права на подсъдимия; наличие на противоречие между обстоятелственото изложение и заключителната част на ОА, което противоречие е свързано с даденото описание на квалифициращия елемент по чл.142а ал.5 НК; липса на изрично описание в ОА на конкретно реализираните от подс.Г. действия, посредством които е реализирано изпълнителното деяние за горното престъпление.В контекста на престъплението по чл.142а ал.5 НК в жалбата се твърди и повдигнато обвинение с невъзможна правна конструкция, доколкото отделно вмененото на подс.Белиц престъпление по чл.129 НК запълва и квалифициращия елемент по чл.142а ал.5 НК.В допълнение и на база извършени в хода на ДП действия по разследването се прави и коментар на приобщените доказателства.С депозирА.та частна жалба е отправено искане за отмяна на атакуваното 2 определение на СРС, постановено по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК и прекратяване на съдебното производство с връщане делото на СРП.

Съдът, след като се запозна с изложените в частните жалби доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са процесуално допустими, като подадени от лице с активна правна легитимация, свързА. със законово предоставените по силата на чл.99 НПК процесуални права на защитника, а правният интерес за подс.Б. се предопределя от процесуалното му качеството на подсъдимо лице, в срока по чл.342 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледани по същество, същите се явяват основателни.

Изначално въззивният съд подчертава, че доколкото в частната жалба на адв.А. се сочат аргументи за допуснато от СРС съществено процесуално нарушение, изразяващо се в проведено разпоредително с.з. при нередовна процедура по призоваване на пострадалия, то следва да се отбележи, че горните доводи на защитата не подлежат на проверка в рамките на настоящото производство по гл.22 НПК (същите се преценяват по реда на гл.21 НПК при извършван съдебен контрол на постановения краен съдебен акт).Поради горното, СГС няма да вземе отношение в тази насока.

СГС намира за нужно да подчертае следната фактология:

Производството по НОХД № 1425/23г. е образувано по повод депозиран в съда още на 30.01.2023г. ОА против общо пет подсъдими лица – против подсъдимите Б. и Г. и против още трима подсъдими Д. С., Хр.Ц. и М.С., които в хода на съдебното производство сключват споразумение по реда на гл.29 НПК.

По делото са проведени общо три разпоредителни заседания – съответно на 16.03.23г., на 03.06.24г. и на 12.03.25г., което се дължи на смяна на съдебния състав при направен самоотвод на първите двама съдии докладчици по делото.Следва също така да се подчертае, че при проведеното второ по ред разпоредително с.з. на 03.06.24г. е постановено от СРС определение по чл.248 ал.5 т.1 НПК и са посочени конкретни допуснати от държавното обвинение съществени процесуални нарушения (СПН). По повод подаден частен протест е образувано ВНЧД № 3651/24г. на СГС и определението на първостепенния съд е отменено с довод за липсва на СПН. Тук обаче и доколкото част от констатираните при това предходно разпоредително с.з. СПН се преповтарят и отново от защитата се навеждат напълно идентични аргументи, то настоящият въззивен съдебен състав дебело подчертава, че не е обвързан от тези предходно изразени становища и се ползва с правомощието за самостоятелна преценка на всички съотносими материали.Т.е. постановеният акт по ВНЧД № 3651/24г. е задължителен за първостепенния съд, чието определение е 3 подложено на въззивен контрол, но не е задължителен нито за следващия по ред първоинстанционен съдебен състав, нито за настоящия въззивен такъв.

С депозирания ОА е повдигнато обвинение на подсъдимите за престъпление по чл.142а ал.5 вр. чл.20 ал.2 НК, като се касае за съучастническа престъпна дейност в условията на съизвършителство и то за всичките общо пет подсъдими лица (към момента на внасяне на ОА ), а на подс.Б. са вменени и извършени престъпления чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.

От фактическа стрА. следва да се подчертае и обстоятелството на взета на подс.Б. М. З. под стража първоначално в хода на ДП, а в последствие и в съдебната фаза на процеса по реда на чл.66 ал.1 НПК при неявяване за с.з. на 07.11.24г. По делото е установен по безспорен начин и фактът на изтърпяване от стрА. на подсъдимия на наказание ЛСВ за срок от 1 година и 6 месеца с начало на наказанието 26.06.23г. и остатък от 4 месеца и 17 дни към датата 11.02.25г. (дата на постъпване на справката от СЦЗ).

Съобразявайки всичко гореизложено и след цялостна служебна проверка на текстовото съдържание на обвинителния титул по НОХД № 1425/23г. и на приложените по ДП материали, въззивният съд възприема за неправилни изложените от първостепенния съд доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и за липса на законови основания за изменение на търпяната от подс.Б. М.

По мнение на настоящия съд в процесния ОА са допуснати СПН по см. на чл.249 ал.4 т.1 НПК, като установените нарушения касаят вмененото на подсъдимите престъпление по чл.142а ал.5 НК.

В конкретния случай даденото в ОА обстоятелствено описание е лишено от яснота, категоричност и пълнота при даденото изложение на обема и характеристиките на възприетите от държавното обвинение съотносими факти.Тук следва да се подчертае неяснотата в обвинителната теза касателно началния момент на инкриминирания за престъплението по чл.142а ал.5 НК времеви период, отграничен и в обстоятелствената и в заключителната част на ОА, като „от 15 или 16.03.2021г. до 13.04.2021г.“ и в допълнение дори се сочи фактът, че осъществяването на престъплението продължило 28 или 29 денонощия.Така възприетата текстова формулировка е недопустима – посочването на началния момент на престъпната дейност посредством визирани в условията на алтернативност две отделни дати е абсолютно недопустимо, тъй като по този начин съдът е поставен в хипотезата сам да избира конкретната дата, а при това положение волята на съда би заместила волята на държавното обвинение и то в този начален момент на отпочване на съдебната фаза, което начало се поставя именно с ОА. Това своеобразно заместване рефлектира и върху предмета на доказване по см. на чл.102 НПК, а в този начален момент релевантна е единствено волята на държавното обвинение, доколкото съгл. разпоредбата на чл.46 ал.1 НПК именно прокурорът се явява компетентният орган, разполагащ с правомощието да 4 повдига обвинение.Съгласно чл.246 ал.2 НПК, в иницииращия съдебното производство ОА следва да е посочено времето на извършване на престъплението, а съгласно константната съдебна практика и съгласно задължителната такава (ТР № 2/02г. на ВКС) обвинителните твърдения в ОА следва да са категорични и недвусмислени, да не се извеждат по тълкувателен път и да не са поставени на избор от съответния съдебен орган. Тук съдът отваря една скоба и подчертава, че именно при горните съображения, не възприема извода на СГС, посочен в определението по ВНЧД№ 3651/24г., че алтернативното посочване на началните дати от периода (15 или 16.03.21г.) не представлява СПН, тъй като по този начин „не се изключва датата 15.03.21г. и на практика периодът започва именно от тази дата“.От една стрА. практическият аспект в случая не е от значение при формалния наказателен процес, а от друга – горното твърдение на предходния въззивен състав представлява извод, базиран на факти от ОА, респ. датата се извежда по А.литичен път, което е абсолютно недопустимо, тъй като фактите в ОА следва са посочени ясно, недвусмислено и в пълнота. Именно поради това, горният недостатък не може да бъде отстранен и с крайния съдебен акт на първостепенния съд – да, действително съдът притежава правомощие да осъди/оправдае подсъдимия и за част от инкриминирания период, но само и единствено, когато същият е категорично посочен, а такава категоричност липсва в процесния ОА. Нещо повече – в съставените в хода на ДП нарочни Постановления от 18.07.22г. за привличането на обвинените лица инкриминираният период е посочен „от около 15.- 16.03.21г. до 13.04.21г.“, респ. не е налице тази алтернативност, наблюдавА. в ОА.