Решение № 677 от 15.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. П***, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д*** като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220100381 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба депозирана от СП. П. СП., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С***, ул. „Х*** Б***“ *** , чрез адвокат В.С. Ц., гр.П***, ул. „И*** В***” ***, ***, ***, против Г. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С***, бул. „А*** С***” ***.

В исковата молба се сочи, че от съвместното си съжителство страните имат едно малолетно дете Н*** С. С., родено на *** г., ЕГН **********.

Твърди се, че през 2020 г. се появили проблеми в отношенията между страните и Г*** започнала да не се прибира вкъщи, да излиза с приятели и спряла да се грижи за детето, не се интересувало от него, нито давала издръжка. На 27 с*** 2021 г. тя заминала тайно за Г*** без да съобщи на ищеца, за което разбрал от нейната сестра и социалните мрежи. Сочи, че в Г*** живеела с друг мъж и работела в перално помещение и чистила къщи. Твърди, че откакто е напуснала Б***, не е потърсила веднъж детето си, нито е изпратила някакви пари за издръжката му.

Посочва, че има още две непълнолетни деца от друга връзка, за които той се грижи, а именно Е*** С.а С.а, родена на *** г. и П*** С. С., роден на *** г.. Твърди, че трите деца се отглеждат от него и сестрата на ответницата - С*** Д*** М., която живее в гр. С***, бул.”А*** С***” ***.

Сочи, че Н*** С. С. е ученик в четвърти клас в СУ „Х*** Б***” гр.С***, а ищецът е пенсионер и единственият му доход е получаваната от него пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да се предоставят на ищеца упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н*** С. С., родено на *** г., ЕГН ********** на бащата, където да бъде определено и неговото местоживеене, като на майката се определи следния режим на лично отношения с детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя през зимата и до 19.00 в неделя през лятото; както и да бъде осъдена 1 ответницата да заплаща на си малолетното дете Н*** С. С. издръжка в размер на 300 /триста/ лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, платима по банков път до 20-то число на месеца по банкова сметка на ищеца в „БАНКА ДСК” АД, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, както и издръжка за периода от 01.10.2021 г. до 03.02.2022 г. в размер на 300 лева месечно. Претендира разноски.

На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. С*** не изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.

В хода по същество С.С., чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са родители на детето Н*** С. С., ЕГН **********, родено на *** г., което се установява и от приложеното на л. 6 от делото удостоверение за раждане.

Видно е от представеното уверение № 88/17.11.2021 г. от СУ „Х*** Б***“ гр. С***, че детето е ученик в IVа клас.

От приложените по делото заврени копия на удостоверения за раждане на общ. П***, се установява, че ищецът има още две малолетни деца – П*** С. С. и Е*** С.а С.а.

От разпореждане № ********** за отпускане на пенсия се установява, че ищецът получава пенсия за осигурителен стаж в размер на 540,20 лева на месец.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - С***, който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от неговия баща. Задоволени са базовите потребности на детето от подслон, храна и облекло.

На детето е осигурен достъп до здравеопазване и образование. Жилището, в което в момента се отглежда детето представлява къща и имала добри хигиенно-битови условия. Посочено е, че детето не е срещало майка си от месец с*** 2021 г..

Свидетелката С*** Д*** М. – сестра на ответницата, заявява, че от 27.09.2021 г. ответницата е напуснала ищеца и оттогава не се е прибрала. Споделя, че във Фейсбук установила, че сестра й се намирала във ФР Г*** с някакъв приятел, с който имала връзка.

Посочва, че откакто е заминала не се е обаждала на никой. Споделя, че детето Н*** живее при баща му, заедно с двете им общи деца, като свидетелката му помагала в отглеждането.

Посочва, че сестра й не пращала пари за отглеждането на Н***, нито подаръци.

От показанията на свидетеля П*** С*** Г*** се установява, че познава страните.

Споделя, че до миналата година ищецът живеел заедно с ответницата, когато жена му го е напуснала. Посочва, че в профила й във Фейсбук видял видео клип с участието на ответницата, която била с „трима пияни мъже, които се задяват с нея“. Сочи, че откакто Г*** е във ФР Г*** е станал свидетел на един опит детето да се свърже с нея, но тя му затворила. Посочва, че ищецът се грижи за детето Н*** с помощта на сестрата на Г***.

Счита, че ищецът взимал добра пенсия, тъй като преди това работил в „К***“, както и че си докарвал допълнителни доходи от отглеждането на животни, и земеделска продукция, която отглеждал.

Съдът кредитира показанията на свидетели като логични, последователни и 2 подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа на свидетелските показания на свидетеля С*** М. съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.

От изслушването на детето се установи неговото желание да живее с баща си.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на невъзможност за постигане на споразумение, според ал.2 на цитираната норма районният съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 СК.

По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на децата:

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител има интересът на детето. Установено по делото е, че за периода от 27.09.2021 г. настоящия момент детето е живяло с баща си, които с помощта на сестрата на ответницата е полагал преките и непосредствени грижи за него. Същевременно бащата изразява желание да се грижи за детето си като му подсигури добро бъдеще и развитие. Откакто детето е при баща си, за него са полагани адекватни грижи и е отглеждано в добри хигиенно- битови условия, посещавало е редовно училище. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същия да ги полага и за напред или които да опровергаят родителските му качества.

По отношение материално- битовите условия за отглеждане на детето, съдът следва да отбележи, че в хода на производството се установи, че жилището, в което в момента се отглежда детето представлява къща и има добри хигиенно-битови условия. От страна на ответницата не са ангажирани никакви доказателства относно точното й местоживеене, което препятства събирането на информация относно условията, при които би отглеждано детето при упражняване родителските права от майката. Липсват доказателства относно родителския капацитет на майката за отглеждане на детето, възможността да разчита на други лица за грижите на детето. Процесуалното поведение на ответника възпрепятства изясняването и установяването по делото на условията за живеене и отглеждане на детето при него към настоящия момент, като в такъв случай постановяване на решение майката да упражнява родителските права не би охранило в достатъчна степен интереса на детето.

Съобразявайки горното, както и привързаността на детето към неговия баща, възрастта му, възможността за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при който да се определи и местоживеенето на детето.

По режима на личен контакт:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време.

3

Според разясненията дадани в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 год. на Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и ридителя, който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.

Отчитайки горното, съдът счита, че с оглед възрастта на детето, необходимостта от контакти с майката и пълноценно общуване между майката и детето режимът на лични отношения следва да бъде насочен към запазването и укрепването на отношенията на доверие и емоционална привързаност между този родител и детето. Този процес следва да се подпомага, включително и от родителя, който упражнява родителските права. При това положение и при отчитане на обстоятелството, че детето през последните месеци не е прекарвало време с майка си при осъществяване на режима на лични отношения майката ще има право да вижда и взема детето си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и по един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск /в случай че работи, защото към настоящия момент няма такива данни - ищецът е пенсионер/, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата родители.

По издръжката:

Съгласно чл.143 СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката, съгласно чл.142 СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете към настоящия момент е в размер на 177,50 лева. От събраните по делото доказателства се установи, че детето, което е на единадесет години, има нормалните и обичайни за неговата възраст потребности с оглед правилното му отглеждане, хармонично развитие и възпитание, поради което се нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, учебни пособия, както и средства за посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването. С оглед на това и съобразявайки липсата на изключителни нужди извън общоприетите, съдът намира, че цялостната издръжка за детето следва да е в размер на 420 лева.

Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.