Решение № 1424 от 08.10.2021, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1956/2021
- Вид
- Решение № 1424
- Подписан
- 08.10.2021
- Състав
- ХРИСТО ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ, ЧАВДАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, ЯНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1424
08.10.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА секретар: И.Л.прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1956 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от „Восток Трейд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 66, ет.4, представлявано от Светлана Михайлова и от Светлана Михайлова, чрез адв. Черногорски против Решение № 260130 от 25.05.2021г., постановено по НАХД № 1086 по описа на Районен съд – Несебър за 2021г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3870413, издаден от ОД МВР – Бургас, с който на Светлана Михайлова, в качеството ѝ на законен представител на „Восток Трейд“ ЕООД, за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.1, т.4 във връзка с чл.189. ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденият с него електронен фиш. Твърди се, че потвърденият фиш е издаден в нарушение на закона, при недоказаност на извършено нарушение, като в жалбата са изложени множество доводи за допуснати процесуални нарушения.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касацията ОД на МВР Бургас сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото веществени доказателства – снимки и клип, изготвени от заснемащата система, на които ясно се виждат датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на автомобила, както и мястото на извършване на нарушението. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен акт, като законосъобразен.
Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Погрешен, обаче се явява извода на съда, касаещ правната квалификация на деянието.
Светлана Михайлова е санкционирана за това, че на 12.08.2020г., в 10:24ч., в област Бургас, община Несебър, с.Равда. ПП-I-9 205,5км в посока към гр.Бургас, управлява МПС с рег. № СВ 9769 КМ, със скорост 100 км/ч, при разрешена в населено място и обозначена със знак със знак В 26 – 60 км/ч. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.4 във връзка с чл.189. ал.4 от ЗДвП е ангажирана отговорността на касатора.
Разминаването между правната квалификация на нарушението и описаната в санкционния акт фактическа обстановка, съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. На фаза издадено НП и ЕФ нарушителят се защитава не само срещу фактите, описани от наказващия орган, но и срещу правото. Словесното описание на нарушението и на нарушените разпоредби, са сред императивно посочените в чл. 189 ал. 4 ЗДвП елементи от съдържанието на електронния фиш. В случая, в съобразителната част на ЕФ е посочено, че е извършено нарушение на скорост, въведена с пътен знак. Това фактическо описание на конкретното проявление на нарушението в обективната действителност обаче, не съответства на правните изводи на наказващия орган. Така, както е описано словесно деянието, се субсумира в нарушение по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, а не в нарушение по чл.21 ал.1, както е посочил в ЕФ наказващият орган. От доказателствената съвкупност безспорно се установява, че ограничено на скоростта в процесния участък от пътя е въведено с пътен знак, в който смисъл е Протокола за използване на АТСС. В последния е посочено, че ограничението, въведено с пътния знак е 60 км/ч. Пътен знак „В26“, обозначаващ забраната за движение със скорост, по-висока от означената, се ползва за ограничение на допустимата максималната скорост като числото върху него указва каква е тя. По делото безспорно е установен фактът, че въведената забрана за скорост е с пътен знак и е 60 км/ч. Тя е различна от посочената в ал.1, според която за МПС от категория „В“ ограничението за населено място е 50 км.ч. без пътен знак. В случая, нарушената правна норма е чл.21 ал.2 ЗДвП. Като е посочил погрешна правна квалификация наказващият орган е нарушил съществено правата на нарушителя, който не следва да бъде наказан по текст от закона, който не е нарушил.
Нормата на чл.182 ал.2, т.4 ЗДвП е административната санкция, конкретния вид и размер на наказанието, което е отделен реквизит на ЕФ. Според тази разпоредба, който превиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва с глоба, която за превишaване от 31 до 40 км./ч. е в размер на 400 лв.
В санкционната норма не се прави разграничение дали ограничението е въведено с пътен знак или без пътен знак. Релевантна за размера на наказанието е стойността на разрешената и стойността на превишената скорост. Разрешената скорост е тази, която не трябва да се превишава, в случая сигнализирана с пътен знак и тя за автомобили от категория „В“ е различна от посочената в чл. 21 ал.1 ЗДВП. По чл. 21 ал.1 от ЗДвП е 50 км./ч., а с пътния знак по ал.2 тя е 60 км./ч. Или, от правната квалификация - дали е по ал.1 или по ал.2 на чл. 21 от ЗДвП, зависи преценката на „разрешената скорост“ по чл. 182 ал.2, т.4 от ЗДвП. Така както е приел наказващия орган – че нарушението е по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, глоба следва да се наложи по чл.182, ал.1, т.5, защото разрешената е 50 км./ч., а водачът е управлявал с 100 км./ч. Очевидно, щом е определил глобата по реда на чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП, наказващият орган се е съобразил със стойността на „разрешената“ с пътния знак скорост.
Изложеното обуславя извод, че правната квалификация в ЕФ не съответства на словесно описаното нарушение и на санкционната норма. Това е съществено нарушение на процесуалния закон, доколкото обвиняването на едно лице в едно деяние и наказването му за друго деяние, нарушава правото му да разбере в какво е обвинен и за какво е наказан.
Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. По същество – следва да бъде отменено и наказателното постановление.
Поради тези съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260130 от 25.05.2021г., постановено по НАХД № 1086 по описа на Районен съд – Несебър за 2020г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3870413, издаден от ОД МВР – Бургас, с който на Светлана Михайлова, в качеството ѝ на законен представител на „Восток Трейд“ ЕООД, за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.1, т.4 във връзка с чл.189. ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.