Решение № 86 от 13.05.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Радомир, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730101004 по описа за 2025 година

Исковете са с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.

Ищецът В. А. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: община Р., с.Н. . чрез пълномощника си адв. Д. П. П., вписан в АК – Х., съдебен адрес: гр. Х., ул. "Г.К." №., ет. ., an. ., адв. Д. П. П., е предявил обективно съединени искове против ответника И.А. М." АД, ЕИК: ., със седалище гр. С., ж. к.„Л." ., бул. "Д. Н." № ., „С. ц.", ет. ., офис ., представлявано от Г. Т. Т. и А.В. М., с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „И. А. М." АД, ЕИК: . със седалище гр. С., ж. к. „Л."., бул. "Д.

Н." № ., „С. ц.", ет. ., офис ., представлявано от Г. Т.Т. и А. В. М., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца В. А. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: община Р., с. Н. ., а именно: сумата от 103.22 лв., представляваща гравница за заплатена при начална липса на основание за договорна лихва по договор за потребителски кредит № . от 14.01.2022 г., ведно със законна лихва за забава, от дата 20.06.2022 г., до дата 23.05.2025 г., в размер на 38.43 лв., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ./2025г. по описа на PC С. ведно със законна лихва върху главницата смятано, от датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ищецът се позовава на противоречие на договора със закона. Твърди, че възнаграждението за предоставяне на гарант е нищожно, поради противоречие със закона и 1 добрите нрави, договорът противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК.

Ответникът „ИЗ.А.М.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Д. Н.“ №. „С. Ц.“, ет.., офис ., представлявано от Г. Т. - изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. К., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. С., бул. „Д. Н.“ № ., „С. Ц.“, ет. ., офис

. [email protected], е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразено становище, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

В исковата молба се твърди, че на 14.01.2022г. в град Р. ищецът сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № . по силата на който заемодателят „И. А. М." АД, ЕИК: . му предоставило заем в размер на 1250.00 лева, при следните параметри:

-

Размер на двуседмична погасителна вноска 123,02 лева

-

Срок на заема в седмици 22 седмици

-

Брой вноски 11

-

Дати на плащане: първа на 31.01.2022 г.... последна 20.06.2022 г.

- фиксиран годишен лихвен процент по заема 35,00%

- годишен процент на разходите по заема (ГПР) 39,99 %

- обща сума дължима по заема 1353,02 лева.

Въпреки, че в чл. 2 от договора за заем е посочено, че общата сума за плащане е в размер на 1353,02 лева,ищецът установил, че сумата, която трябва да заплати за погасяване на задълженията си по този договор, е в размер на 1859,00 лева. Това било така защото по чл. 4 от договора за заем в тридневен срок от сключването му трябвало да предостави едно от трите обезпечения подробно описани в три точки, като неясно обаче защо от същата дата към контракта се появил „Договор за предоставяне на гаранция № ." сключен между „Ф. Б." ЕООД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „Л." . бул. "Д. Н.", №., „С. ц.", ет. ., офис. /абсолютно идентично с това на кредитора по сключения договор за заем № ./ отново чрез „И.А. М." АД, ЕИК: .и мен. Съгласно чл. 3, ал. 1 от нарочно създадения „Договор за предоставяне на гаранция № ." - потребителят дължи възнаграждение за гарант в размер на 505,78 лв., платимо разсрочено на вноски. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем № . Размерът на възнаграждение за предоставяне на гарант във всяка от погасителните вноски е посочен в колона 6 от погасителния план - 11 вноски по 45,98 лева.

Според ищеца това възнаграждение за предоставяне на гарант е нищожно на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № . от 2

14.01.2022 г., сключен с „И. А. М." АД и на чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция № .от 14.01.2022 г., сключен с „Ф. Б." ЕООД са нищожни и на друго основание - като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В предходно развило се производство с влязло в законна сила Решение № .на PC - Р. от 14.04.2025 по г. д. № .по описа за 2024 година, е прогласен за нищожен сключения между „И. А. М." АД, с ЕИК: . и В. А. К., с ЕГН: ********** договор за паричен заем № . от 14.01.2022 г. По провела се по хода на делото с. сч. експ., която е приета и приобщена към доказателствения материал по делото се установило, че е платена от потребителя на кредитора главницата в размер на 1250 лв. и договорна лихва в размер на 103.22 лв.

В изпълнение на договор за потребителски кредит № . от 14.01.2022 г. ищецът заплатил на ответника сумата от 1 353,02 лв. Поради недействителността на договора за заем е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него в размер на 1250,00 лв., а не на лихва и други разходи.

Твърди се, че разликата между заплатената сума от 1 353,02 лв. до дължимата от 1250,00 лв. /в размер на 103,02 лв./ е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД ведно със законна лихва за забава от дата 20.06.2022 г. до дата 23.05.2025 г. в размер на 38.43 лв.

Тъй като кредиторът не му е върнал доброволно надплатената без правно основание сума, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ./ 2025г. по описа на PC - София. Срещу издадената заповед подадено в срок възражение от длъжника, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът не е оспорил наличието на договор, както и това, че същият е бил прогласен за нищожен, както и наличие на образувано заповедно производство, издадена заповед за изпълнание на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение.

Претендира се, че не е спазен едномесечния срок за предявяване на иска. По същество се твърди, че искът е неоснователен и недоказан.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим. Уведомлението за постъпилото възражение по ч. гр. дело № . 2025 г. по описа на PC – С., е получено от заявителя (ищец по настоящото производство) на 01.09.2025 г., като искът, видно от клеймото върху пощенския плик, е подаден на 01.10.2026 г.

Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Я. А., за периода от предоставяне на кредита до датата на предоставяне на данни от ответника са платени общо 1 859,00 лева или 950,49 евро, от тях:

-

1 353,22 лева или 691,89 евро по договор с „И. Ас.М." АД

3

-

505,78 лева или 52,78 евро по договор с „Ф. Б." ЕООД

За периода от предоставяне на кредита до датата на предоставяне на данни от ответниците са платени 1 353,22 лева към „И.А. М." АД и 505,78 лева към „Ф. Б." ЕООД или кредитополучателят е платил общо 1 859,00 лева или 950,49 евро с които са погасени задълженията по договорите, описани в таблица № 1 - колони от № 8 до № 12, по дати и суми на плащане и погасени задължения, както следва:

-

1 250,00 лева или 639,11 евро главница

-

103,22 лева или 52,78 евро договорна /възнаградителна/ лихва

-

505,78 лева или 258,60 евро вноска по договор за гаранция

Лихвата за забава върху сумата от 103,22 лева или 52,78 евро за периода, от 20.06.2022 г., до дата 23.05.2025 г., включително, е в размер на 38,18 лева или 19,52 евро.

Предвид горнот съдът намира, че искът по отношение на главницата, както и по отношение на лихвите се явяват основателен и доказан и като такъв следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските.

С оглед изхода на делото и на основание 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото и по заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция.

Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, ищецът е заплатил на адв.П. по настоящото производство сумата от 400 лв. (204.52 е.), която следва да му бъде присъдена.

Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, ищецът е заплатил на адв.П. по заповедното производство сумата от 400 лв. (204.52 е.), както и сумата от 25 лв.

(12.78 е.) - внесена държавна ткса или общо 425 лв. (217.30 е.), която следва да му бъде присъдена.

Предвид това, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по настоящото производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Р.сумата от 75 лв. (38.35 е.), представляваща държавна такса и сумата от 108.55 е. – хонорар на вещо лице, изплатен от бюджета на съда.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, от ищеца В.