Решение № 377 от 24.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Кюстендил, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20221500100298 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 260, чрез пълномощника адв. Х. Х. И. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „***“ № 8, ет. 4, против Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, жк. ***, бл. 58, вх.

Б, ет. 6, ап. 40 и Й. Я. с ЕГН ***, с адрес гр. София, ул. „***“ № 6 с искане за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцовата банка сумата 29 025.02 лв. неизпълнени задължения, произтичащи от Договор за потребителски кредит *** от 27.12.2018 г., от която: 25 963.96 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; 728.39 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 19.01.2022 г.; 2329.17 лв. – мораторна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 10.06.2022 г. и 3.50 лв.- такси за периода от 16.11.2021 г. до 10.06.2022 г. Претендират се сторените по делото разноски.

Особеният представител на ответниците е изразил становище за неоснователност на исковете.

КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл.

235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:

От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото и заключенията на експертите по допуснатите и изслушани съдебно-счетоводна и съдебно – графологична експертизи, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № №FL959269, по силата на който „Юробанк България“ АД е предоставила на кредитополучателите Б. П. и Й. Я. потребителски кредит в размер на 39 000.00 лева за текущи нужди. От своя страна кредитополучателите са се задължили солидарно да върнат отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл. 3 от договора е уговорено задължението на кредитополучателите да заплатят на Банката възнаградителна лихва, изчислена при 1 прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8.050 %.

Конкретизирано е, че за референтен лихвен процент по договора ще се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити.

Референтният лихвен процент ПРАЙМ се определя от Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно методология на банката, публикувана на интернет страницата на банката и представляваща Приложение №1 от процесния договор.

ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията. Нормирано е, че към датата на първоначалното определяне на годишния лихвен процент по кредита се използва последно публикуваната на интернет страницата на банката стойност на ПРАЙМ за необезпечени кредити в лева в размер на 1.150%. Съгласно ал.6 от чл.3 при всяко публикуване на нова актуална стойност на ПРАЙМ и при спазване на условията по договора, Банката извършва съответна актуализация на годишния лихвен процент по кредита. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 12.37%, а общата сума, дължима солидарно от кредитополучателите, е в размер на 57157.21 лева. В чл.4 от Договора е уговорено, че погасителните вноски, включващи и дължимите лихви, се изплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план. В чл.5 са уговорени таксите, които кредитополучателят се задължава да заплати на банката– такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 400 лева и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50 лева. Уговорено е, че кредитополучателите погасяват кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница. При актуализиране на приложимия годишен лихвен процент по кредита, банката променя размера на предстоящите /непадежирали/ погасителни вноски по кредита. В чл.9 е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

Съгласно чл.14 от Договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл.16 кредитополучателите имат право, без да дължат обезщетение или неустойка и без да посочват причина, да се откажат от договора в срок от 14 дни, считано от датата на сключването му.

От изслушаната съдебно – графологичната експертиза се установява, че подписите в Договор за потребителски кредит *** от 27.12.2018 г., Приложение №1 към Договора, Погасителен план, Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити“, Сертификат №FL 959269-1/2018 г. и Банково бордеро №5871540 – 27.12.2018 г. са положени от ответниците Б. П. и Й. Я..

От изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че сумата от 39 000.00 лева е преведена с банково бордеро №5871540/27.12.2018 г. по разплащателна сметка с титуляр Б. П. на 27.12.2018 г. с основание „усвояване на кредит“. На същата дата от сумата са удържани 390 лева за такса оценка на кредитоспособността, преведена е реално сума в размер на 28 552.10 лева. Кредитът е погасяван от сметки, титуляр по които е бил Б. П.. Вещото лице установява, че кредитополучателите не са изплатили главница в размер на 25 963.97 лева, договорна лихва в размер на 728.39 лева, дължима до 19.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 2 329.17 лева за периода от 16.11.2021 г. до 10.06.2022 г. и неплатена месечна такса в размер на 3.50 лева.

Ответниците са преустановили плащанията си, като поради неплащане на погасителна вноска с падеж 16.08.2021 г., на основание чл.14 от Договора за потребителски кредит, банката се възползвала от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което изпратила покани до кредитополучателите.

Поканата до длъжника Б. П. е изпратена чрез ЧСИ *** като в нея се съдържа 2 трансформиращо изявление на банката, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем поради неиздължаване в уговорения срок на месечна вноска с падеж 16.08.2021 г. Поканата е връчена по реда на чл.47, ал.1 ГПК чрез уведомление на 19.01.2021 г.

С аналогично съдържание е и изпратената до длъжника Й. Я. чрез ЧСИ *** покана, връчена също по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 29.12.2021 г., удостоверено чрез съставения от съдебния изпълнител Протокол от 15.02.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Пред ОС Кюстендил са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът претендира солидарно осъждане на двамата ответници за заплащане на суми по договор за банков кредит, вземането по който е било обявено за предсрочно изискуемо.

Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в ТЗ и ЗКИ. Според легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената парична сума, чрез превод по посочена сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност на сумата на задължението на кредитора.

В настоящия случай безспорно се установи постигната между ищцовата банка и ответниците договорна обвързаност, по силата на която банката е предоставила потребителски кредит за текущи нужди на кредитополучателите Б. П. и Й. Я..

Обвързаността на последните от процесния Договор за потребителски кредит *** от 27.12.2018 г. е установима и от приетото като достоверно и обективно експертно заключение по назначената съдебно – графологична експертиза, а и се индикира от извършваните от тях погасявания на част от дълга.

Доказано е и поетото от банката задължение да отпусне уговорения кредит, което е осъществено на 27.12.2018 г. чрез превод по разплащателна сметка с титуляр ответника Б. П..

Двамата ответници имат качеството на кредитополучатели по договора и за същите, по силата на изрична уговорка, е възникнало солидарното задължение да върнат заетата им сума, ведно с лихви, такси и разноски.

Законно признато право на кредитора е при наличие на предвидени в договора предпоставки да обяви кредита в изцяло предсрочно изискуем. С т. 18. от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита 3 за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

От заключението по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че кредитополучателите не са изпълнили задължението си за точно и своевременно заплащане на погасителна вноска с падеж 16.08.2021 г. Неизпълнението на задължението за плащане на месечна погасителна вноска, съгласно чл. 14 от договора, е съставлявало основание банката да упражни правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Налице е обективната предпоставка по чл. 18, ал. 1 от договора – неплащане на една падежирала погасителна вноска. Другата предпоставка за законосъобразно упражняване на правото на банката е последната да е уведомила длъжниците за преобразуването на вземането в предсрочно изискуемо.

В случая банката е изпратила до длъжниците писмени покани, съдържащи волеизявление за преобразуването на вземането по кредита в предсрочно изискуемо.

Нормата на чл. 47 ГПК предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен, когато в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени в хипотезата на алинеи 1 – 3, въпреки, че реално такова не е извършено. Формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД и чл. 592 ГПК, т. е. нотариусът може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти.

Разпечатката съдържа 33 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5586ab08-a756-4287-9a56-8b45aee12ccd