Решение № 161 от 23.09.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Девня, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120100960 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 95 и следващите от Закона за социалните услуги.

Постъпило е искане от Директора на Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Вълчи дол за настаняване на поставеното под запрещение лице В. Г. Г. , ЕГН: ********** в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” /ДПЛУИ/, находящ се в ********** за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението.

В о.с.з. искането се подържа от процесуалния представител на молителя.

В съдебно заседание настойникът ИЛЧ. Г. Г., моли молбата да бъде уважена, предвид заболяването на лицето и предвид липсата на възможност да полага грижи за него в семейна среда.

Лицето, чието настаняване се иска, при изслушването му в о. с. з. заяви, че е на 2 години, че в дома храната е много добра и днес са консумирали боб.

1

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно решение от 30.07.2001 г. по гр.д. № 481/2001 г. по описа на Окръжен съд – В а р н а , В. Г. Г. е поставена под пълно запрещение, като видно от удостоверение изх. № РД08-01-977/30.06.2021 г. на Община Вълчи дол за негов настойник е назначен ИЛЧ. Г. Г..

Представено е ЕР на ТЕЛК № 1575 от 14.11.1998 г., от което се установява, че В. Г. Г. е с поставена диагноза друга уточнена олигофрения, определени 80 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено.

Видно от представеното по делото влязло в законна сила на 13.07.2018 г. съдебно решение по гр. дело № 358/2018 г. на РС – Девня В. Г. Г. е настанен в специализирана институция – „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна за максимално предвидения от закона срок - три години.

По делото е представена декларация от 29.06.2021 г. от В. Г. Г. в която същият заявява, че желае да продължи да ползва резидентната грижа в „ДПЛУИ” с. Оборище, както и становище от настойника му със същото искане.

Представени са изготвените от мултидисциплинарния екип на дома индивидуален план за подкрепа на В. Г. Г., в който са изследвани потребностите му и са набелязани дейностите и целите за задоволяване на тези потребности.

Представени са и медицинско удостоверение от общо практикуващ лекар и медицинска характеристика от психиатър, според които лицето е подходящо за настаняване в специализирана институция, а именно ДВЛУИ.

При извършеното актуално социално проучване въз основа на горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП – Вълчи дол е изготвила и представила по делото доклад по чл. 95 ал. 3 т. 1 от ЗСУ и предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7 ал. 1 от 2

ППЗСУ, от които се установява, че В. Г. Г. е настанен в ДПЛУИ с. Оборище на 15.08.2002 г. Родителите му са разведени и не проявяват родителски интерес към него. Изостанал е във всички области на развитието си, с двигателна недостатъчност, без възможности за усвояване на навици за самообслужване, поради което се налага необходимост от интензивна персонална грижа, която се оказва от персонала. Умствена недоразвитост, с неразвита реч. Възбудим, невъздържан с прояви на агресия. Неспособен да се включва в какъвто и да е процес в ежедневието. Има необходимост от цялостно битово обгрижване и контрол над поведението. Не участва в организираните мероприятия в дома. Г-н Г. не е в състояние да се грижи за собствените си интереси, да ръководи действията си, да преценява последиците от постъпките си, да организира ежедневието си и да задоволява основните си жизнени потребности. Нуждае се от цялостно битово обгрижване и контрол над поведението. Неспособен е да се включва в какъвто и да е работен процес. Г-н Г. ползва услугите на ДПЛУИ от 19 години. Нуждае от всекидневна грижа, внимание и социална среда в която да се чувства разбран и обгрижван. Не притежава умения за задоволяване на нуждите си, не може самостоятелно да поддържа личната си хигиена, зависим от помощ и подкрепа които получава от персонала. Може да продължи да ползва услугите на ДПЛУИ, тъй като профила на институцията отговаря на заболяването. Съгласно Решение на Девненския районен съд №93/22.06.2018 г. лицето В. Г. Г. е настанен в специализираната институция - ДПЛУИ с.

Оборище със срок от 3 години от влязло в сила решение от 13.07.2018 г. до 13.07.2021 г.

Представена е заповед № СУ/Д-В-ВД/40-1 от 13.07.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Вълчи дол, съгласно която лицето В. Г. Г. отново е било временно настанено по административен ред в „ДПЛУИ” с. Оборище до произнасяне на съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Постъпилото искане от Директора на ДСП – Вълчи дол за настаняване на В. Г. Г. в „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна на практика представлява искане за удължаване на срока за неговото настаняване, 3 предвид факта, че лицето вече е било настанено в тази институция със съдебно решение, чийто срок към настоящия момент е изтекъл.

Съгласно чл. 101 ал. 1 от ЗСУ удължаването на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по реда за извършването на настаняването от районния съд, като срокът на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда.

Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. Водещото за предоставянето на социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и прекратяването на тяхното ползване /в т.ч. и за услуга за резидентна грижа/ е желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга /чл. 91 във връзка с чл. 95, ал. 2 от ЗСУ/.

От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание с участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия настойник, се установи по безспорен начин, че В. Г. Г. е поставен под пълно запрещение, че страда от заболявания, които не му позволяват да се грижи сам за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й бъдат осигурени от роднини и близки. Доказателствата по делото сочат, че лицето страда от тежко заболяване, довело до ограничаване на възможностите за вграждането му в обществото. Лицето има първични характеристики на задоволяване на нуждите си, но се нуждае от всекидневна грижа, внимание и социална среда, в които да се чувства разбран и обгрижван, не може самостоятелно да се грижи за себе си, нуждае се от помощ и надзор. Липсват близки и роднини, които да са проявили интерес и да са изявили желание да полагат грижи за него. Предложената на съда социална институция, в която 4 да бъде настанен В. Г. Г. осигурява възможността той да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето, ще бъде наблюдавано и съхранено здравето му, ще се полагат грижи и за развитие на социалните му навици, които не са безвъзвратно загубени.

По делото не се установи да е настъпила промяна в обстоятелства от момента на настаняване на лицето в „ДВЛУИ” до настоящия момент, касаещи възможността лицето да живее в домашна среда, предвид липсата на каквато и да е подкрепа от близки и възможност за полагане на грижи от страна близки в домашна среда.

При това положение - липса на възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда, както и предвид декларираното желанието на лицето да остане в „ДПЛУИ” с. Оборище и становището на неговия настойник, съдът намира, че следва да уважи искането на ДСП – Вълчи дол в този смисъл, като на основание чл. 101 ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на лицето в институцията, в която е настанен за максимално предвидения в закона срок от 3 години на настаняване /чл. 98 ал. 3 от ЗСУ/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 101 от ЗСУ за удължаване на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на поставеното под пълно запрещение пълнолетно лице, поради което

РЕШИ:

УДЪЛЖАВА срока на настаняването на В. Г. Г. , ЕГН: ********** в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” ********** за срок от три години , считано от датата на влизане в сила на решението или до настъпване на законни основания за прекратяване на това настаняване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в 7 - дневен срок от съобщаването на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.

5

101 ал. 1 вр. чл. 98 ал. 1 от ЗСУ.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, ведно със съобщението за постановяването му.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” - Вълчи дол и до „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6