Решение № 5 от 09.01.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20241880200129 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от А. М. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 1100110130, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена молба.

Учреждението, чийто орган е издал електронния фиш: Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощник, излага съображения в подкрепа на законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш.

Към делото е приобщена административнонаказателната преписка по обжалвания електронен фиш и са приети писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 28.06.2020 г., в 1

12,10 часа, с устройство № 30102, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път 16, км 49+384, е установено нарушение с ППС лек автомобил БМВ 318 И, с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса 1665, брой оси 2, в община Своге, по път 16 км 49+384, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

Нарушението е квалифицирано по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал.

2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Процесният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 15.04.2024 г., видно от представеното по делото известие за доставяне, а жалбата е постъпила в АПИ на 23.04.2024 г. (л. 12 от делото).

При така описаното от фактическа обстановка, съдът намира, че подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издаден процесният електронен фиш), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (доколкото в електронния фиш се сочи, че твърдяното нарушение е извършено в общ. Своге). Разгледана по същество е основателна. Съображенията са следните:

В чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лева.

При описание на нарушението в процесния електронен фиш липсва посочване на изпълнителното деяние, визирано в състава на административното нарушение – „управлява“. Сочи се единствено, че не е заплатена пътна такса, но това само по себе си не представлява административно нарушение, ако не е налице управление на пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Не е посочено също какво е качеството на наказаното лице – „водач“, по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Според посоченото в електронния фиш мястото на извършването на нарушението е в община Своге, по път 16 км 49+384, какъвто в община Своге не съществува. Съществува републикански път II – 16, но това обстоятелство не може да се извлича от доказателствата по делото, нито да се събират допълнително доказателства за установяване на факт, който не е описан в електронния фиш. Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Видно от съдържанието на процесния електронен фиш при описанието на нарушението не е спазена нормата, съдържаща се в разпоредбата на чл. 189ж, 2 ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, съгласно която, сред задължителните реквизити на електронния фиш е описанието на фактическите признаци на нарушението. За да е изпълнено това изискване, следва в електронния фиш да са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение – време и място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които то е осъществено, а не вместо това, същите да се извличат от доказателствата по делото. Ако в електронния фиш не са описани всички съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна на състава на вмененото административно нарушение или ако за извършването на преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, електронният фиш следва да се отмени, доколкото са допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, които съществено са накърнили правото на защита на последния да разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана неговата отговорност, за да организира адекватно защитата си. Ето защо, същите съставляват абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на електронния фиш само на това процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че процесният електронен фиш е издаден за нарушение, което се твърди да е извършено на 28.06.2020 г., а е връчен на жалбоподателя едва на 15.04.2024 г., в каквато насока е установената по-горе фактическа страна на спора, с оглед на което се налага правният извод, че е изтекла давност в хипотезата на чл. 81, ал. 2, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН. Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата, чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца, като давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението, респ. нарушението (чл. 80, ал. 3 от НК), и тече до реализирането на наказателната/административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН.

Институтите на давността за преследване по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Поради това, относно института на погасителната давност за административнонаказателно 3 преследване, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а именно 3 години. Този срок в настоящия случай е изтекъл на 28.06.2023 г.

Не води до различен извод отбелязването в представената по делото справка, че на 31.03.2021 г. е сменен статус на документ към „Подписан“ документен статус, доколкото от това обстоятелство не може да се направи извод за прекъсване на обикновената погасителна давност за преследване. На първо място, не е ясно изобщо, че се касае за подписване именно на процесния електронен фиш, който се издава по облекчен ред в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а и датата на издаването на електронния фиш не е сред неговите задължителни реквизити, предвидени в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. Следователно, изтеклата към 28.06.2023 г. тригодишна давност за преследване има за последица отпадане на възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение. Абсолютната давност за преследване е приложима само когато не е изтекла обикновената давност, поради което не следва да бъде обсъждана в случая.

Поради гореизложените съображения се налага изводът за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради което същият следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя, чрез пълномощника, искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, като по делото са представени доказателства и за плащането му, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на въззивната страна сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100110130, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на А. М. В., ЕГН **********, с адрес: *****, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ 000695089, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя, да заплати на А. М. В., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 400 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

4

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5