Решение № 128 от 14.07.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Троян, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340101382 по описа за 2025 година

В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 1382/2025 година по искова молба от Й. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Прокуратура на РБ, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за сумата 15 000 лева причинени неимуществени вреди и 2200 лева причинени имуществени вреди.

Ищцата основава претенцията си за обезвреда на претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на образувано досъдебно производство №***г. по описа на РУ - Троян, при ОД МВР – Ловеч, по което спрямо нея било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал. 1 от НК. Сочи, че с постановление за привличане на обвиняем от 03.12.2024г. е привлечена в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл.290, ал. 1 от НК и от същата дата е взета спрямо нея и мярка за неотклонение „Подписка".

Твърди, че при предявяване на материалите по разследване на 03.12.2024г. и 13.01.2025година, пред разследващите органи направила възражения, че не е виновна, които възражения не били взети в предвид, а бил внесен в РС-Троян обвинителен акт, по който било образувано

НОХД№***година, по което дело вече имала качеството на подсъдима за извършено престъпление по чл.290, ал. 1 от НК.

Сочи, че с присъда №7 от 26.06.25г. по НОХД № ***г. на Районен съд 1

Троян е призната за невиновна в това, че на 15.04.2022 г. в гр. Троян, обл.

Ловешка, пред P C гр. Троян - съдебен състав по НЧХД № *** г., в хода на проведеното съдебно заседание на същата дата, като свидетел устно и съзнателно потвърдила неистина, като заявила, че на 17.07.2021 година, около 08:30-09:00 часа тя и П. Г. М. са се качили до жилището, в което З. живеела към онзи момент в гр. Т., за осъществяване на личен контакт на детето М. П.

М. с баща си П. Г. М., но С. З. не отворила вратата, не си вдигала телефона, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдава по повдигнатото и обвинение да е извършила престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

С Решение № 139 от 29.10.2025г. по Въззивно наказателно дело от общ характер № 418/2025г. на Окръжен съд – Ловеч, първоинстанционната присъда била потвърдена, като решението е окончателно и е влязло в законна сила 29.10.2025година.

По отношение претенцията за имуществените вреди ищцата излага, че в хода на ДП, в производството пред Районен съд - Троян и производството пред Окръжен съд –Ловеч, била представлявана от защитник – упълномощен адвокат, на който заплатила сума в размер на 2200.00 лева адвокатско възнаграждение.

По отношение претенцията за неимуществените вреди излага, че от незаконосъобразно воденото срещу нея наказателно производство от страна на прокуратурата понесла множество неблагоприятни последици – от момента на привличането и в качеството на обвиняем, по образуваното досъдебно производство, до окончателното и оправдаване, преживяла изключително тежък и травматичен период. Страдала от хроничен стрес, който довел до нарушения на съня - трудно заспиване, неспокоен и лек сън, чести събуждания. Отделно от това твърди, че в резултат на действията на органите на досъдебното производство и на прокуратурата загубила уважението и доверието на колегите и приятелите си, което се отразило дълбоко на самочувствието и. Социалните и контакти рязко намалели - започнала да се изолира от близки и познати. Отношенията в семейството и се влошили. Сочи, че самото съмнение, че е извършила престъпление, било сериозен удар както за нея, така и за близките и.

Твърди, че към момента на повдигане на обвинението, ищцата била включена в процедура по осиновяване на дете, по която вече била преминала успешно първоначалните проверки и интервюта от социалните служби, но след узнаването, че срещу нея е образувано наказателно производство, органите по осиновяването прекратили процеса с мотив, че не може да бъда одобрена като осиновител, докато името и фигурира в регистрите на обвиняеми лица.

Сочи, че поради възрастови и здравословни причини осиновяването било единствената възможност да има дете и това бил за нея „нов тежък удар“, който задълбочил емоционалния и срив, засилил чувството и за безпомощност, отчаяние и усещането, че е лишена от правото си на личен и 2 семеен живот, гарантирано от чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.

Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да и заплати сума в размер 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - тежък стрес, нарушения в съня, депресивни състояния, социална изолация, нарушени семейни отношения и спад в самочувствието, представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, по което е оправдана с влязла в сила на 29.10.2025г. присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на присъдата на 29.10.2025година, до окончателно изплащане на сумата.

Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да и заплати сума в размер на 2200 /две хиляди и двеста лева/ причинени имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, по което е оправдана с влязла в сила на 29.10.2025г. присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на присъдата на 29.10.2025г., до окончателно изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Районна прокуратура гр.Ловеч, чрез зам.районен прокурор Н.Б., представя писмен отговор, в който е взето становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Посочено е, че Прокуратурата оспорва претенцията на ищеца, както по основание, така и по размер. Твърди се, че не се представят доказателства от ищеца, които да установяват, че претендираните за обезщетение вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Оспорва твърденията на ищеца за преживян стрес, чувство на унижение и невъзможността, ищцата да участва в програма за осиновяване. Счита, че размерът на претенциите е необосновано завишен и не следва да се допуска обезщетението да служи като източник на неоснователно обогатяване.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа изцяло предявения иск за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева и имуществени вреди в размер на 2200.00 /две хиляди лева/. Подробни съображения излага по съществото на спора, доразвити в хода на устните състезания и в представена по делото писмена защита.

В съдебно заседание ответникът - Прокуратурата на Република България се представлява на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ от прокурор от Районна прокуратура - Ловеч. Участвалият в производството прокурор поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

3

Съдът, след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, съобразявайки доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Постановление на Районна прокуратура – Ловеч от 01.08.2024година било образувано досъдебно производство №***г. по описа на РУ - Троян, при ОД МВР – Ловеч, за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, за това, че на 15.04.2022 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, пред Районен съд гр. Троян – съдебен състав по НЧХД № *** г., като свидетел устно и съзнателно потвърдила неистина, като заявила, че на 17.07.2021 г. около 08:30-09:00 часа лично и с П.Г.М. са посетили дома на З. в гр. Троян, за осъществяване на личен контакт на детето с бащата.“

С постановление за привличане на обвиняем от 03.12.2024година, ищцата била привлечена в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл.290, ал. 1 от НК, като от същата дата и била наложена и мярка за неотклонение „Подписка", с която била задължена да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено разследващия орган за новия си адрес и да се явява при призоваване.

По внесения обвинителен акт било образувано НОХД №***година и в качеството на подсъдима, Й. Д. И. от гр. Т., обл. Ловешка, е предадена на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, за това, че на 15.04.2022 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, пред Районен съд гр. Троян – съдебен състав по НЧХД № ***година, в хода на проведеното съдебно заседание на същата дата, като свидетел устно и съзнателно потвърдила неистина, като заявила, че на 17.07.2021 г. около 08:30-09:00часа тя и П.Г.М. са се качили до жилището, в което З. живеела към онзи момент в гр. Т., за осъществяване на личен контакт на детето М.П.М. с баща си П.Г.М., но С.З. не отворила вратата, не си вдигала телефона.

С постановена по НОХД № ***г. на Районен съд Троян Присъда №7 от ***година е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение, за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

С Решение № 139 от 29.10.2025година, по Въззивно наказателно дело от общ характер № 418/2025г. на Окръжен съд – Ловеч, първоинстанционната присъда била потвърдена и решението влязло в законна сила 29.10.2025година.

По делото е реализирана и съдебно-психологическата експертиза, по която назначеното вещо лице М. Д. клиничен психолог (ДПБ - Ловеч) е изготвила заключение, от което се установява, че ищцата е преживяла остър негативен стрес, довел до сериозна деструктивна промяна в психоемоционалното състояние на ищцата (повишена напрегнатост, чувство за дълбока несправедливост, разочарование от държавните институции и 4 изолация). Вещото лице категорично и безусловно фиксира пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между тези патологични изменения и воденото против нея производство.

Съдът счита, че заключението следва да бъде прието като доказателство по делото като компетентно изготвено, логически обосновано и съответстващо на останалите доказателства по делото.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите А.Ю.Б., Б. И. Г., П.Г.М., К. И. П., К. Т. К. и Д. В. П..

От показанията на свид. А.Б. се установява, че с ищцата са били колежки във фирма „***“ ЕООД, гр. Троян. Описва я като много отзивчив и добър човек, „..когато имаш някаква нужда винаги може да се обърнеш към нея, с радост приема нещата и много помага…..“. Заявява, че по време на делото, в което била обвинена в лъжесвидетелстване, изпаднала в депресия и била много притеснена, „..когато й се отнеха правата за осиновяване..“. Заявява, че това и състояние повлияло и на работния процес, „.. беше се затворила в себе си, имаше моменти, в които дори не искаше и да работи, в смисъл, че беше много притеснена. ….не искаше да говори и да споделя с никой, плачеше непрекъснато…“. Знае, че „..когато са я регистрирали в полицията, тогава се е почувствала едва ли не, сякаш нещо се е стоварило много тежко върху гърбът й….че са й вземани отпечатъци, като на престъпник…и това много я измъчваще…“. Сочи, че преди тези събития била винаги отзивчива, в настроение, говорила си с колегите, но „…след това се затвори в себе си…“, като най-вече се страхувала, да не се случи нещо във връзка с осиновяването.

От показанията на свид. Б. И. Г. /пряк ръководител на ищцата, в качеството му на началник „***“ в „***“ ЕООД гр.Троян/ се установява, че познава ищцата повече от десет години, знае за воденото срещу нея наказателно производство. Описва я като съвестен работник, отзивчива, „… понякога пуска майтапи..“, но в периода на воденото наказателно производство „….беше тъжна, угрижена, различна от обикновено…“. Знае, че „…Й. многократно прави инвитро процедури и страдаше, тъй като не се получиха. След това от нея знам, че е започнала процедура по осиновяване за дете. След като започна наказателното производство срещу Й., не сме водили разговори, но имаше промяната в поведението й. В даден период просто определено тя беше по-угрижена, беше тъжна, различна от обикновено…“.