Решение № 2 от 02.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Перник, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500594 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 19030/26.08.2024 г., подадена от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, ОББ Милениум център, с ЕИК:121518328 чрез юрисконсулт И. П. срещу решение № 692/18.07.2024 г., постановено по гр. дело № 434/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която: - прогласена е нищожността, по предявени искове от И. Е. Т. от *** с ЕГН:********** в качеството си наследник на Е.К.И., срещу жалбоподателя, на клаузата от Общите условия в Групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на кредита“, застрахователно удостоверение № *** по групова застрахователна полица № ***, а именно: „Всеки случай на Смърт причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от хроничен алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол (без ограничения, всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити, определени за шофьори, съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с алкохол), не се покрива от застрахователната полица“; - жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Обединена Българска Банка“ АД, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, с ЕИК:000694959 сумата от 14 352.65 лева главница и 13.16 лева договорна лихва, представляваща остатък по договор за потребителски кредит № *** от *** към момента на смъртта на кредитополучателя Е.К.И. с 1

ЕГН:**********, поради настъпил покрит риск по сключена застраховка съгласно застрахователно удостоверение № *** по групова застрахователна полица № ***, обезпечаваща вземането по кредита; - жалбоподателят е осъден да заплати на И. Е. Т. направените разноски, съобразно уважената част на исковите претенции, в размер на 3 065.24 лева.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за необосновано с оглед събраните по делото доказателства, постановено при съществени нарушения на материалния закон, като същото е неправилно и противоречиво. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно прогласил горепосочената клауза от Общите условия за нищожна, тъй като тя не била в противоречие с нормата на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП и останалите хипотези по чл. 143 ЗЗП; както и че с оглед събраните в първоннстанционното производство доказателства, било доказано, че настъпилото събитие се намирало в обхвата на изключените по полицата рискове.

Моли окръжния съд да обезсили решението в обжалваната му част и постанови ново, с което да отхвърли предявения иск от И. Е. Т. срещу „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. В случай на неявяване на процесуален представител на жалбоподателя в първото открито заседание по делото, моли съда да приеме, че поддържа изцяло въззивната си жалба. В случай, че процесуалният представител на И. Е. Т. направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, прави възражение, че не са представени доказателства за заплащането на такова, а в случай, че бъдат представени такива доказателства, прави възражение за прекомерност на претендираната сума.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК И. Е. Т. чрез адвокат Б. Б. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като недопустима и неоснователна, поради което моли окръжния съд да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

„Обединена Българска Банка“ АД не е подала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните редовно призовани не се явяват и не изпращат представител. Жалбоподателят „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт П. е подал молба, с която заявява, че поддържа въззивната жалба и направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата И. Е. Т.. От своя страна, последната е подала молба, с която поддържа изцяло отговора на въззивната жалба и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски в размер на 1 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с 2 доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС № 1860/25.01.2024 г. (уточнена с молба вх. на ПРС № 3209/12.02.2024 г.), подадена от И. Е.

Т. срещу „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, с която се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата от Общите условия в Групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на кредита“, застрахователно удостоверение № *** по групова застрахователна полица № ***, а именно: „Всеки случай на Смърт причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от хроничен алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол (без ограничения, всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити, определени за шофьори, съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с алкохол), не се покрива от застрахователната полица“; както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД сумата от 14 352.65 лева главница и 13.16 лева договорна лихва, представляваща остатък по договор за потребителски кредит № *** от *** към момента на смъртта на кредитополучателя Е.К.И. с ЕГН:**********, поради настъпил покрит риск по сключена застраховка съгласно застрахователно удостоверение № *** по групова застрахователна полица № ***, обезпечаваща вземането по кредита.

Ищцата твърди, че Е.К.И. сключил с „Обединена Българска Банка“ АД договор за потребителски кредит № ***, а за застраховане на изпълнението бил сключен и Групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на кредита“. Съгласно застрахователно удостоверение № *** по групова застрахователна полица № *** кредитополучателят изразил писмено съгласие за включването си в застрахователен договор към „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, като целта му била обезпечаване на задължението към банката. Застрахователното събитие настъпило на *** г., което било видно от преписизвлечение от акта за смърт, издаден от длъжностно лице по гражданско състояние. В застрахователен договор било изрично записано, че при смърт вследствие на заболяване следвало да бъде изплатено обезщетение в размер на 100 % от остатъчната стойност по кредита към датата на смъртта, но не повече от 35 000 лева. По удостоверение е изх. № ***, издадено от „Обединена Българска Банка“ АД, задължението на Е.К.И. към банката било в общ размер на 14 419.37 лв.

Поради това, ищцата в качеството си на единствен законен наследник на кредитополучателя заявила претенция към „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД за изплащане на застрахователно обезщетение по групова застрахователна полица № ***, в отговор на което получила отказ с изх. № *** г., в който било записано, че „Всеки случай на смърт причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от .... хроничен алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол (без ограничения, 3 всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити, определени за шофьори, съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с алкохол), не се покрива от застрахователната полица“, който отказ бил неоснователен.

Ищцата счита, че е активно процесуално легитимирана да предяви настоящия осъдителен иск. Правото й било породено от съществуването на материално правоотношение - договор за застраховка, по което наследникът бил изправна страна. И. Е.

Т. продължила коректно да изплаща дължимите вноски по кредита на уговорените падежи и разполагала с правото да иска изпълнение от застрахователното дружество, а банката от своя страна имала самостоятелно право да иска изпълнение по сделката, поради което на основание чл. 26, ал. 4 ТПК същата следвало да бъде конституирана като съищец. Ищцата имала правен интерес банката да получи плащане на застрахователната сума от застрахователя, защото по този начин щяло да се погаси изцяло процесното задължение, произтичащо от получения от наследодателя кредит. Банката притежавала едновременно качествата на застраховащ и на ползващо се от застраховката трето лице, но било налице явно бездействие от нейна страна като не упражнявала правата си да поиска погасяване на оставащите вноски и така застрашавала правата на наследника.

Ищцата навежда и твърдения за неоснователност на отказа за изплащане на обезщетението по застраховката, с мотив наличие на „злоупотреба с алкохол“, тъй като такова обстоятелство не било установено по отношение на починалия кредитополучател Е.К.И.; застрахователят не се позовал на никакви доказателства относно обстоятелства, обосноваващи отказа – виновно неизпълнение на предвидени в закона или в договора задължения и пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или неговото реализиране, като при изпълнението им не би се стигнало до настъпване на застрахователно събитие, а в случая застрахователят не бил доказал намерение за въвеждане в заблуждение и причинна връзка с настъпването на смъртта, както и че ако е знаел за заболяването, не би сключил договора.

Отделно от горното, отказът на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД да изпълни задълженията си по застрахователния договор бил незаконосъобразен, тъй като застрахователят се позовавал на нищожна по смисъла на чл. 143 ЗЗП клауза.

Преценката относно здравния статус на застрахования следвало да се основава на информация по реда на чл. 362 КЗ, но не и чрез отрицателна информация към застрахования в смисъл „застрахователят не би изплатили обезщетение ако...“. Формулировката в условията на застрахователното покритие по Полица *** „Всеки случай на смърт причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от .... хроничен алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол (без ограничения, всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити, определени за шофьори, съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с алкохол), не се покрива от застрахователната полица“ била неясна и можело да бъде приложена към всяка причина за настъпване на смърт, доколкото „косвено“ и „отчасти“ били неясни критериите, което неоправдано ограничавало отговорността на застрахователя, позволявайки да откаже 4 плащане при всяко заболяване и последвала смърт, дори същото да не било с постоянен характер или макар да било с постоянен характер и да прогресирало във времето да не пречело на застрахования да извършва трудова дейност, видно от дадената в клаузата формулировка. Договорът за застраховка попадал в обхвата на услугите, които се ползвали от защитата на ЗЗП, ако страната по този договор имала качеството на „потребител“, както било в настоящия случай. Клаузата не била уговорена индивидуално, а в общите условия, поради което не било налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП неравноправна била клауза, позволяваща на търговеца да се освободи от задълженията си по договора но своя преценка, като същата възможност не била предоставена на потребителя. В случая, клаузата позволявала на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт, настъпила по всяка причина. Клауза в застрахователен договор, в която обстоятелствата, които били от значение за покритите рискове „Смърт“, „Пълна трайна нетрудоспособност (неработоспособност) и „Временна нетрудоспособност (неработоспособност)“, формулирана общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362 КЗ, била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП (в този смисъл решение № 60063/30.06.2021 г. но търг. дело № 351/2020 г. на І-во г.о. на ВКС). Горепосочените клаузи в условията на застрахователно покритие по полица *** не отговаряли на изискванията на добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради и което не пораждали правно действие. Застрахователят налагал на потребителя приемането на тези клаузи, с които той не би имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Клаузата била твърде обща и неясна, като същата не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП).