Определение № 150 от 22.05.2024, Районен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Видин, 22.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20231320200930 по описа за 2023 година

Постъпила е молба от процесуалния представител на КЗП ГД“Контрол на пазара“ РД за областите Видин , Монтана и Враца с искане съдът да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и с искане за отмяна на присъдените разноски , за които е осъдена КЗП , РД Видин , Монтана и Враца да заплати на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД .

Молбата е изпратена на ответната страна. В седмодневен срок от получаване на съобщението не е получен отговор.

Съдът констатира, че е пропуснал да се произнесе с решението си относно разноските по делото сторени от АНО.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

Процесуалният представител на КЗП ГД“Контрол на пазара“ РД за областите Видин , Монтана и Враца е направил изрично искане за присъждане на разноски, сторени за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, преди приключване на съдебните прения по делото.

По делото не са представени доказателства за изразходената сума, не е представена и декларация–справка, от която да е видно колко часа е работено по делото. Поради това Съдът намира , че съдът е следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В конкретния случай, Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и взе предвид изхода на делото , намира , че ще следва да се определи възнаграждение в размер на 120 лева.

Следователно с оглед изхода на делото и съобразно чл.63 ал.3 от ЗАНН претенцията на процесуалния представител на КЗП ГД“Контрол на пазара“ РД за областите Видин , Монтана и Враца е основателна в тази част.

Относно искането за отмяна на присъдените разноски , за които е осъдена КЗП , РД Видин , Монтана и Враца да заплати на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД съдът отчете следното:

1

При оспорване на НП разноските се присъждат по реда на АПК, включително и в производството пред въззивния съд, доколкото по този въпрос е налице изрична уредба чл.63д ЗАНН, ДВ бр. 109/2020, в сила от 23.12.2021г., действаща към момента на постановяване на определението на съда. Цитираната разпоредба предвижда, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

От своя страна в АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

В случая в АПК липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Съобразно препращащата норма на чл.144 АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Същата не предвижда изключение по въпросът за разноските. Ето защо в случая приложение намират общите правила на чл.78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

Индиция, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

При приложение на този принцип и двете страни в административно-наказателното производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. В този случай липсва законова опора встановището на проц. Представител на АНО, че направените от жалбоподателя разноски за един адвокат не се дължат само поради обстоятелството, че НП е изменено, а не отменено.

В тази връзка освен горното следва да се има предвид и това, че за да измени размера на санкцията, съдът все пак е констатирал порок на НП .

Поради горното Съдът намира , че молбата на процесуалния представител на КЗП ГД“Контрол на пазара“ РД за областите Видин , Монтана и Враца в тази част ще следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД да заплати сумата от 120,00 лева на КЗП ГД“Контрол на пазара“ РД за областите Видин , Монтана и Враца, представляваща разноски за юрисконсултското възнаграждение по делото .

Оставя без уважение молбата на КЗП ГД“Контрол на пазара“ РД за областите Видин , Монтана и Враца за отмяна на присъдените разноски в размер на 70 лева , за които е осъдена КЗП , РД Видин , Монтана и Враца да заплати на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД

Определението подлежи на обжалване в 7- дневен срок от връчването му на страните пред Административен съд - гр. Видин.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

3