Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8795 от 31.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40552/2021
Вид
Решение № 8795
Подписан
31.07.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 342 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8795 гр. София, 31.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110140552 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 25169/09.07.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 06.07.2021 г./, предявена от „Т.Б.“ ЕАД /към настоящия момент с търговско наименование Йеттел България ЕАД/ срещу Б. АС. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл.

9 ЗЗД и чл. 342 ТЗ за сумата от общо 316,21 лева, представляваща главница за неплатени месечни абонаменти, ползвани услуги и лизингови вноски, за които са издадени фактури № № 7264084666/01.11.2017 г., **********/01.12.2017 г. и 7268087036/01.02.2018 г. за която на 20.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, формирана, както следва: 1/ сумата от 52,01 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г., за мобилен номер *** по договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, ведно със законна лихва върху включените в горепосочената сума главници, считано от 24.07.2019 г. до окончателното им изплащане; 2/ сумата 1 от 57,38 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., за мобилен номер *** по договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, ведно със законна лихва върху включените в горепосочената сума главници, считано от 24.07.2019 г. до окончателното им изплащане; 3/ сумата от 206,82 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, ведно със законна лихва върху горепосочената сума главници, считано от 24.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между „Т.Б.“ ЕАД /към настоящия момент с търговско наименование Йеттел България ЕАД/ и ответника са сключени следните договори: договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г.; допълнително споразумение № 011339043 от 09.03.2017 г. към договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г.; допълнително споразумение № 014024653 от 12.07.2017 г. към договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black. Ответникът ползвал предоставяните от ищцовото дружество мобилни услуги, но не изпълнил точно своите парични задължения, за които били издадени съответни три броя фактури, а именно фактура № 7264084666/01.11.2017 г.; фактура № **********/01.12.2017 г. и фактура № 7268087036/01.02.2018 г. Поддържа се, че че с надвнесено от ответника плащане по задължения за предходен отчетен период е погасена част от общо дължимата по фактура № 7264084666/01.11.2017 г. сума от 56,48 лева, а именно 4,47 лева, като остава дължима сума в общ размер от 52,01 лева. Същевременно по фактура № 7268087036/01.02.2018 г. се претендира единствено сумата от 206,82 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, но не и сумата от 314,25 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги за мобилен номер ***. Излагат се съображения, че съгласно договора и Общите условия при незаплащането на фактури за ползване на 2 мобилни услуги в срок, „Т.Б.“ ЕАД /към настоящия момент с търговско наименование Йеттел България ЕАД/ има правото да прекрати едностранно договора. Сочи се, че поради неизпълнение на ответника по договорите и на основание чл. 12 от Общите условия на оператора е била обявена предсрочна изискуемост на дължимите лизингови вноски по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което е изпаднал в забава. Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано частно ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, но доколкото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са били налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, то са предявени настоящите установителни искове за установяване на съществуване на вземанията, посочени по-горе, за които на на 20.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му в производството особен представител – адвокат С.П. – САК, с който се оспорват предявените искове.

Поддържа се, че от ищеца не са представени доказателства, че страните в производството са били обвързани от валидно възникнали правоотношения по твърдените в исковата молба договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г.; допълнително споразумение № 011339043 от 09.03.2017 г. към договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г.; допълнително споразумение № 014024653 от 12.07.2017 г. към договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 3 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД и чл. 342 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

За уважаване на така предявените искове ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, наличието на посочените облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправен по облигационните правоотношения, предоставял е мобилни услуги и е предал на ответника-лизингополучател мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black за ползване; съдържанието на правоотношенията; размера на дължимите абонаментни такси и лизингови вноски; настъпване на предпоставки за обявяване на задълженията по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black за предсрочно изискуеми; че надлежно е обявил на ответника предсрочната изискуемост на задълженията по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените погоре обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Възражението, направено от името на ответника, чрез назначения му в производството по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат С.П. от САК, касаещо допустимостта на предявените искове, поради липса на представителна власт, учредена в полза на лицето, подало исковата молба в съда от името на ишцовото дружество, е неоснователно. По делото е представено пълномощно, с което адвокат З.Ц. е упълномощен да представлява ищеца в производството. По аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 4 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.

Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че предявените за разглеждане в настоящото производство искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните има сключени договори за далекосъобщителни услуги и лизинг, както следва: Договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г., изменен с Допълнително споразумение № 011339043 от 09.03.2017 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359895755406, Допълнително споразумение № 014024653 от 09.03.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359895755406 и Договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black.

Тези обстоятелства се установяват от представените, приобщени към доказателствения материал и неоспорени от ответника: Договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г., изменен с Допълнително споразумение № 011339043 от 09.03.2017 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359895755406, Допълнително споразумение № 014024653 от 09.03.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359895755406 и Договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black и приложени ценови листи за абонаментни планове за частни лица. Представените по делото договори за мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения, носят подписа на ответника, като в производството не е оспорена автентичността на тези документи.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между страните договори, както 5 следва: Договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г., изменен с Допълнително споразумение № 011339043 от 09.03.2017 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359895755406, Допълнително споразумение № 014024653 от 09.03.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359895755406 и Договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black.

Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че по фактура № 7264084666/01.11.2017 г. е извършено частично погасяване със суми, надвнесени от ответника за други отчетни периоди.

В тази връзка, съдът намира, че възражението на ответника, обективирано в подадения от името на същия отговор на исковата молба, за липса на облигационна връзка между страните с твърдяното от ищеца съдържание, е неоснователно и не следва да бъде уважавано.

Ищецът претендира сумата от 52,01 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г., както следва: за мобилен № 0895755406 по договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.