Решение № 1573 от 28.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1573 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря К.А Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20211100114510 по описа за 2021 година

Производството е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК предявен от И. С. Т., ЕГН ********** против М. М. Т., ЕГН:

********** за установяване, че ответницата не е собственик на следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** находящ се в гр. София, община Столична, Район "Вьзраждане" ж.к.»**** , в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 55,86 кв.м., представляващ АПАРТАМЕНТ № 51 , застроен на 55,86 кв.м., състоящ се от антре, дрешник, баня-тоалетна, хол с трапезария, кухня и балкон, заедно с Мазе № 51 с площ от 7,08 кв.м. и заедно с 0,856% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Ищцата твърди, че на 02.05.2001 г. е придобила собствеността върху гореописания имот с нотариален акт №160, том I, рег.№ 2192, дело 134 чрез покупко-продажба от своята прабаба Й.Н.Д., като по сделката е била представлявана от своята майка- М. М. Т., тъй като към онзи момент е била малолетна. При прехвърлянето на имота прабаба ѝ си е запазила пожизнено право на ползване върху него, а след нейната смърт и такова за своята дъщеря и баба на ищцата –И. Т.А.-З..

Навежда твърдения, че до 06.10.2011 г. е живяла с баща си и своята майка в Дубай, ОАЕ, след което тя ги напуска и се върнала в България, а на 18.10.2012 г. влиза в сила решение за развод при взаимно съгласие по гр.д.№ 1430/2012г., СРС 87 състав.

Твърди, че завършва образованието си в чужбина, а когато се връща в България, разбира, че майка й е придобила процесния недвижим имот по давностно владение с констативен нотариален акт за собственост №18, том I, рег.№ 523/2020г., дело №532/2019г. от 20.01.2020г.

Оспорва признатото право на собственост, тъй като не счита, че са налице елементите от чл.79 ЗС за придобиване на имота по давност. Счита, че ответницата не е предоставила нужната декларация на дъщеря си, с която да може да напуска страната до навършване на пълнолетие, с което е възпрепятствала нейната възможност да се прибира в 1

България.

Моли съдът да уважи иска и като последица от това на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени издадения в полза на отвеницата нотариален акт собственост № 18, том I, рег.№ 523/2020 г., дело № 532/2019 г., от 20.01.2020 г.

Претендира разноски.

Ответницата М. М. Т. чрез адв. К. С. - САК оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че елементите на чл.79 ЗС са налице и е владяла имота 10 години постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Твърди,че от 1996 год. когато е живеела в Дубай си е идвала в България за 7-8 месеца, ползвала е процесния апартамент като собственик,през годините е правила ремонти за собствена сметка. Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата И. е дъщеря на ответницата М.-удостоверение за раждане на л.51 от делото.Баща на ищцата е С.Т..

От представения по делото нотариален акт , №160, том I, рег.№ 2192, дело 134 се установява, че на 02.05.2001 г. ищцата е придобила АПАРТАМЕНТ № 51 , застроен на 55,86 кв.м., състоящ се от антре, дрешник, баня-тоалетна, хол с трапезария, кухня и балкон, заедно с Мазе № 51 с площ от 7,08 кв.м. и заедно с 0,856% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от своята прабаба- Й.Н.Д. чрез покупкопродажба, като по сделката ищцата е представлявана от своята майка- М. М. Т.- ответница по делото. Видно от нотариалния акт, Й.Н.Д. запазва за себе, а след собствената си смърт- и за своята дъщеря- И. Т.А.-З., пожизнено безвъзмездно право на ползване върху имота.

Видно от приложеното по делото нотариално дело, на 20.01.2020 г. с нотариален акт за собственост №18, том I, рег.№523/2020г., дело №532/2019 г. ответницата е призната за собственик по отношение на процесния имот на основание давностно владение. В постановлението на нотариуса/стр. 202/ е прието,че М. е започнала да стопанисва апартамента веднага след като бил продаден на дъщеря й,тъй като последната живеела в Дубай и не проявявала интерес към апартамента.

В протокола за обстоятелствената проверка св.Петкова е посочила,че М. макар да не живее в него се е грижила за апартамента,отдавала го е под наем и е плащала таксите. Св.Г. е посочила,че имота е на И. С. Т., но се владее от майка й М.,която се грижи за него.Разпитаната св.Г. е посочила,че М. е правила ремонт в апартамента и го е давала под наем.

С представената по делото справка от Дирекция „Общински приходи“ – Възраждане се установява ,че на 01.02.2020 г. данъчната партида на имота е прехвърлена на М. Т., като до този момент тя е била на името на ищцата и нейната баба, а до смъртта на прабаба ѝ през 2015 г.- на ищцата и нейната прабаба.

Видно от направена справка в НБД Население постоянният и настоящият адрес на М.

Т. се намира в район Красно село, ул. **** от 02.05.2018г.

Според свидетелските показания на З.Ф., апартамента е ползван от И. А.-З. - бабата на ищцата, тя е получавала и наема от него.

Свидетелят А. Г. установява,че след като се прибрала от Дубай през 2014 год. М. живяла с баба си Й. в процесния апартамент, но после си купила имот в Борово и живеела там. Правила е ремонти на процесния апартамент през 2009 год.,2016 год. и 2018 год. и въобще го е поддържала още докато там е живеела баба й Й. Д.. М. е имала намерение да 2 живее в процесния апартамент, но въпреки това си е купила апартамента в кв. Борово, където е взела майка си и е останала да живее, а процесния апартамент е започнала да дава под наем.

От показанията на св.А.Н. се установява,че познава М. от 1995 год., тя живеела до 2011 год. в Дубай, а след това в България. И. не е идвала в България до навършване на пълнолетието, тъй като е имало пречки, но след това често си е била тук и е отсядала в апартамента на бул.България, при майката на баща си.

Свидетелят В.П. установява,че е съсед на апартамента,в който се намира в ****.М. е идвала в него от малка,а там са живеели дядо й и баба й.Като студентка ответницата също е живяла там с месеци,сега също идва и се грижи за имота,но не преспива в него.Направила е голям ремонт през 2012-2013 год. и го дала под наем на дъщерята на свидетелката.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Ищцата има интерес да отрече със сила на пресъдено нещо правата на ответницата по отношение имота, доколкото последната се легитимира като негов собственик с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 2020 год.

По същество искът е основателен.

За установяване това дали ищцата е придобила имот по давностно владение на основание чл.79 ЗС следва да се изследват няколко предпоставки. На първо място наличието на установена фактическа власт върху вещта, както и намерението за своене на същата (чл.68, ал.1 ЗС). Освен това налице следва да са и характеристиките на владението, които се извеждат от чл.2 от Закона за давността (отм.): непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин) и несъмнено.

При прочита на показанията на свидетелите разпитани от нотариуса при обстоятелствената проверка се установява,че няма никакви ясни и категорични доказателства ответницата да е владяла явно и спокойно имота повече от 10 години. В показанията се споменават ремонти, грижи за апартамента, но не своенето му, няма демонстрация на владение. Според съда тези показания не са били достатъчни за извода на нотариуса,че имота е придобит по давност.Още повече,че в самото постановление не е посочен и в кой период от време е протекла тази давност,кога е започнало владението на апартамента.

Владение не се установи и от разпита на свидетели по настоящето дело. И тук свидетелите говорят и установяват обстоятелството,че след като се е прибрала в България се е грижила за апартамента,в който е живеела баба й Й.,че след смъртта на последната е направила ремонт и е отдала имота под наем. Според съда тъй като към този момент върху апартамента е имало право на ползване на майката на ответницата ,то отдаването му под наем е става очевидно със съгласието на последната.

За да се приеме, че ответницата е започнала да свои вещта, това трябва да е недвусмислено и ясно демонстрирано най- вече към собственика на жилището- тоест към ищцата, като не се счита за достатъчно това да е демонстрирано само пред останалите трите лица (съседи, роднини и др.). По делото обаче не се ангажираха доказателства в подкрепа на последното. Данъчната партида на имота не е била прехвърляна на нейно име до 01.02.2020г., а постоянният и настоящия ѝ адрес сe намират е район Красно село, ул. ****.

По делото ответницата твърди, че е извършвала няколко действия, които според нея недвусмислено показват намерението ѝ за своене- обзавеждане и основен ремонт на целия апартамент, отдаването му под наем, заплащането на комуналните услуги, включително 3 данъци и такси към общината и лично ползване. Видно от представените по делото писмени доказателства под формата на фактури, проформа фактури, разписки и касови бележки не се установява за кой точно апартамент са закупени, тъй като посочените доказателства се отнасят до движима техника- микровълнова, електрическа кана, електрически крушки и др.

Единствената разписка за монтаж на климатик съдържа адреса на апартамента на ответницата в район Красно село, ул. ****, а не този на процесния имот.

По останалите твърдения на страната- заплащане на комуналните услуги, данъци и такси, отдаването на апартамента под наем на трети лица, не може да се съди изключително за намерение за своене, тъй като в практиката се приема, че поддържането на едно жилище и действията на управление, не се считат за демонстриране на намерение за своене. След като в жилището са живели нейната майка и баба е естествено тя да помага при поддръжката на имота. Част от практиката приема, че отдаването под наем не би следвало да се счита за смяна на намерението, тъй като всяко едно лице може да отдава под наем, без да има нужда да е собственик на жилището.

В обобщение съдът намира,че по делото не се събраха категорични доказателства ответницата да е владяла процесния имот повече от 10 години,с което да е придобила по давност собствеността върху него. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен ведно със законните последици,вкл. и да бъде отменен издадения в полза на ответницата нотариален акт за придобиване на собствеността по давност.

При този изход на делото ответника следва да заплати на ищцата разноски по делото /вкл. и по обезпечителното производство/ в общ размер на 3530 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ищцата И. С. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: адв. Л. Д., гр. София, ул.

„Дойран", че ответницата М. М. Т., ЕГН: ********** не е собственик на

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста и три, точка, седемдесет и три, точка, дванадесет, точка, петдесет и едно/, в гр. София, община Столична, обл.

София/столицата/ по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени с Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 23.01.2019 г., адрес на имота: гр. София, Район "Вьзраждане" ж.к.»********/петдесет и едно/, като самостоятелният обект в сграда се намира на етаж 10/десет/ в сграда с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста и три, точка, седемдесет и три, точка, дванадесет/ с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, с посочена в документа площ: 55,86 кв.м./ петдесет и пет цяло и осемдесет и шест квадратни метра/, брой нива на обекта: 1 /едно/, при съседи на самостоятелния обект в сграда ниво 1/едно/: на същия етаж *** / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста и три, точка, седемдесет и три, точка, дванадесет, точка, петдесет/, под обекта: *** / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста и три, точка, седемдесет и три, точка, дванадесет, точка, четиридесет и пет/, над обекта: *** / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста и три, точка, седемдесет и три, точка, дванадесет, точка, петдесет и седем/, ведно с прилежащите мазе № 51/петдесет и едно/ с площ от 7,08 кв.м. /седем цяло и осем десети върху сто/ и ведно с 0,856% /нула цяло, осемстотин петдесет и шест хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата 4 и от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор ***/ шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста и три точка седемдесет и три/, а съгласно нотариален акт за собственост , представляващ АПАРТАМЕНТ № 51 /петдесет и едно/, находящ се в гр.София, ж.к. «****" /****, на девети стаж, застроен на 55,86 /петдесет и пет цяло и осемдесет и шест/ кв.м., състоящ се от антре, дрешник, баня-тоалетна, хол с трапезария, кухня и балкон, при съседи на апартамента: апартамент No 50/ петдесет/, собственост на В.К.П., зелени площи, зелени площи, коридор, отгоре- апартамент № 57/петдесет и седем/, собственост на Б.Т., отдолуапартамент № 45/четиридесет и пет/, собственост на Ж.С.Д., заедно с Мазе № 51 /петдесет и едно/ с площ от 7,08/седем-цяло и осем стотни/ кв.м., при съседи на мазето: мазе № 50/петдесет/, коридор, коридор и двор и заедно с 0,856% /нула цяло осемстотин петдесет и шест хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото на стойност 1858 /хиляда осемстотин петдесет и осем/ лева и ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт собственост № 18, том I, рег.№ 523/2020 г., дело № 532/2019 г., от 20.01.2020 г.