Решение № 395 от 08.04.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към

Решение № 395/08.04.2025 г. по АНД № 2031/2025г. на ПРС, ХХІІ н.с.

Производството е по реда на чл.4 и следващи от УБДХ.

Образувано е въз основа на акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 08.04.2025 г. на инспектор И.Г.П. – полицейски инспектор група „ПТ“, сектор „Охранителна полиция“ при ОД МВР гр. Пловдив против И.Д.С., ЕГН **********, за това, че на 28.02.2025 г. около 12:00 часа в гр.

Пловдив, на ул. „Македония“ № 47-49, в магазин на „Виваком България“ ЕАД на обществено място и пред повече хора е извършил непристойни действия с оскърбително отношение и държане спрямо лицето И.П.Н., като я е обидил с думите „нагла“ и „селянка“, снимал я е с телефона без нейното съгласие, крещял й и я заплашил с побой с думите: „С теб ще се видим в болницата“, което поведение е било възприето от свидетеля Н.Д.З. като възмутително и нарушило обществения ред и спокойствието на гражданите.

Нарушителят С. се явява в съдебно заседание и дава обяснения. Не се признава за виновен в извършването на непристойната проява. Моли да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Нарушителят И.Д.С. е роден **, живущ в ** б., б.г., със средно образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.

Нарушителят С. живеел в гр.Пловдив в самостоятелно жилище, сам, като полагал грижи за пенсионираната си майка, както и спорадични такива за двете си деца от различни връзки – дъщеря на 16 години и син на 8 години, които се отглеждали от майките си.

Нарушителят С. в продължение на 15 години живеел и работил извън пределите на Република България и през м.май 2024 година се завърнал, а от м.август на същата година започнал работа като механик във фирма „Василев ВМ“ срещу трудово възнаграждение в размер на 1500 лева месечно.

На 28.02.2025 г. нарушителят С. посетил офис на „Виваком България“ ЕАД, находящ се в гр.Пловдив, бул. „Македония“ №47-49 около 12:00 часа за да изясни данни от издадена на негово име фактура във връзка с дължимите суми по същата. Служител в офиса била И.П.Н. с ЕГН:**********, която обяснила на нар.С., че несъответствието с очакването на последния за размера на дължимите суми се дължи поради изтеклия промоционален период на договора за предоставяне на мобилни услуги сключен между дружеството и нар.С.. Нарушителя С. настоявал да разбере подробности относно по-високите дължими такси, но служителката Н. не можела да му даде повече информация с обяснението, че информационната система на дружеството, която ползвали 1 не позволявала да се визуализират данни от договора и месечното потребление за период по-дълъг от пет месеца назад. Това провокирало гневът на нарушителят С. и същият след като бил крайно неудовлетворен от обясненията, които служителката Н. му е дала, започнал да й крещи, казал й че са го излъгали и че са мошеници. Служителката Н. се опитала да му обясни, че никой не го е подвеждал и че всичко, което тя му е обяснила във връзка с договора подписан от него фигурира в същия. Това не успокоило нар.С., а напротив той продължил да крещи, а служителката му обяснила, че ще повика СОТ, след което влязла в служебно помещение, при което нар.С. започнал да я снима с телефона, въпреки, че тя отказала и му заявила, че няма право да снима на територията на обекта, но той отвърнал, че това не го интересувало.

При проявената вербална агресия нар.С. се обърнал към служителката Н. с обидните думи „нагла“ и „селянка“, както и я заплашил с думите: „С теб ще се видим в болницата“.

Служителката Н. сигнализирала за случилото се в 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, където подала жалба с Рег.№УРИ 432000-3079/04.03.2025 г. въз основа на която била извършена проверка, но с Постановление от 25.03.2025 г. на мл.прокурор при РП Пловдив въз основа на материалите от същата било отказано образуването на наказателно производство и прекратена прокурорската преписка. Било постановено материалите по нея да се изпратят ведно с Постановлението за отказ за образуване на наказателно производство на Началника на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив по компетентност, в която връзка била извършена проверка, били снети обяснения от служителката Н. и нейния колега Н.Д.З. – очевидец на инкриминираните събития и бил издаден процесният АКПДХ.

Нар. С. не е осъждан – същият е реабилитиран спрямо осъждането му по НОХД №1092/2003 г. на Окръжен съд Пловдив, при което с Присъда №221/04.11.2003 г., влязла в сила на 22.11.2003 г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, за което му е било наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. По отношение на същия има регистрирани криминални прояви. Нар. С. със Заповед за задържане на лице на полицейски орган е бил задържан за 24 часа по реда на чл.72, ал.1 от ЗМВР, както и му е бил съставен Протокол за предупреждение по чл.68 от ЗМВР.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено въз основа на обясненията на нарушителя частично и въз основа на приложените към административната преписка материали – обяснения на свидетелите, докладни записки, жалба, протокол за предупреждение по ЗМВР, справка за съдимост, справка за регистрации на лице в централен полицейски регистър, справка за лице – установен извършител на престъпления, заповед за задържане, протокол за обиск на лице, декларации, Постановление за отказ да се образува наказателно производство и АКПДХ.

2

За съдебния състав по безспорен начин е установено, че от страна на нарушителя И.Д.С. е осъществена проява по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а именно на дребно хулиганство, представляваща непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към гражданите, скарване и други подобни действия, с които е нарушен обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. Това е така, тъй като нар.С. е обидил служителката Н. наричайки я „нагла“ и „селянка“, предизвикал е скарване с нея, както и й е крещял, заснемал я е с телефона си против волята й и в търговския обект, а също и й е отправил закана за телесния й интегритет, а именно: „С теб ще се видим в болницата“.

При индивидуализацията на вида и размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на непристойната проява и личността на нарушителя, поради което и прие да определи и наложи на нарушителя С. полекото по вид наказание, а именно „ГЛОБА”, като относно размера й, същият като адекватен на извършеното и на личността на нарушителя прие да бъде 300 /триста/ лева.

От една страна нарушителят не е осъждан, трудово ангажиран е, проявява грижа към възрастен родител и малолетното си, и непълнолетно дете, както и понастоящем е в тежко здравословно и финансово състояние предвид продължителния период на неработоспособност, поради общо заболяване с диагноза „мозъчен инфаркт“, лека степен на тежест. От друга страна обаче нар.С. е с лоши характеристични данни – реабилитиран е, криминално проявен, с криминалистически регистрации. При него липсва критично отношение към стореното. Тези обстоятелства налагат извод, че се касае за деец със средна степен на обществена опасност, предвид баланса на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, охарактеризиращи личността на нарушителя.

На следващо място, съдът отчита, че извършеното деяние от него е с относително висока степен на обществена опасност, тъй като е засегнало емоционално множество хора. Касае се за вербална агресия и действия засягащи конституционните права на гражданите, при които интензитетът на увреждащите действия е бил по-голям – нар.С. е крещял, обиждал, заканвал се е и противоправно е заснемал пострадалата И.П. Н., което е извършено на обществено място и в присъствието на други граждани – колегата й Н.З..

Нар.С. не проявява изразява съжаление за стореното, дава частични обяснения в хода на производството, с което отчасти допринася за разкриване на обективната истина.

По тези съображения съответното на стореното като вид наказание съдът прие, че следва да бъде „глоба”, а не по-тежкото „задържане в поделение на МВР”, а по размер на глобата същият да бъде близък до, но малко над средния такъв с оглед наличието на относителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, преценявани на плоскостта на по3 високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, и с цел постигане на поправителен и превъзпитателен ефект спрямо нарушителя.

По горните съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И.ова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330202031 по описа за 2025 година РЕШИ:

НАЛАГА на нарушителя И. Д. С., роден **, живущ в **, б., б.г., със средно образование, разведен, работещ, неосъждан,

ЕГН:**********, административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за извършено на 28.02.2025 г. в гр.Пловдив дребно хулиганство по смисъла на чл.

1, ал. 1, т.2 от УБДХ, представляваща непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към гражданите – отправени обидни думи „нагла“ и „селянка“ спрямо И.П.Н. с ЕГН **********, и в скарване или други подобни действия – крещене, заснемане и отправяне на закани: „С теб ще се видим в болницата“, с което са нарушени обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

Решението подлежи на обжалване и протест в срок до 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 1