Решение № 262857 от 24.11.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24.11.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Ана

Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 2286 по описа за 2021 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С.Н.С., с която претендира да бъде прието за установено по отношение на „В.и к.” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, че не му дължи сумата от:

7660 лева, представляваща претендирана цена за доставени**** услуги обект с адрес гр. В., ул. „*********“ № *** в периода от 25.07.2018г. - 08.08.2018г. по партида с абонатен номер №*****, за която е издадена фактура № ******г.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Твърди се, че не е налице сключен между ищеца като потребител, и ответника като доставчик договор при Общи условия за доставка на **** услуги. Счита, че снабдителят следва да докаже реално потребление на вода, определено по количество и период. Сочи се, че на обекта, за който е издадена посочената от него фактура, не е възможно да бъде доставено такова количество *** услуги. Твърди, че не е спазена методиката предвидената в чл. 39 ал. 1 т. 1 от Наредба №4/2004г. на МРРБ за отчитане при липса на водомер и чл. 32 от с.н. за регулярно отчитане на водомера от инкасатор. В издадената фактура няма посочено количество доставена и отведена вода. В противоречие с чл. 23 от ОУ не е взет предвид среден месечен разход. Оспорва метрологичната годност на водомера. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „В.и к.” ****, с който се оспорва предявения иск. Сочи, че ищецът е клиент на ответното дружество, тъй като от 2011г. е собственик на водоснабдения имот, находящ се на ул. „П. Н.“ № ***. За отчитането на потребените **** услуги е налице съставен карнет, подписан от абоната. На 30.06.2020г. абонатът е бил търсен, за да бъде уведомен, че се налага подмяна на водомера, но не е бил открит, и по тази причина след юни месец 2020г. са му били начислявани по 5 куб.м на месец на обитател или общо по 10 куб.м. Претендират се разноски.

С подадена на 26.10.2021г. писмена молба-становище по отговора на ответника, ищецът не оспорва, че фактурата посочена от него в исковата молба касае абонатен номер за адрес ул „П***** Н****“ № *** и въвежда основание за уважаване на иска -изтекла погасителна давност Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – заверени за вярност фактура № ***** от 13.08.2018г.; карнет по партида с абонатен номер ****; ел. карнет по партида с абонатен номер

*****; уведомително писмо № *****г. ведно с обратна разписка; справка от Агенция по вписвания; писмо от община В. Д. М. Д. и т.“ с рег. № *****, се установява, че: на 04.07.2011г. С.Н.С. е закупил поземлен имот, находящ се на ул. „П. Н.“ № ****, ведно с построената в него сграда. М. А. С. е негова съпруга и е декларирала имота на 12.08.2011г. Показанията на монтирания в обекта водомер са били отчетни на 25.01.2017-та година, след това е отбелязно, че абоната не осигурява достъп до водомера за отчитането му. В периода от 25.07.2018г. до 28.01.2019г. показанията му са отчитани ежемесечно от инкасатор. В графа „потребител“ е налице само един подпис срещу отчет от 29.10.2018-та година.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК.

При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, а ответника да докаже факта /фактите/, от който произтича вземането му, както и размера на същото. В случая това означава ищецът да установи наличието на отправена до него от ответника претенция за заплащане на конкретна сума, а ответникът - съществуването на отричаното от ищеца вземане, т.е. валидно правоотношение между страните във връзка с доставка на ****услуги за питейно-битови нужди, обстоятелствата относно влизането в сила на Общите условия на „****” *** гр. В**** за предоставяне на **** услуги на крайни потребители, както и количеството на доставените на адреса в гр. В*****, и отчетени съобразно разпоредбите на ОУ и нормативната уредба **** услуги.

Процесното вземане, което се оспорва, се основава на чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 ЗЗД, като относими са и нормите на Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По делото е спорно наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на **** услуги, но то се установява предвид обстоятелството, че ищецът е собственик на водоснабдения имот, находящ се на адрес в гр. В., ул. „П. Н.“ № **.

Въпреки качеството му потребител на **** услуги по см. на цитираните правни норми, сумата не се дължи от ищеца, тъй като ответникът не доказа реалното потребление в този обект на посочените в изходящи само от него документи количества на доставена питейна вода, респ отведени отпадни води. Подписът, положен в графа „потребител” на приетия по делото карнет, беше оспорен от ищеца, като действително инкасторът няма право да изисква документ за самоличност на лицето, което се е подписало, но в такъв случай **** операторът, като страна в гражданския процес, разполага с правото да поиска да бъдат събрани гласни доказателства (пр. на съставилото документа лице) или да бъде назначена СТЕ. Такива доказателствени искания , въпреки изрично дадените на ответника указания от съда по реда на чл.

146 ГПК, не бяха направени в съответните преклузивни срокове.

По изложените съображения, съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, като не следва да се обсъждат другите възражения на ищеца.

Предвид изхода на спора и на основание чл.

78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване в общ размер на 306.40 лв за държавна такса. лв. На представлявалия го адвокат следва да се присъди възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на минималното по Наредба № 1/2004г. – 713 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

Р

Е Ш И

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал.1 от ГПК, че С.Н.С. ЕГН ********** не дължи на „В. и к. – В.” ****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** сумата от 7660 лева, представляваща претендирана цена за доставени ***** услуги в периода от 25.07.2018г. - 08.08.2018г. по партида с абонатен номер № ***** до обект с адрес гр. В., ул. „П. Н.“ № **, за която е издадена фактура № *****.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „В. и к. – В.” ***, ЕИК ***** да заплати на С.Н.С. ЕГН ********** сумата от 306.40 лева, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 ал. 1 т. 3 вр. чл. 38 ал. 2 ЗА „В. и к. – В.” ***, ЕИК ***** да заплати на адвокат Д. Н. Д. ЕГН ********** сумата от 713 лева - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: