Решение № 212 от 06.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330205171 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 652506-F523192 от 04.08.2022 г., издадено от зам.-директор на ***, от „***“ ЕООД с ЕИК ***, с което на основание чл. 74, ал. 1, предложение второ от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

В жалбата се излагат съображения, че НП е незаконосъобразно. Възраженията са свързани с момента на узнаване за нарушението от приходната администрация по чл.

34 от ЗАНН, както и относно обстоятелството, че в постановлението са посочени две нарушения, с което се нарушават правата на дружеството жалбоподател. Възразява се по справедливостта на наложената санкция, както и по наличието на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание дружеството жалбоподател не се представлява.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ***, чрез своя процесуалния представител, счита подадената жалба за неоснователна. Моли постановлението да бъде потвърдено като правилно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

1

Дружеството жалбоподател „***“ ЕООД е осъществявало търговска дейност през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. За същия период дружеството е реализирало оборот от фискално устройство в размер на 16 440,63 лв. Това обстоятелство е станало известно на приходната агенция от справка „Фискални устройства с дистанционна връзка“. За данъчната година 2018 г. дружеството не подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО пред ***

На 21.08.2019 г. в НАП постъпила информация от Агенция по вписванията с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. по описа на ЦУ на НАП, че дружеството не е подало ГФО за 2018 г. към 01.07.20219 г., доколкото 30.06.2019 г. бил неприсъствен ден. Нарушението е извършено 02.07.2019 г. в гр. Пловдив – по седалището на дружеството. Подадената информация от Централното управление на НАП била препратена към *** с писмо вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г. по описа на ТД на НАП Пловдив. Свидетелят Ц. К., заемаща длъжността „***“ към ***, въз основа на получената информация предприела проверка, която установила извършването на дейност през 2018 г. въз основа на регистрирания оборот от фискалното устройство и липсата на подаден и вписана в Търговския регистър годишен финансов отчет (ГФО) в законоустановения срок – до тридесети юни на следващата година. В системата не установила и подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Била издадена покана за явяване за съставяне на АУАН с изх. № 70-00-11481600/20.09.2019 г. да се яви представител на дружеството в 7-дневен срок от получаването й в *** от 9 ч. до 17:30 ч. за съставяне на АУАН относно незаявяване за обявяване на ГФО за 2018 г. в законоустановения срок пред ТР към АВ. Същата покана е изпратена към дружеството чрез пощенска услуга, като негов представител не е открит на адреса и пратката е върната с отбелязване, че е непотърсена. Дружеството е било търсено на 23.10.2019 г. в 16:30 ч. и на 04.11.2019 г. в 15:30 ч. от служителя, извършващ пощенската услуга. По същото време е издадена още една покана изх. № 94-00-5991-666/26.09.2019 г. за явяване за съставяне на акт за същите установени факти, но лично до управителя на дружеството в това му качество. Тя също е изпратена чрез пощенска услуга, като лицето отново не е открит на адреса и писмото се е върнало с отбелязване, че адресът е посетен на 03.10.2019 г. в 15:05 ч.

По този повод е съставен АУАН с № F 523192/07.11.2019 г., с който е констатирано, че дружеството жалбоподател, като задължено лице не е публикувало ГФО за 2018 г. в ТР към АВ до 01.07.2019 г. (30.06.2019 г. е неработен ден.

Констатирано е от актосъставителя К., че към момента на съставяне не е заявен за обявяване и представен ГФО, като по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Същият АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството. Изпратена е покана с изх. № 70-00-14103-686/18.11.2019 г. до дружеството жалбоподател за явяване за връчване на съставения АУАН, като същата е останала невръчена и непотърсена, доколкото служителят, изпълняващ пощенската услуга е посетил адреса на 27.11.2019 г. в 15:50 ч. и на 07.12.2019 г. в 13:55 ч., но не е открито лице. Същевременно е изпратена и покана с изх. № 94-00-7445-697/19.11.2019 г. до представителя на дружеството в това му качество също за връчване на съставения акт. Както в предходния случай, поканата не е бил връчена от пощенския служител, като са отбелязани посещения на 27.11.2019 г. в 15:50 ч. и на 07.12.2019 г. в 9:35 ч.

На 13.02.2020 г. представители на приходната агенция с посетили адреса на дружеството, като са констатирали, че няма афиширан офис на дружеството, а адресът представлява жилище блок с ограничен достъп до входа. Проведен е разговор с роднина на управителя на дружеството, по чийто данни последният не живеел на адреса от 2013 г.

С разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 2

503044-F523192/03.04.2020 г. на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН производство по преписката е било спряно.

За връчване на акта са изготвени две писма до управителя на дружеството с изх.

№ 1600031278/23.09.2020 г. и до самото дружество с изх. № 1600031276/23.09.2020 г., като последното е било изпратено чрез пощенска услуга за получаване от адресата.

Последното се е върнало като не потърсено със съответното отбелязване от пощенския служител.

Актът е връчен на упълномощен с нотариално заверено пълномощно представител на дружеството на 18.07.2022 г., който не е направил възражения в акта.

При извършена проверка чрез справка в ТР към АВ се установява, че ГФО за 2018 г. не е обявен.

С оглед пропускането на срока за подаване на ГФО за 2018 г. и въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, издадено от зам.-директор на ***. С последното на дружеството била наложена на основание чл.

74, ал. 1, пр. 2 от ЗСч имуществена санкция в минимален размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ц. К. – актосъставител. Съдът оцени с доверие показания й като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Тя потвърждава личните си възприятия относно проверената от нея информация за неподаването на ГФО за 2018 г., на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за същата година и реализирането на оборот през годината от справка в система на НАП за фискалните устройства. Потвърждава, че повод за проверката е станало писмо от Агенция по вписванията, изпратено до НАП, като от деня на получаване на писмото в приходната агенция, на последната е станало известно нарушението.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството жалбоподател, покани до дружеството и управителя му – 6 бр. ведно с известия за доставяне и копия на пликове, разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 503044-F523192/03.04.2020 г., справка обороти на ФУ/ИАСУТД за конкретен ЕИК, нотариално заверено пълномощно с рег.

№ 11814 от 03.09.2019 г. по описа на нотариус Михаела Здравкова, протокол № 1600007260/13.02.2020 г., заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на МФ.

Връчването на НП, подаването за обявяване ГФО за 2019 г. и неподаването в срок на същия ГФО не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя, нито са ограничени правата му.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на 3 нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен законосъобразно в отсъствието на нарушителя. В тази връзка следва да се посочи, че дружеството жалбоподател е било търсено многократно в различни дни и различно време на оповестения пред приходната агенция и в търговския регистър адрес, като не е било отрито от пощенския служител. Нещо повече, установява се по делото от съставени констативен протокол № 1600007260/13.02.2020 г., че управителят на дружеството не пребивава на адреса от 2013 г. Включително и в съдебното производство се положиха усилия да бъде намерено дружеството, включително и на адреса, на който е било регистрирано фискалното устройство, но не се намери нито лице, което да получи призовката, нито афиширан офис на дружеството. Всичко това сочи на недобросъвестност от страна на дружеството жалбоподател при обявяване на адреса на управление и осигуряване на лице и/или офис, където последното може да бъде открито и да му бъдат връчени документи, така че то да бъде известено изцяло за производството и да може да упражни правата си в пълнота. Предвид и общия принцип, че не е допустимо да се черпят права от недобросъвестно поведение на субектите на правото, то и не следва да се приема, че приходната агенция не е положила достатъчно усилия да установи дружеството. Напротив, положените и установи по настоящото дело, предвид и поведението на управителя му, доказват и сочат именно към полагане на необходима грижа за известяване на органите на дружеството за предприетите действия спрямо него. Следователно е съобразна разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и актът е бил редовно връчен в отсъствието на представител на дружеството. Същевременно със съставянето му в отсъствието на нарушителя не се установява да са били нарушени правата на дружеството, което следва от принципното положение, че преценката в тази връзка се прави във всеки конкретен случай с оглед на данните по делото.

Не се установява и твърдяното нарушаване на правилата на чл. 34 от ЗАНН, касаещи преклузивните срокове за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Не може да се възприеме тезата, че неподаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО индикира и неподаване на ГФО. Двата документа няма връзка по между си, третират различни отношения и не са свързани по между си. Неподаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО не значи, че дружеството няма да е изпълнило задължението си да изготви баланс и отчет и да го е обявило в търговски регистър. Затова законосъобразно е да се приеме, че компетентният орган е узнал за нарушението с известяването му на 21.08.2019 г. от Агенцията по вписванията с писмо, съдържащо списък на дружествата, които не са подали ГФО в съответния законоустановен срок. Именно от тогава следва да се брои и тримесечния срок за съставяне на АУАН. В конкретния случай той е спазен, доколкото актът е бил съставен на 07.11.2019 г. По тези причини съдът прецени възражението за неоснователно.