Определение № 2461 от 21.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2461 гр. София, 21.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20238002104242 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г., чрез адв. Л. Г., срещу въззивно решение № 751 от 05.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 280/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 262839 от 30.08.2022 г., постановено по гр. д. № 11888/2020 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от А. Д. Г. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД над уважения размер от 130 000 лева до претендирания такъв от 180 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изживени болки и страдания, следствие смъртта на нейната майка – Р. К. Г., настъпила в резултат на ПТП от 22.12.2018 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване – основно и допълнително, касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Следва ли съдът да обсъжда извън предмета на делото и в разрез с доказателствата, невъвеждани в хода на съдопроизводството възражения и да мотивира изводите си в противоречие със събрания доказателствен материал?“; 2/ „Следва ли съдът да обсъжда изключителни и над обичайните болки и страдания, когато ищец е дъщеря на починала при деликт майка, за да приложи правилно чл. 52 ЗЗД и кои факти следва да се определят като изключителни и над обичайните болки и страдания в тези случаи, респ. какво е значението им при определяне размер на справедливо обезщетение, което търси законен наследник?“; 3/ „Има ли правно значение упражняването на „висококвалифицирана професия“ и следва ли наличието на висше образование на 1 пострадал от деликт да е предпоставка и основание да се приема от съдилищата, че то предполага и доказва запълване на емоционалния и душевен живот на увредения и как точно образованието в този случай влияе върху душевните болки и страдания?“; 4/ „Упражняването на висококвалифицирана професия от увреден при деликт как се отразява върху емоционалната и лична сфера на пострадал и допустимо ли е да се обсъжда от съда като основание за автоматично игнориране на доказани тежки душевни болки и страдания?“; 5/ „Наличието на образование /висше или средно/ и упражняването на „висококвалифицирана професия“ как точно се отразява върху емоционалната и душевна сфера на пострадал от деликт и какво е значението на образованието при определяне на размера на търсеното и дължимо обезщетение?“; 6/ „Следва ли съдът да взема в предвид обстоятелството, че делинквент е съпруг или близък родственик на починалата и как следва това обстоятелство да се отразява към размера на претендираното от увредения обезщетение?“; 7/ „Следва ли съдът да обсъжда недоказани твърдения за евентуално наличие на алкохол в кръвта на делинквента, ако такива доказателства не се събрани по реда на ГПК с оглед принципа за устност и непосредственост?“; 8/ „Следва ли съдът да излага съображения и доводи относно степента на образованието на увредения по предявен иск срещу делинквента или неговия застраховател за обезщетяване на неимуществени вреди и как следва да се отразява степента на образованието към размера на обезщетението за неимуществени вреди?“; 9/ „Включително ако има значение степента на образование и то е висше, може ли автоматично съдът да приеме, че степента на образованието запълва душевния и емоционален свят на увредения и тя /степента на образованието/ води ли автоматично до извод, че увреденият не страда или страда по-малко и обратно – липсата на образование води ли автоматично до извод, че по-ниско образован увреден страда повече при телесно увреждане или смърт на близък родственик, без такива доводи и възражения да са навеждани от страните в процеса и въобще как образованието би могло да се отразява върху размера на обезщетението за неимуществени вреди?“ Счита, че произнасянето на въззивния съд противоречи на приетото в ППВС№4/68г, както и, че въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответната страна по жалбата „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрк. М. Я., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че СГС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Посочил е, че правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди 2 срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.

В обжалваното решение е прието, че при определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на майка, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2018 г., както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – в размер на 10, 400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).

Въззивният състав е съобразил, че тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Посочил е, че съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

След преценка на събраните гласни доказателства, въззивният съд е намерил, че от показанията на свидетеля Ц. Т., приятелка на ищцата, се установява, че дъщерята на починалата изживява изключително тежко кончината на своята майка, тъй като, макар и двете да са живели в различни населени места, са изградили и поддържали силна емоционална връзка, вкл. и с нейния баща, също починал при настъпване на процесното ПТП. Установени са свидетелства, че от момента на кончината на нейните родители ищцата не може да преодолее мъката по тяхната загуба, както и че техните отношения били много топли, приятелски, сплотени, като на всеки празник ходила в техния дом. От показанията на свидетеля А. С., роднина по бащина линия на ищцата, е установено, че дъщерята и нейните загинали в процесното ПТП родители поддържали от детската възраст до тяхната кончина топли, близки отношения. Постоянно говорила за загубата и изразявала мъката си.

Въззивната инстанция е приела за достоверни показанията на свидетелите, като е изтъкнато, че преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените след кончината на нейната майка болки и страдания са непосредствени.

При определяне на заместващото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, въззивният състав е намерил, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 60 навършени години), към когото ищцата е била силно привързана, ще я съпътства през целия ѝ живот. Посочил е, че впоследствие тя ще бъде лишена както от емоционалния контакт, така и от нейната морална подкрепа. Изложени са 3 съображения, че болките и страданията, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на починалата майка, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Въззивният съд е посочил за изяснено от свидетелските показания, че ищцата и майка й са изградили силна духовна връзка, като те са били привързани една към друга. Констатирал е, че в процесното ПТП ищцата е загубила и двамата си родители, но делинквент е бил нейният баща, който е управлявал лекия автомобил, в който е пътувала и загиналата, с концентрация на алкохол в кръвта, възлизаща на 0, 52% (изтъкнато е, че този факт не се оспорва между странните, а и се установява от представените по делото доказателства).

Прието е също така, че деликтът като обективно обстоятелство, макар и да не омаловажава дълбоката скръб от внезапната смърт на двамата родители, трябва да се вземе предвид при определяне на справедливото заместващо обезщетение – самият родител (бащата) е поставил себе си и пътниците в опасност, вследствие на което е настъпил трагичният инцидент. От друга страна е съобразено, че макар и ищцата да не е създала свое семейство, тя упражнява високо квалифицирана професия (на химик-биолог), което осмисля нейния душевен, емоционален и професионален свят. Формиран е извод, че в този смисъл, не се доказват превишаващи обичайните неимуществени вреди от загубата на близък родственик (майка), изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания. Отбелязано е още, че вътрешното убеждение на съда се формира само въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на закона (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК), поради което е прието за ирелевантно по сходни казуси дали други съдилища присъждат по-висок размер на заместващо обезщетение.

При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд е приел, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на делинквента Д. А.

Г. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на нейната майка, е в размер на 130000 лева. Посочил е, че макар и законодателят да е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение, то по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Изложени са съображения, че заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания (именно защото това обезщетение е заместващо, а не компенсаторно, то се присъжда по справедливост – с оглед на всички конкретни по делото факти, които трябва да се преценяват и с оглед на общоприетите в обществото морални представи за съдържанието на това понятие). Формиран е извод, че в този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2018 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на майка, към която ищцата е изпитвала силна привързаност, е в размер на сумата от 130000 лева.