Присъда № 39 от 08.06.2023, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 237/2023
- Вид
- Присъда № 39
- Подписан
- 08.06.2023
- В сила
- 26.06.2023
- Състав
- Маргарита Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 67, ал.1- 3 · Наказателен кодекс
- чл. 67, ал.1- 3 · Наказателен кодекс
- чл. 67, ал.1- 3 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 39 от 08.06.2023 г. по НОХД № 237/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница
Районна прокуратура – Кюстендил, Териториално отделение - Дупница е внесла обвинителен акт срещу В. Г. Й. от с. ***, общ. Дупница, за престъпление по чл. 209, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че за периода от неустановена дата в края на 2018г. до 07.04.2022г. в гр. Дупница, в условията на продължавано престъпление при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Н. З. С. от гр.
Дупница заблуждение, като: на неустановена дата в **************** й е казала, че предстои операция на болния й син и е необходима сумата от 1000 лева; на неустановена дата през месец *********** ********** й е казала, че на мъжа й предстои операция, в следствие падане от инвалидна количка, за която е необходима сумата от 1500 лева; на неустановена дата през месеците юни или юли ********** й е казала, че на сина й предстои втора операция, за която й е необходима сумата от 800 лева; на неустановена дата през месеците юни или юли ********** й е казала, че продължава лечението на сина й, за което са й нужни 350 лева; на неустановена дата ********************** й е казала, че предстои лечение на баща й в следствие на получен инсулт, за което трябват 350 лева; на ****************, заявила, че е получила превод от 10 000 /десет хиляди лева/ и за изтеглянето им са необходими 250 /двеста и петдесет/ лева, с това й е причинила имотна вреда в общ размер на 3 250 /три хиляди двеста и петдесет / лева и 500 /петстотин/ евро.
Съдът е разяснил на подсъдимата възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно ,,Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, предвидена в Глава 27 от НПК. Подсъдимата изрично е заявила, че е запозната с разяснената й процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Заявила е, че се признава за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е констатирал, че самопризнанията се подкрепят от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направените самопризнания и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и ги подкрепят.
Съдът е конституирал пострадалата Н. З. С. от гр. Дупница, ул. ,,*** като граждански ищец и е приел за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимата за сумата в размер на 3250 лв. и 500 евро, представляваща обезщетение за 1 имуществени вреди, причинени в резултат на престъплението.
В съдебно заседание представителят на РП Кюстендил, ТО Дупница поддържа обвинението като сочи, че с оглед събраните доказателства, подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Пледирал е подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание като се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК.
Гражданският ищец е пледирал за уважаване на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимата пледира за налагане на наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК под предвидения в закона минимум с приложение института на условното осъждане.
Подсъдимата поддържа становището на защитника си, към което няма допълнения. Съжалява за стореното, но обстоятелствата са я принудили да действа по този начин.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимата В. Г. Й. е родена на *** г. в гр. *** с постоянен адрес: с. ***, общ.
Дупница, **************, с *************** гражданство, със ********** образование, *************, **************** /**********************/, работеща, с ЕГН **********.
Свидетелката Н. С. се пенсионирала през 2016 г. и след пенсионирането си започнала работа в магазин за дрехи втора употреба, находящ се в централната част на гр. Дупница. В съседство с търговския обект в който работела С. имало магазин за инвалидни принадлежности, в който като продавач консултант работела подс. Й.. С течение на времето свидетелката и подсъдимата се сближили и започнали да си споделят житейските проблеми. След като Й. разбрала, че св. С. получила след пенсионирането обезщетение в размер на 5000 лева, започнала ежеседмично да й иска пари в заем, като всеки път забавяла връщането.
На неустановена дата в края на 2018 год., подс. Й. отишла в дома на майката на св. Н. С. – Л С., в гр. Дупница, където били и двете. Казала на Н. С., че й е необходима сумата от 1000 лева, за операция на сина на подсъдимата, който бил в болница с тежко заболяване в гр. София. Свидетелката се развълнувала и дала на Й. 500 евро, които заделила за отопление на майка си за предстоящия зимен сезон. Й. обещала, че при първа възможност ще върне получените пари.
Вместо това, през месец *********** 2019 година, на неустановена дата, Й. отишла в дома на св. Н. С., на ул. ,,*** в гр. Дупница, и казала, че мъжът й паднал от инвалидната количка и му предстои операция, за което са й необходими 1500 лева.
Поискала посочената сума от свидетелката, която отново я съжалила и дала парите. Й. обещала, че ще върне всички пари след месец. Не само, че не върнала парите, но през месец юни или юли 2019 година, също на неустановена дата Й. отишла отново при свидетелката С., в дома й в гр. Дупница, и й е казала, че предстои нова операция на сина й, че трябва да му отварят главата повторно. Подсъдимата поискала 800 лева, с които да доплати операциите. Въпреки, че С. не получила до сега дадените суми, съжалила Й. и дала исканата сума. Няколко дни по-късно, след този разговор последната позвънила по телефона на пострадалата и й казала, че е в болницата при 2 сина й, и не й достигат 350 лева, плачейки помолила С. да преведе поисканата сума чрез „ИЗИПЕЙ“. Пострадалата веднага взела поисканите пари и ги превела на подсъдимата. Независимо от всички обещания, Й. не възстановила получените суми.
В средата на 2020 година, на неустановена дата, подс. Й. отишла в дома на св.
С., плачейки обяснила, че не може да й върне парите, тъй като баща й получил инсулт, бил настанен в болница и тя трябвало постоянно да пътува до гр. София. Поискала сумата от 350 лева за разноски, по пътя. Пострадала я съжалила и й дала исканата сума.
След като дала и тази сума, св. С. установила, че Й. вече не работи в магазина за инвалидни принадлежности и започнала да я търси по телефона, подсъдимата постоянно я въвеждала в заблуждение за местонахождението си, твърдейки, че е в различни градове на Р България.
В края на 2021 година, С. срещнала Й. и я попитала кога ще й върне парите, а подсъдимата й отговорила, че чака паричен превод по кредит и ще й възстанови всички суми. На ****************, Й. отишла отново в дома на С., обяснила й че е получила превод по нейна сметка в размер на 10 000 лева, но сумата й е блокирана и поискала от пострадалата 250 лева, да отблокира сметката и да й върне всички дължими пари. Пострадалата дала поисканата сума от 250 лева, подсъдимата отново изчезнала. На телефонните обаждания, от страна на св. С., Й. започнала да не отговаря или обяснявала, че е далеч от гр. Дупница и в момента не може да й върне парите.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимата В. Й. не е осъждана /********************** е/.
Наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимата е направила самопризнания и е заявила, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дала съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил на подсъдимата и разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Извършена е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимата и дали тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимата, като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е постановил определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимата, събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид горното, съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл. 373, ал. 3 от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимата и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмени доказателствени средства. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК ред и подкрепят направените от подсъдимата Й. самопризнания.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбите на чл. 301 НПК, съдът приема за установено следното от правна страна:
3
От обективна и субективна страна, подсъдимата В. Г. Й. е осъществила състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Установи се, че за периода от неустановена дата в края на 2018 година до **************** в гр. Дупница в условията на продължавано престъпление при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Н. З. С. от гр. Дупница заблуждение, като: на неустановена дата в **************** й е казала, че предстои операция на болния й син и е необходима сумата от 1000 лева; на неустановена дата през месец *********** ********** й е казала, че на мъжа й предстои операция, в следствие падане от инвалидна количка, за която е необходима сумата от 1500 лева; на неустановена дата през месеците юни или юли ********** й е казала, че на сина й предстои втора операция, за която й е необходима сумата от 800 лева; на неустановена дата през месеците юни или юли ********** й е казала, че продължава лечението на сина й, за което са й нужни 350 лева; на неустановена дата ********************** й е казала, че предстои лечение на баща й в следствие на получен инсулт, за което трябват 350 лева; на ****************, заявила, че е получила превод от 10 000 /десет хиляди лева/ и за изтеглянето им са необходими 250 /двеста и петдесет/ лева, с това й е причинила имотна вреда в общ размер на 3 250 /три хиляди двеста и петдесет / лева и 500 /петстотин/ евро.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи упражняването на правото на собственост върху движими вещи, включително правото на свободно разпореждане с дадено имущество въз основа на взето решение.
От обективна страна с действията си подсъдимата е реализирала обективните признаци на състава на престъплението ,,измама“, тъй като е възбудил заблуждение като е формирала невярна представа у пострадалата Н. С., че са й необходими горепосочените суми за операции и лечение на сина и съпруга на Й. и за изтеглянето на получен превод и въз основа на така формираното заблуждение, С. се е разпоредила със сумата от 3 250 лв. и 500 евро, които е дала на подсъдимата и с това й е причинил имотна вреда в размер на горепосочените суми. Деянието е квалифицирано като продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от неустановена дата в **************** до **************** подсъдимата шест пъти е осъществила поотделно състава на едно и също престъпление - ,,измама“ по чл. 209 от НК, деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Разпечатката съдържа 33 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/557f1d2e-39e0-489a-ae5a-15106b7e3cba