Решение № 148 от 24.08.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Габрово, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20234210200482 по описа за 2023 година

Жалбоподателя С. Х. Ю. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление № 692238-F692764, издадено на 20.02.2023 година от Директор на Офис (Дирекция) за обслужване Габрово в ТД на НАП – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите (Обн. ДВ бр.

1/03.01.2020 г. ), на същия е била наложена глоба в размер на сумата от 500 лева, на основание чл. 355, ал. 4 от КСО. По съображения, изложени в жалбата и допълнително постъпило писмено ставновище, жалбоподателя е възприел постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, упълномощен по предвидения за това ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От процесуалния представител на тази страна се прави искане за разноски във връзка с осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират за присъждане въз основа на предвиденото в ЗАНН.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

1

През календарната 2022 година жалбоподателя С. Ю. се е явявал самоосигуряващо се лице по смисъла на понятието, отразено в нормата на чл. 5, ал. 2 от КСО. В качеството на такова, упражняващо дейност като съдружник в търговско дружество („Артон” ООД, ЕИК 107544361), той е попадал между определените по закон лица, които са имали предвидено задължение да представят периодично в НАП данни за установяване на обстоятелствата, отразени в чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Той не е изпълнил това си задължение по отношение на декларацията Образец 1 “Данни за осигуреното лице” за месец октомври 2022 година в съгласие с нормативните изисквания, като е подал тази декларация по електронен път на 20.12.2022 година, т.е след края на указания в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. краен срок (25 число на месеца, следващ този, за който се отнасят съответните данни). По повод на това обстоятелство, което е било установено при проверка, извършена във връзка с подадено от жалбоподателя искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал.

6 от ДОПК, до същия е била изпратена покана, с която е бил уведомен, че в седем дневен срок от получаването й следва да се яви в офис Габрово при ТД на НАП – Велико Търново за съставяне на акт за неговото установяване. Според приложените на л. 9 материали поканата е получена на 11.01.2023 година. На 18.01.2023 година против жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение в негово присъствие, който му е бил връчен след неговото съставяне. Въз основа на този акт е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в разписката (на л. 13), която е инкорпорирана в приложения по делото екземпляр от обжалваното постановление, сочат, че то е било връчено на жалбоподателя на 22.05.2023 година. Жалбата против него (според намиращите се на л. 5 материали) е подадена по пощата на 05.06.2023 година, или на последния ден от предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление, преди всичко е необходимо такъв да бъде акта за установяване на съответните нарушения, които се санкционират чрез него. В настоящия случай същия е бил съставен в тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата (10.01.2023 година) за съставяне на приложената на л. 8 покана, а НП е издадено в шестмесечен срок от 2 датата за съставяне на акта. Установените изисквания в нормата на чл. 34, ал. 1, б. „В” от ЗАНН се явяват спазени и с оглед на едногодишния срок, започнал да тече от момента за извършване на нарушението, тъй като при конкретните данни за крайната дата от периода, през който задължението е следвало да бъде изпълнено, се налага извод, че към датата за съставяне на акта не е била изминала повече от една година от съответния (25.11.2022 г. ) ден, до който декларацията за м. октомври 2022 година е следвало да се подаде. Нормата на чл. 5, ал. 4 е включена в част първа на КСО, а след като това е така, то предвидената в чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН по-дълга давност (от 2 години), не би могла да намери приложение спрямо нея. С оглед на изложеното не може да се счита, че при съставяне на акта и издаване на обжалваното НП са допуснати нарушения на административно-производствените правила, довели до незаконосъобразно санкциониране на жалбоподателя поради това, че същото е извършено след изтичане на давностните срокове, предвидени в ЗАНН. Правната квалификация на нарушението също следва да се приеме за правилно определена, тъй като е съобразена с отнасящите се до нея констатации, отразени в акта и обжалваното НП, както и с предвиденото в нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г., действала към свързания период с нея. Като лице, което е попадало между включените в същата такива, жалбоподателя действително е бил задължен да подаде декларация образец 1 до изтичане на визирания в нея срок, което обстоятелство (при безспорно установеното изпълнение на задължението след края на този срок), обосновано е довело да ангажиране на административно-наказателната му отговорност по повод на него. Нарушението е било документирано според предвидения в ЗАНН ред – чрез акт, съставен от компетентен за тази цел орган, като същия и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в чл. 42, ал.

1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Самото постановление също се явява издадено от компетентен орган, доколкото изричното позоваване върху цитираната в него Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., приложена на л.13-15 от делото, води до заключение, че Директора на офис Габрово към ТД на НАП – Велико Търново е бил упълномощено по смисъла на чл. 355, ал. 5 от КСО лице.

Макар за определено правилно по вид и по основание с оглед на нарушението и самия нарушител, който се явява физическо лице, съдът намери наложеното наказание за незаконосъобразно по отношение на неговия размер. При индивидуализацията на този размер наказващия орган е изложил конкретни съображения, които обаче не биха могли да доведат до споделяне на формираните въз основа на тях изводи, тъй като чрез посоченото НП № 534691-F558697/01.09.2020 г. (приложено на л. 29 по делото), в сила от 03.08.2022 г., жалбоподателя не е бил санкциониран, а само предупреден (въз основа на указаното в чл. 28, б. „А” от ЗАНН), че ще бъде наказан при повторно извършено нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба Н-13 от 17.12.2019 година. Доколкото това е така, а вече отправеното 3 предупреждение представлява обективна пречка за повторно прилагане на свързания с него институт поради факта, че нарушението е било извършено в едногодишния срок по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, започнал да тече от датата за влизане в сила на съответния административен акт, свързаните с него обстоятелства биха могли да обосноват единствено основания (съобразно указаната възможност в чл. 63б, ал. 5, т. 1, б.”А” от ЗАНН) за изменение на обжалваното постановление, водещи до намаление на наложеното наказание в по-нисък размер. В сътветствие и с тях и след като отчете неголямата продължителност на закъснението, с което задължението е било изпълнено, съдът прие, че нарушението следва да се санкционира с минималния размер на предвидената в чл. 355, ал. 1 от КСО глоба – от 50 лева, тъй като в този вид последната отговаря не само на неговата тежест, но и се явява годна да постигне целите на превенцията по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да се измени. С оглед на това прие, че искането за присъждане на разноски (под форма на юрисконсултско възнаграждение ) за осъществено процесуално представителство в полза на ответната по жалба страна, следва да се остави без уважение, тъй като необходимите за това основания по чл. 143 от АПК не са налице.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 692238-F692764, издадено на 20.02.2023 година от Директор на Офис (Дирекция) за обслужване Габрово в ТД на НАП – Велико Търново, В ЧАСТТА, чрез която за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица, на С.

Х. ЮЗДЖЕ, ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, бул. „************” № 84, вх. „А”, ет. 1, ап. 2, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 500 лева, като НАМАЛЯВА наложената глоба от този размер в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на основание чл. 63б, ал. 5, т. 1, б.”А” от ЗАНН във вр. с чл. 355, ал. 1 от КСО. искането на процесуалния представител, упълномощен от ответната по жалба страна, за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

5