Решение № 652 от 12.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело № 20253100500435 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. А., ЕГН **********, срещу Решение №********г. по гр. дело №*********г. на ВРС, 51-ви състав, с което е отхвърлен искът на М. И. А. за признаване за установено в отношенията му с Я. Н. П., ЕГН********** и С. Н. П., ЕГН**********, че ищецът е собственик на ПИ №*********** по КК и КР на с. Е., общ. Б., обл. В., одобрени със Заповед № ************г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст „П.т.“, вид. територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар №*****, при граници на терена по същите КК и КР: ПИ №№ *********, *********, *********, *********, ********** и *********, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1956г. до предявяване на иска, с присъединяване владението на бащата на ищеца И.Р.

А. през периода 1956г. - 1989г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Със същото решение на ВРС е отхвърлен и „евентуален“ иск на М. И.

А. за признаване за установено в отношенията му с Я. Н. П., ЕГН********** и С. Н. П., ЕГН**********, че ищецът е собственик на ПИ №*********** по КК и КР на с. Е., общ. Б., обл. В., одобрени със Заповед № ************г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст „П.т.“, вид. територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар №*****, при граници на терена по същите КК и КР: ПИ №№ *********, *********, *********, *********, ********** и *********, въз основа на изтекла в 1 негова полза придобивна давност за периода от 1989г. до предявяване на иска, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, в която част решението също се обжалва.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Обобщено оплакванията се свеждат до непълно и немотивирано обсъждане на събраните доказателства, довело до погрешни решаващи изводи на съда. Ищецът по делото е владял имотът, който е бил възстановен на наследодателя на ответниците през 2001г. (ПИ №*****) в границите му по КК и КР, противно на приетото от ВРС. Това се изяснява от комбинираната скица към СТЕ, според която процесният ПИ №*********** с площ 1168кв.м. попада изцяло в границите на възстановения през 2001г., впоследствие поставен в дял на ответниците, имот №*****, като на място ПИ №*** е заграден и ползван само от ищеца през годините. Същото се сочи да се изяснява и от показанията на св. З.В., обсъдени от въззивника. А исковият ПИ №*** съответства на стар имот №*****, който от своя страна е бил част от възстановения на наследодателя на ответниците ПИ №*****. Така за ПИ №*** не е имало пречка да бъде придобиван по давност от ищеца. По делото са доказани предпоставките на придобивната давност на ищеца, а ако не са били доказани, причина е процесуално нарушение на ВРС (допуснат само един свидетел). Невъзможността да се изясни (по технически причини) идентичност на имота по протокола за замяна от 1956г. с възстановения такъв през 2001г. е без значение, релевантна е липсата на идентичност между някой от заявените за реституиране имоти и взъстановеният през 2001г. имот в полза на наследниците на П. и Я.И.. Заповед от 2008г. на общ. Б. за изземване на имота не е прекъснала владението на ищеца, защот той вече е бил собственик по давност. По същество моли за отмяна на решението на ВРС и за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, което излага съображения. Недоказано е по делото ищецът да е владял спорния ПИ №***********, респ. коя част от възстановения през 2001г ПИ №***** е владял ищецът. Недоказана е и идентичността на имота по протокола за замяна от 1956г. (на бащата на ищеца) с възстановения имот през 2001г. (на наследодателите на ответника). Не са допуснати от ВРС нарушения на процесуалните правила. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

2

Предмет на разглеждане пред ВРС е иск на М. И. А., ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията му с Я. Н. П., ЕГН********** и С. Н. П., ЕГН**********, че ищецът е собственик на ПИ №*********** по КК и КР на с. Е., общ. Б., обл.

В., одобрени със Заповед № ************г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст „П.т.“, вид. територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар №*****, при граници на терена по същите КК и КР: ПИ №№ *********, *********, *********, *********, ********** и *********, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1956г. до предявяване на иска, с присъединяване владението на бащата на ищеца И.Р. А. през периода 1956г. – 1989г., както и лично владение от ищеца от 1989г. до подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че с протокол за замяна от ********г. бащата на ищеца И.Р. e отстъпил нива от 5 дка, II категория, за сметка на която е получил друга нива от 5 дка, II категория в м. „Ч.“, при граници: В.Х.М. и Ю.Х., бивша собственост на П. Н., и от тзи момент започнал да обработва имота. С протокол №1/15.03.1958г. на комисия по ТПС с. Е., част от получената по замяната през 1956г. земя на И.Р. А. от 2 декара била отчуждена и причислена към държавен поземлен фонд. През 1989г., без надлежен документ, бащата на ищеца И.Р. А.. предоставил на сина си М. А. владението върху поземления имот, като изрично му заявил, че от този момент синът ще бъде „господар на имота, ще го стопанисва, обработва и обира плодовете“ от него, от който момент ищецът започнал да владее земята лично за себе си и до деня на подаване на исковата молба.

С решение № ********* г. на ПК Б. на наследниците на П. и Я.И. е било възстановено право на собственост върху лозе 3.500дка в землището на с. Е., четвърта категория, местност „П.т.“, имот №***** и на наследниците бил издаден и протокол за въвод във владение, но който въвод не бил реализиран.

Възстановеният с решението на ПК Б. от 20.04.2021г. имот бил разпределен между наследниците на правоимащия с договор за доброволна делба от *******г., вписан в СлВп-В. на същия ден с вх. рег. № ****, акто следва: 1/ в дял на И. П. С. само 1.166дка, четвърта категория, за която част е образуван имот № ******, при граници и съседи имоти №: ***** на Я. Н. П.; ****** на В.К.Л.; ****** на А.И.К.; ****** на Г.П.П.; ****** на В.Х.М.; ***** на В.Х.М.; ****** на В.Х.М.; ****** на В.Х.М. и ****** на Т. П. К.; 2/ в дял на Т.

П. К. само 1.166 дка, четвърта категория, за която част е образуван имот № ******, при граници и съседи имоти №: ***** на Я. Н. П.; ****** на И. П. С.;

****** на В.Х.М.; ****** на В.Х.М.; ***** на Община Б.; ****** на Л. С. Д.;

****** на Д. С.а В.; ****** на П.Ж.П.; ****** на Д. С.а В.; ****** на П.Ж.П.в;

****** на М.Ж.П. и ****** на Община Б.; 3/ в общ дял на Я. Н. П. и С. Н. П. само 1.168 дка, четвърта категория, за която част е образуван имот № *****, при граници и съседи имоти №№: ****** на Т. П. К.; ****** на И. П. С.;

****** на В.К.Л.; ****** на Община Б.; ****** на Община Б. и ****** на Община Б..

По молба на наследниците на П. и Я.И. до кмета на Община Б. била 3 издадена заповед № 225/16.04.2008г. по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ на Кмета на общината за изземване на земеделския имот (влязла в сиал), като с нея било възложено на комисия при общината и служител на МВР да извършат изземване и да въведат наследниците във владение на имота. Процесният имот е с идент. № *****.35.143 по КККР на с. Е., общ. Б., обл. Варненска, одобрени със Заповед № ****************г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст „П.т.", вид. територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар № *****, при граници ПИ с идент. №: *********, *********, *********, *********, ********** и ********* Твърди се, че както след издаването на Решение №*********г. на ПК Б. и на протокола за въвод, така след заповедта за изземване от 2008г., само и единствено ищецът е ползвал и владял имота, а ответниците никога не са влизали във владение на земята, не са я ползвали, не са оспорвали правата му.

Така ищецът придобил земята по давност в резултат на явно, спокойно и непрекъснато лично владение от 1989г. до исковата молба, присъединено към владението на баща му И.Р. А. от 1959г. до 1989г.

По същество се моли за установяване правата на ищеца на посоченото основание и за присъждане на разноски, като исканията се поддържат и в о.с.з.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, в който счита иска за допустим, но неоснователен. С решение №*********г. на ПК гр. Б. на наследниците на П. и Я.И. било възстановено правото на собственост на 3.500 дка, земеделска земя, четвърта категория в землището на с. Е., м-ст „П.т.“, представляващ имот №*****. С протокол за въвод, придружен със скица от 24.04.2001г., наследниците били въведени във владение в имота. С договор за доброволна делба от ******* г., придобитите по наследство от П. и Я.И. недвижими имоти били разделени между наследниците, като двете ответници станали изключителни собственици на процесния ПИ №*********** по КК и КР на с. Е. с площ 1.168 дка при граници ПИ №№: ****** на Т. П. К.; ****** на И. П. С.; ****** на В.К.Л.;

****** на Община Б.; ****** на Община Б. и ****** на Община Б.. На 20.08.2007г. теренът бил трасиран.

В имота обаче се настанили неправомерно лицата М. А. и Н.Н., поради което ответниците многократно са ги предупреждавали да напуснат имота, тъй като нарушават правото им на собственост, но последните им отправяни заплахи за живота и здравето им. Самоуправните им действия продължили въпреки потърсеното съдействие и на полицията. Със Заповед № 227/18.04.2008г. земята била иззета от самонастанилите се лица и предадена на наследниците П. и Я.И.. Веднага след това М. А. се самонастанил в имота, поради което многократно наследниците в отправяли покани да напусне имота, на което са получавали заплахи за саморазправа, а дори А. им посягал.

Така ответниците оспорват ищецът да е ползвал и владял земята необезпокоявано. Оспорват и баща му И.М. да е придобил правото на собственост по давност поради нормативната забрана за това. И. не е владял имота на основание годно да го направи собственик, тк от момента на 4 възстановяване правото на собственост на наследниците на П. и Я.И., техните наследници са се противопоставяли явно на неговото владение, като са го канили да напусне имота, сезирали са органите на реда, бил е отстранен по надлежния ред и след отстраняването му са били предприемани действия за напускане на имота.

По същество се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, като исканията се поддържат и в о.с.з.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения протокол за замяна на земеделските земи на частните стопани от с. Е. от ********г., издаден въз основа на ПМС от 26.08.1954 г. за земеустрояването, блокирането на земите, одворяването на ДЗС, ТКЗС, МТС и други обществени стопанства се установява, че съгласно решение по т. 34 И.Р. e отстъпил нива от 5 дка, II категория, за сметка на която е получил друга нива от 5 дка, II категория в м. „Ч.“, при граници: В.Х.М. и Ю.Х., бивша собственост на П. Н..