Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3946 от 09.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9100/2023
Вид
Решение № 3946
Подписан
09.10.2024
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3946 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330109100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищцата К. И. Б. е предявила срещу Н. И. Б. и Й. Н. Б. иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, ведно с находящите се в имота сгради с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.

В исковата молба се излагат съображения, че страните са наследници на И. К. Б., починал на ***. Същият придобил собствеността върху 1/3 ид. част от парцел *** с площ от 990 кв.м. и паянтова сграда, построена на границата на имота, въз основа на договор за покупко-продажба от 21.04.1992 г., обективиран в *** *** *** с район на действие – Районен съд Пловдив.

Навеждат се доводи, че по силата на договор за покупко-продажба от 26.10.1995 г., обективиран в *** *** *** с район на действие – Районен съд Пловдив, И. Б. е придобил собствеността върху дворно място, находящо се в с.

Т., представляващо имот планоснимачен номер ***, за който е отреден парцел *** в кв. *** по плана на с. Т., ведно с построената в дворното място масивна жилищна сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота. Посочва се, че на 15.10.2006 г. наследодателят починал, като оставил за наследници:

1 съпругата си - Й. Б., притежаваща 4/6 ид. части от собствеността, и двете си деца – К. Б. и Н. Б., които придобили собствеността върху 1/6 ид. част. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.04.2022 г., обективиран в *** *** на Служба по вписванията гр.

Пловдив, Й. Б. прехвърлила на ответника Н. Б. 4/6 ид. части от 1055/1433 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в имота сгради: ***, ***, ***, *** и ***. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

С молба – уточнение вх. № 59321/27.06.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищцата уточнява, че към 14.04.2022 г. ответникът Н. Б. не е имал сключен граждански брак. Излагат се съображения, че с изменение на регулационния план придобитата от наследодателя И. Б. 1/3 ид. част от парцел *** е присъединена към парцел ***, като по този начин е образуван нов имот, съответстващ на процесния.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Й. Б. и Н. Б., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск за делба на процесните недвижими имоти, доколкото собствеността върху същите принадлежи на трето лице. Страните били собственици единствено на идеални части от собствеността, а останалите се притежавали от други субекти. С оглед изложеното, се възразява, че производството по делото следва да бъде прекратено, а при условията на евентуалност – предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 01.11.2023 г., от страна на ответника Н. Б. е наведено възражение, че същият е придобил въз основа на осъществено давностно владение притежаваните от останалите съделители идеални части от правото на собственост върху заявените с исковата молба имоти за делба.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен договор за покупко – продажба на недвижим имот от ***, обективиран в *** *** *** с район на действие – Районен съд Пловдив /л. 5/, от който се изяснява, че И. К. Б. е придобил собствеността върху 1/3 ид. част от парцел *** от кв. *** по плана на с. Т., ведно с паянтова сграда, застроена на границата. Посочената 1/3 ид. част е придобита по време 2 на действието на брака му с Й. Б., което обстоятелство е отделено за безспорно с протоколно определение от 01.11.2023 г., постановено по делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 19, ал.1 СК /отм./, който се явява приложим съобразно пар. 4 от ДР на СК, същата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.

От договор за продажба на недвижим имот от ***, обективиран в *** *** *** с район на действие – Районен съд Пловдив /л. 6/, се установява, че И.

К. Б. е придобил собствеността върху дворно място, находящо се в с. Т., П. област, съставляващо имот с пл. № ***, за който е отреден парцел *** по плана на селото, ведно с построената в това дворно място масивна жилищна сграда, ведно с всички подобрения и приращения. Към посочената дата отново И. Б. е бил в брак с ответницата Й. Б., поради което и собствеността върху имота е била придобита в режим на съпружеска имуществена общност.

В хода на производството е приобщена СТЕ, изготвена от вещото лице инж. В. Г. /л. 80 – л. 83/. Съобразно заключението със заповед № РД – 09 – 62/26.02.1997 г. на *** на Община *** е одобрено изменение на регулационния план, по силата на което се образувано нов УПИ ***, в който участва целия имот № *** и продадената 1/3 ид. част от имот ***. Посоченият имот съвпада с поземлен имот с идентификатор ***.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

По делото е представено Удостоверение за наследници на И. К. Б. изх.

№ *** на Община Марица /л. 12/, от което се установява, че същият е починал на ***, като е оставил за наследници: съпругата си – Й. Н. Б., и двете си деца – К. И. Б. и Н. И. Б.. Със смъртта на И. Б., на основание чл. 26, ал.1 СК /отм./, съпружеската имуществена общност е прекратена, като 1/2 ид. част е придобита от Й. Б., а останалата 1/2 ид. част е разпредЕ. между неговите наследници. На основание чл. 9, ал.1 ЗН всеки от тях е придобил по 1/3 ид.част от наследството на праводателя. С оглед изложеното към 15.10.2006 г. съсобствеността е била разпредЕ. по следния начин: за Й. Б. - 4/6 ид.части, за К. Б. - 1/6 ид.част, и за Н. Б. - 1/6 ид.част.

Видно от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от ***, обективиран в *** *** *** на Служба по 3 вписванията гр. Пловдив /л. 8 – л. 9/, Й. Н. Б. е прехвърлила на ответника Н.

И. Б. 4/6 ид. части от 1055/1433 ид. части от поземлен имот ***, находящ се в ***, ведно с находящите се в имота сгради, а именно: ***, ***, ***, *** и ***.

В договора е посочено, че Н. Б. притежава 1/6 ид.част от посочените недвижими имоти.

За преценката, обаче, дали имотът следва да бъде допускан до съдебна делба, следва да се разгледа наведеното възражение от отвеника Н. Б. за придобивна давност.

С оглед установяване на посоченото възражение, респ. неговото опровергаване от фактическа страна се представиха следните доказателства за следните факти и обстоятелства:

От писмо от Община Марица, Дирекция „Местни данъци и такси“ вх.

№ 108940/29.11.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 76/, се изяснява, че ответникът е декларирал, че е собственик на 5/6 ид. части от процесните недвижими имоти.

По делото е представена Покана от ищцата до ответника /л. 93/, с която същата претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на заявените с исковата молба недвижими имоти. На същата е отразено, че е получена от ответника на 13.05.2022 г. От страна на ищцата се представя и становище по посочената покана от ответника, в което същият признава, че ищцата е носител на правото на собственост на 1/6 ид.част /л. 94/.

Становището е връчено на ищцата на 18.05.2022 г., видно от приложената транспортна разписка, находяща се на л. 130 от делото.

От Удостоверение за промени на постоянен адрес на ищцата изх. № 9400-2558/1/14.11.2023 г. на Община Марица /л. 95/, се установява, че за периода 05.09.2000 г. - 03.08.2020 г., същата е била адресно регистрирана на адрес: ***.

В хода на производството е приобщен и договор за покупко - продажба на недвижим имот от 27.04.2015 г., обективиран в *** *** *** на Служба по вписванията гр. Пловдив /л. 97/, от който се установява, че ищцата е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, за сумата от 41200 евро, равняваща се на 80 580,20 лева. В договора се посочва, че сумата следва да бъде заплатена по следния начин - 11 180,20 лева - в деня на подписване на договора, и 69 400 лева - чрез банков кредит.

4

От писмо от “Юробанк България” АД вх. № 66769/21.06.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 126/, се изяснява, че по банковата сметка на ищцата, открита в посочената банка, за периода 01.01.2012 г. - 21.12.2020 г. няма намерени операции с наредител Й. Н. Б..

От договор за покупко - продажба на недвижими имоти от 07.07.2014 г., обективиран в *** *** *** на Служба по вписванията гр. Пловдив /л. 131/, се установява, че Й. Б. е прехвърлила 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се ***, ведно с намираща се в имота масивна стоманобетонна еднофамилна жилищна сграда за сумата от 3000 лева.

По делото са разпитани петима свидетели - С. К., З. П., С. Б., А. М. и В.

В..

Свидетелят С. К. посочва, че познава страните, доколкото с техния баща са били семейни приятели. Същият си спомня за имота, находящ се в с.

Т., а именно: къща, в която живеят Н. и неговата баба, и дворно място.

Приживе на бащата на страните, последният споделял, че желае да осигури и двете си деца. Той възнамерявал Н. да вземе къщата и двора, а дъщеря му да бъде възмездена с апартамента. След неговата смърт единствено Н. се грижил за имота. След този момент свидетелят не бил виждал ищцата в имота, защото същата учила в гр. В., а впоследствие живяла и в гр. С.. Майката на страните живеела в Г. и като се прибирала, била разговаряла със свидетеля. През 2011 г. тя му споделила, че е удовлетворена, защото е купила апартамент на ищцата, а за двора и къщата останал да се грижи Н.. По този начин същата посочила, че е изпълнила волята на бащата на страните. Майката на страните продала собствено жилище с оглед закупуването апартамента на ищцата, като пращала пари на последната за погасяване на месечните си вноски. Н. бил извършил ремонт на покрива. Свидетелят не знаел той да имал желание да заплаща дела на сестра си. Н. споделил на свидетеля, че страните поддържали добри отношения до момента, в който майката прехвърлила на сина си нейните идеални части от правото на собственост на процесните имоти. Свидетелят знаел, че след 2006 г. Ищцата е пребивавала в имота за кратко през 2010 г. 2011 г.

Свидетелят П. посочва, че живее в с. Т. и познава ответника Н., защото живее в близост до него. Последният живеел заедно с баба си в къщата от дете. Той познавал и ищцата, която живеела в гр. П.. Свидетелят си спомня, че 5 след смъртта на бащата на страните, грижите за имота се поели от Н.. Около 2010 г. двамата разговаряли по повод на ремонт на отоплението на къщата.

През 2011 г. - 2012 г. ответникът споделил, че няма проблем да бъде извършен посочения ремонт, доколкото е уредил отношенията със сестра си, като същата има апартамент. Последният бил закупен с помощта на майка им.

Преди две - три години Н. споделил на свидетеля, че между него и ищцата възникнало напрежение, доколкото цените на къщите били поскъпнали. Н. извършил ремонт на покрива през 2018 г. - 2019 г. Свидетелят знаел за среща през 2020 г. - 2021 г. между страните и баба им, на която се разбрали, че на ищцата ще се закупи апартамент, а къщата и двора остават за ответника Н.. От Н. свидетелят разбрал, че майка им имала къща в другия край на с. Т., която продала, като дала парите на ищцата, за да си купи апартамент. Бабата на страните споделяла на свидетеля, че имала проблеми с К., доколкото имали спор във връзка с къщата.

Свидетелката Б. - баба на страните, посочва, че живее заедно с ответника Н. в къща в с. Т.. Ищцата не живеела в имота от 2003 г. - 2004 г., когато заминала като студентка в гр. В.. През 2010 г. ищцата и нейният приятел живеели в с. Т., като впоследствие се изнесли на квартира. Майка им живеела и работила в Г.. След смъртта на баща им, майка им казала, че трябва да се уредят отношения. Свидетелката присъствала на уговорка, в която се заявявало, че на ищцата ще й бъде закупен апартамент, а ответникът Н. ще вземе къщата в с. Т.. Майката на страните продала свой имот в с. Т., като предоставила парите на ищцата за закупуването на апартамент. След това ответникът Н. останал спокоен, че всичко е уредено и започнал да извършва ремонтни дейности. През 2022 г. майката на страните си дошла от Г. и казала, че следва да се оправят документите на Н.. Поради тази причина преписала всичко, което има на него. След като К. научила за прехвърлянето, посетила имота в с. Т., като била много ядосана. След този път, същата не посетила повече имота. Приживе, бащата на страните, искал да има имот за всяко от децата, като на Н. да остане къщата, защото той може да се грижи за нея и двора. От деветнадесет години по двора и къщата работил само той. От 2011 г., след срещата на страните, на която присъствала свидетелката, ищцата нямала претенции към имота в с. Т..