Определение № 414 от 01.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Кюстендил, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500277 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя адв. Д. М. М., насочена против oпределение с № 394 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1535/2024 г. по описа на ДнРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение в частта относно разноските на Решение с № 87 от 14.02.2025 г., постановено по същото дело.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че с оглед предмета на делото – обективно съединени искове, приложение намира разпоредбата на чл. 2, ал. 5, вр. с чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004 г., като за всеки един от исковете следва да бъде определено отделно адвокатско възнаграждение.

Изразява несъгласие с доводите на първостепенния съд за липса на фактическа и правна сложност на делото. Счита се, че определеният от ДнРС хонорар е явна обезценка на адвокатския труд и не е справедлив. По изложените съображения формулира искане за отмяна на обжалваното определение и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение.

Ответниците по частната жалба „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД не са депозирали писмен отговор в законоустановения срок.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна 1 проверка.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1535/2024 г. по описа на ДнРС е било образувано по подадена от К. Й. П., чрез пълномощник - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: главен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит с № 2151832/23.12.2019 г., сключен между страните, поради противоречие с нормите на ЗПК; евентуален иск срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза на чл. 4, ал. 1, съдържаща се в договор за потребителски кредит с № 2151832/23.12.2019 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение; главен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 23.12.2019 г.; главен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 лев, представляваща частична претенция от сума в общ размер от 500 лева, представляваща платена без основание сума.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове като неоснователни.

В хода на производството пред ДнРС ищецът К. Й. П. е бил представляван от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес на управление на дейността: гр.

София, ж.к.“Манастирски ливади“, бл.112, вх. А, ет. 2, офис 11, представлявано от управителя Д. М., както и лично от адв. Д. М., като с Адвокатското дружество е бил сключен договор за правна защита и съдействие при предоставяне на клиента на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Производството по образуваното гр. д. № 1535/2024 г. по описа на РС Дупница се е развило в рамките на три открити съдебни заседания, без участие на страните и техни представители, в рамките на които е прието заключение на вещо лице. Депозирани са писмени молби по хода на делото от страна на процесуалния представител на ищеца, с които е направено искане за изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер, изложено е и становище по основателността на исковите претенции. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, с претендирани разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер на по 480 лв. с вкл. ДДС за всеки от трите иска.

С решение № 87 от 14.02.2025 г. по гр. д. № 1535/2024 г. РС-Дупница е уважил предявените главни искове, с оглед на което е прогласил нищожността на сключения между К. Й. П., с ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 2

175330437 договор за потребителски кредит с № 2151832/23.12.2019 г., както и е прогласил нищожността на договор от 23.12.2019 г. за предоставяне на поръчителство и е осъдил „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на К. Й. П. сума в размер на 307.89 лева, представляваща платена без основание сума.

Първостепенният съд е осъдил ответниците да заплатят в полза на адв. М. за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв., сумата от 400,00 лв. адвокатско възнаграждение, която сума РС Дупница е приел, че съответства на фактическата и правна сложност на делото, с отчитане на материалния интерес и осъществената от адвоката правна защита.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба с вх. № 2692/05.03.2025 г. от пълномощника на ищеца за изменение на решението в частта за разноските в хипотезата на чл. 248 ГПК, с искане за увеливане на присъденото в полза на адвокатското дружество възнаграждение за безплатна правна помощ на сумата от 960 лева с ДДС.

С обжалваното в настоящото производство определение № 394/01.04.2025 г. РС - Дупница е оставил без уважение молбата, сочейки липса на основание за преразглеждане на вече аргументираната позиция, че размерът на присъденото адвокатското възнаграждение, е съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото, ниската стойност на защитавания имуществен интерес, осъществената от адвоката правна защита, и наред с това включва дължимия ДДС.

Преценявайки изложеното, окръжният съд намира от правна страна следното:

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Настоящата инстанция следва да посочи на първо място, че в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА , както е в случая, размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, който не е обвързан от представения от процесуалния представител на страната списък, съдържащ искане за присъждане на конкретен размер на възнаграждението.

На следващо място счита, че с оглед постановеното решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 г., съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждение и при определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да изхожда от фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа - вида и нейното количество, вида и предмета на делото, характера на извършваната дейност като особено квалифициран труд, свързан с предоставяне на правна услуга от лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, което в това му качество носи завишена отговорност.

3

Въззивният съд, подобно на първоинстанционния намира, че процесния случай не се отличава с правна или фактическа сложност – касае се за защита на взаимно свързани претенции, чието провеждане не предполага различни процесуални усилия по всяка от тях, обемът на извършените от процесуалния представител действия се свеждат до изготвяне на исковата молба, инициирала самото дело, на молби за изменение на размера на осъдителната искова претенция и разглеждане на делото в отсъствие на процесуалния представител на ищеца, като материалният интерес по делото далеч не е с висока парична стойност. Първоинстанционното дело е било разгледано в три съдебни заседание, без участие на процесуалния представител на ищеца.

Конкретният правен спор не представлява трудност и от правна страна – свежда се до приложение на разпоредби от ЗПК, по които е формирана постоянна и непротиворечива съдебна практика. Ето защо може да се заключи, че видът и количеството на извършената от процесуалния представител на ищеца работа не е в голям обем и положените от пълномощника процесуалните усилия се свеждат до минимално необходимото за образуване и провеждане на исковия процес.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че правилно районният съд съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства, обуславящи ниската фактическа и правна сложност на делото, е определил на процесуалния представител на ищеца за осъществената от него безплатна правна помощ и представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева с включен ДДС, който размер е справедлив съобразно посочените критерии и не следва да бъде увеличаван .

С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с № 394 от 01.04.2025 г. на РС-Дупница по гр. д. № 1535/2024 г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, за изменение в частта относно разноските на решение № 87 от 14.02.2025 г., постановено по гр. д. № 1535/2024 г. по описа на РС-Дупница.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5