Решение № 125 от 31.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100502117 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№44076/28.11.2022г., подадена от Главна дирекция„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ /ГДПБЗН/, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.й Николов, чрез пълномощника- Главен юрисконсулт Татяна Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Александър Велики“№37Б, срещу Решение №2534/11.11.2022г., постановено по гр.д.№2542/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ГДПБЗН, да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, гр.Бургас, ул.”Черни връх” № 15, сумата от общо 787.82 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 92.66 часа, получени след преизчисляването с коефициент 1.143 на положения от него, като “Старши пожарникар“ в РС “ПБЗН“ – Бургас към РД “ПБЗН“ – Бургас, за периода от 01.07.2019г. до 10. 07.2020г., 648 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.04.2022г. до окончателното й изплащане; сумата 162.16 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 01.11.2019г. до 26.04.2022 г., както и сумата от 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Със същото решение, съдът е осъдил ответната ГДПБЗН да заплати по сметка на РС Бургас ДТ в размер на 100 лв. и 200 лв. за ССЕ.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.

1

Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

На първо място изразява несъгласие с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът.

Жалбоподателят намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.

Направен е подробен анализ- съпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСЛ, ЗМВР), регламентиращи правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи държавните служители в МВР(чл.142, ал.1 ЗМВР).

Излага становище, че

ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР .

Жалбоподателят заявява, че през процесния период действали Наредба №8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.

Твърди, че съгласно нормативната уредба, действща през процесния период, държавните служители в МВР можели да полагат труд от 22,00 часа до 6,00часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период, Подчертава, че положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по 0.25 лева на час.

Посочва, че съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е с коефициент 1, за разлика от уредбата в КТ. Според въззивника, целта на преизчисляването на нощния труд в дневен по реда на НСОРЗ, била работникът, който работи 7 часа през нощта, да получи трудово възнаграждение за 8 часа ,т.е. заплащането на нощния труд да бъде увеличено. Твърди се, че извънреден труд ще е налице само, ако работникът или служителят работи действително извън установеното работно време.

Счита, че необосновано и при липса на правен анализ, първоинстанционният съд приел, че следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2). Позовава се на съдебна практика (Решение №55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г. на ВКС, ІІІ-то г.о. на ВКС. Решение №197/07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г. на ВКС, ІV-то г.о).

Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи 2 по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР(регламентираща специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени).

Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че въззиваемият претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства, положени по график.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. ново, с което

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия Н., чрез адв.Златина Билянова - АК-Бургас, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Твърди се, че поради естеството на работата си, въззиваемият(ищец) полагал 24 – часови дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съобразно нормата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, последният имал статут на държавен служител. Посочва се, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се регламентирала продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.140,ал.2 от КТ, нощен бил труда, който се полагал от 22.00 часа до 06.00 часа. Излага се становище, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период, се определяли от действащите тогава Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г.; Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба№8121з-776/29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните работи.

Навежда доводи, че тъй като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143, тази празнота в закона следвало да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Развива подробни съображения в тази насока, подчертавайки, че определеното със заповед на министъра на вътрешните работи, допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лева на час, било с по- нисък размер от определения в трудовото законодателство.

Излага аргументи, че неприлагането на НСОРЗ би поставило служителите в МВР в понеблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители.

В подкрепа на наведените доводи, цитира текстове от Наредбата за работното време, 3 почивките и отпуските/чл.9б, чл.9г/, като подчертава, че извънредният труд се изчислявал чрез преобразуване на часовете нощен труд в дневни. Посочва, че трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определял като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време /чл.9,ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж на работниците и служителите/.

Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г. Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба, предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня.

Развиват се подробни съображения, позовавайки се на Хартата на основните права на ЕС.

Заявява се, че за процесния период нямало законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в специалната уредба следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ.

Иска от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане и на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Страните не се явяват в съдебно заседание, редовно и своевременно уведомени.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

В исковата молба ищецът Н. е предявил срещу ГДПБЗН-МВР иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 656 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 82 часа за процесния период от 01.07.2019г. до 10.07.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер на 30 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Допуснато е изменение на исковата претенция на основание чл.214 ГПК, като същата се счита за предявена за сумата от 787,82 лв главница и за сумата от 162,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава.

4

Ищецът излага, че през периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г. е полагал труд на длъжност "старши пожарникар“ в Районна служба ПБЗН-Бургас към РДПБЗН-Бургас при ГДПБЗНМВР. Ищецът сочи, че за процесния период е положил общо 576 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1. 143 възлиза на 658 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 82 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6, 00 лв, т. е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 656 лв. Претендира се и мораторна лихва в размер на 30 лв.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както оспорва и претендираните размери на претенциите. Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение.