Решение № 19476 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19476 гр. С, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110160380 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Н. Н. Х. е предявил срещу "С-К" АД кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ГПК вр. 143, ал.1 ЗЗП, с които се иска да се провъзгласи недействителността на клаузата, предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № .../19.11.2021 г. сключен между Н. Н. Х. и „С-К“ АД поради противоречие на закона и добрите нрави, както и частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.

1, пр .1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника "С-К" АД да заплати на Н. Н. Х. сумата в размер на 1101, 55 лв. (съобразно допуснатото в откритото съдебно заседание на 09.10.2024 г. изменение на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит № .../19.11.2021, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата па депозиране на исковата молба (03.11.2023 г.) до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 19.11.2021 г. между него и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ..., съгласно който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер от 3000,00 лева, а срокът за погасяване па кредита бил 24 месеца, като видът на вноската е била месечна. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер на 36%, а размерът на годишния процент па разходите бил 42.58%, а размерът на общата сума, която следвало да върне Н. Х. е била 4612,07 лева. Посочва, че в чл. 17, ал. 1 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Сочи, че в чл. 27 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в уговорения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер па 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора било уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплащала от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди, че му е била начислена неустойка в размер на 5860,33 лева, тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид надлежно обезпечение, поради което дължал връщането на обща сума в размер на 10 472, 40 лева.

1

Твърди, че е погасил изцяло задълженията по кредита. Твърди, че процесният договор е нищожен поради неспазването на предвидената в закона форма. Твърди, че договорът не бил написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора не били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Освен това не му било предоставено копие от процесния договор, както и преддоговорна информация, общи условия и СЕФ. Счита, че в договора не бил посочен размерът на ГПР, доколкото същият бил посочен единствено като процент, но липсвали данни как е формиран. Твърди, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер па ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че предвидената в договора неустойка при непредоставяне на обезпечения за задълженията е нищожна, а освен това не била индивидуално уговорена. Твърди, че разходите за заплащане на неустойка е следвало да бъдат включени към размера на ГПР, като при евентуалното и включване размер на ГПР би надвишавал допустимият размер по ЗЗП, а именно пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление па Министерския съвет на Република България, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Твърди, че размерът на уговорената възнаградителна лихва е изключително висок и противоречи на добрите нрави. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че на 19.11.2021 година между „С - К“ АД като кредитор и ищеца Н. Н. Х., като потребител по смисъла ЗПК е бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ..., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план, като на същата дата е предоставил на ищеца уговорената по заема сума.

Не оспорва, че в договора е била предвидена възможност за начисляване на неустойка, но посочва, че не е бил длъжен да претендира същата. Посочва, че сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответника. Твърди, че на 19.11.2021 година чрез създаденият от ищеца личен профил попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението бил посочен и така нареченият „Идентификационен номер“. Твърди, че на ищеца е била предоставена подробна преддоговорна информация. Твърди, че въпреки че неустойката не била събирана, същата била действителна, доколкото не излиза извън присъщите й функции. Оспорва ищецът да е нямал възможност да осигури предвидените в договора обезпечения. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ГПК вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорената клауза е нищожна на посочените в исковата молба основания, а именно, че нарушава закона и/или добрите нрави, т. е. че накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на 2 договора.

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ... от 19.11.2021 г., сключен между "С-К" АД и ищеца Н. Н. Х., съгласно който дружеството се задължава да предостави на ищеца заем в размер на 3000 лв. с лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите 42, 58 %. Уговорен е срок за погасяване от 24 месеца с приложен към договора погасителен план, съгласно който заемът следва да бъде върнат на 24 месечни вноски с падеж 19-то число на съответния месец. В чл. 1, ал. 9 от договора е посочено, че по договора има обезпечение – поръчител или банкова гаранция. По силата на чл. 17 от договора в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в тридневен срок от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция. Съгласно чл. 27 от договора в случай че потребителят не изпълни това задължение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Същата неустойка е уговорена и в чл. 46 от общите условия към договора за заем. Видно от погасителния план, в хипотезата на чл. 46 от общите условия към месечната вноска от около 100 лв. се начислява неустойка в размер на над 300 лв. месечно като така месечната вноска се равнява на 436, 35 лв.

От приложената на л. 61 по делото разписка за извършено плащане се установява, а и между страните не е спорно, че на 19.11.2021 г. ответникът е предал на ищеца главницата по процесния договор за заем в размер на 3000 лв.

По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. Като е взело предвид представената от ответника счетоводна справка, вещото лице е достигнало до извод, че ищецът е извършил плащания по процесния договор за заем в общ размер от 4404, 32 лв., от които 3000 лв. главница, 302, 77 лв. възнаградителна лихва и 1101, 55 лв. неустойка. Вещото лице е изчислило още, че съгласно погасителния план дължимата неустойка за целия срок на договора се равнява на 5860, 33 лв., като при включването на тази неустойка в годишния процент на разходите последният се равнява на 97, 67 %, а не както е посочено в договора на 42, 58 %

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит – 19.11.2021 г., приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.

Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер. Между страните не се спори, а и от приетата по делото разписка се установява, че ответникът е предоставил уговорената сума в размер на 3000 лв. на ищеца.

По отношение уговорената в чл. 27 неустойка съдът намира следното. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона или на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки по силата на чл. 288 ТЗ и за неговото спазване съдът следи служебно, в т.ч. при искане за присъждане на неустойка. В разглеждания случай е уговорена неустойка за 3 неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в банкова гаранция или поръчител. По същество тази неустойка излиза извън присъщите й функции и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства.

Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.