Решение № 7893 от 20.11.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 20.11.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV Б състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1562 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 480504/31.08.2018г. по гр.д. № 3247 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 36-ти състав е признато за установено на основание на чл.

422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че С.А.Ц., ЕГН ********** и Л.И.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: *** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане солидарно на сумите, както следва: сумата от 1446,05лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******за периода от

01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 12,04лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******за периода от

01.05.2014г. до 30.04.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54182/2016г. на Софийски районен съд, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 814,71лв. разноски по исковото и по заповедното дело , като неоснователни са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за плащане на обезщетение за забава на плащането на двете главници в размер на 131,74лв. за периода от 15.09.2015г. до 03.08.2016г. от които 1,53лв. за възнаграждение за дялово разпределение и 130,21лв. за потребената топлинна енергия , като ищецът е осъден да заплати на ответниците съдебни разноски от 28,17лв.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.въззивна жалба вх. № 5145899/19.09.2018г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца „Т.С.”ЕАД по исковете в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че ОУ сочели падеж на задълженията и той бил настъпил, неправилно районният съд приел, че ответниците не са изпаднали в забава. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемите за разноски по делото.

Въззиваемите – ответници по исковете С.А.Ц. и Л.И.Ц. са оспорили жалбата. Посочили са решението в тази част е правилно. Разпоредбите на чл. 153 и на чл. 150, ал.2 от ЗЕ противоречали на Закона за защита на потребителите и на Директива 2011/83/ЕС, на тези разпоредби противоречали и Общите условия, поради което и те не следвало да намерят приложение. Издаването на обща фактура било реално префактурирарне , което противоречало на ЗДДС , а и не било установено падеж на задълженията по нея да е настъпил. Неправилно им били разпределени разноски в тяхна тежест. Претендирали са разноски.

2.въззивна жалба вх.№5173981/29.10.2018г. по регистъра на СРС от С.А.Ц. и Л.И.Ц. - ответници по исковете в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението не е валидно, е недопустимо, постановено по искове, предявени след срока за същото и по нищожна заповед, а и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че заповедта за изпълнение е нищожна, постановена при липса на компетентност, в противоречие с чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК за вземане по нищожен договор, по неиндивидуализирани вземания, заповедта не съответствала на заявлението, а и било предявено чуждо вземане, събраните доказателства не установяват, че са потребили енергия в количества и на стойност, за които са уважени исковете, че доставена енергия съответства на необходимото качество, няма валидно облигационно правоотношение между страните, не са искали доставката на енергията, поради което и не дължат плащането й.

Посочили са, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им били неравноправни, нарушават правилата на Конституцията, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, придобиването на правото на ползване върху имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между страните, ОУ не можело да се приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следва да се прилага. Услугата за дялово разпределение била за сметка на доставчика, било предявено чуждо вземане, а и договора с топлинния счетоводител бил прекратен. Измервателният уред не бил поставен на границата на етажната собственост, технологични разходи не били отчиславяни коректно, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода, както и за сградната инсталация противоречал на физическите закони, отделно чл. 6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяване противоречал на чл. 155, ал.2 от ЗЕ. Абонатната станция не отговаряла на технически изисквания, не се дължали лихви върху прогнозни суми, счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД не били редовни и не можели да служат като годни доказателства за установяване на вземанията. В имота живеели 2-ма души и неправилно била начислена енергия за 3-ма потребители. Цената на енергията не била коректна, решението на КЕВР определяло пределна, а не пазарна цена. Претендирали са разноски.

Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******е оспорил жалбата, претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивниците за разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.”ООД ЕИК ******не е изразило становище по жалбите.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2001049/19.01.2017г. на

Т.С.”ЕАД, ЕИК ******срещу С.А.Ц.,

ЕГН ********** и Л.И.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: *** , с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че ответниците дължат на ищеца заплащане солидарно при условията на съпружеска имуществена общност на сумите, както следва: сумата от 1446,05лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 130,21лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 1446,05лв. за периода от 15.09.2015г. до 03.08.2016г.; сумата от 12,04лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., сумата от 1,53лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 12,04лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54182/2016г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответниците са съпрузи и ползватели на имота и като такива са клиент на топлинна енергия, потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължали и възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, изпаднали в забава на плащането им, отговорността им била солидарна на основание на чл. 32 от СК, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответниците С.А.Ц., ЕГН ********** и Л.И.Ц.,

ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не са изразили становище. След срока за отговор са оспорили исковете, като са посочили, че действително са ползвали топла вода, но реалното потребление не било посочено в заявлението и в заповедта и не можели да признаят част от исковете, заповедта за изпълнение е нищожна, заявлението на индивидуализирало вземанията, което ги принудило да отрекат изцяло задълженията по заповедта. Не дължали на ищеца плащане на възнаграждение за дялово разпределение, то било за сметка на ищеца, не се сочело облигационно правоотношение между страните и основанието за възникването му. Нямало облигационно правоотношение между страните. С писмени бележки са посочили, че събраните доказателства не установяват, че са потребили енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, че доставена енергия съответства на необходимото качество, няма валидно облигационно правоотношение между страните, не са искали доставката на енергията, поради което и не дължат плащането й.

Посочили са, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им били неравноправни, нарушават правилата на Конституцията, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, придобиването на правото на ползване върху имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между страните, ОУ не можело да се приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следва да се прилага. Измервателният уред не бил поставен на границата на етажната собственост, технологични разходи не били отчислявани коректно, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода, както и за сградната инсталация противоречал на физическите закони, счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД не били редовни и не можели да служат като годни доказателства за установяване на вземанията. Посочили са, че заповедта за изпълнение е нищожна, в противоречие с чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК по неиндивидуализирани вземания. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.”ООД ЕИК ******не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 54182/2016г. по описа на СРС, 36-ти състав, съгласно което по заявление вх. № 3062997/28.09.2016г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено С.А.Ц., ЕГН ********** и Л.И.Ц., ЕГН ********** да заплатят на солидарно на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******сумата от 1458,09лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 131,74лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2015г. до 03.08.2016г, както и съдебни разноски от 331,80лв., за така издадената заповед длъжниците са уведомени на 21.10.2016г., на 26.10.2016г. длъжниците са подали възражение срещу заповедта, на 20.12.2016г. заявителят е уведомен за разпореждане от 06.12.2016г., сочещо необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 19.01.2017г. е представил искова молба вх. № 2001049/19.01.2017г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 28/12.03.2005г. съставен от нотариус К.С., рег. №

111 на НотК, носещ подписи за страните по него и за нотариус, съгласно който на 12.03.2005г. ответниците С.Ц. и Л.Ц. са дарили на сина си И.Ц. и на дъщеря си А.Ц. собствения си апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******като са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху него. Като документи, представени по нотариалното дело нотариусът е описал удостоверение за сключен граждански брак от 1976г., договор за продажба на имот от 1988г.

По делото е приета неоспорена от страните молба-декларация, носеща подпис за автора й, съгласно която на 14.11.1986г. С.Ц. е поискала от ищеца да открие партида на нейно име за имота, като е посочила, че семейството й е 4-членно.

По делото са приети договор № 147/23.09.2002г. , протокол от ОС на ЕС от 29.08.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „******са избрали и възложили на Т.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия срещу възнаграждение за срок от 1 години с предвидено в чл. 22 продължаване на срока автоматично при липса на възражение от някоя от страните 1 месец преди изтичане на срока. Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г.