Решение № 518 от 14.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000191 по описа за 2022 година

Производството е образувано по две въззивни жалби, подадени от ответника в първата инстанция „Дяков Констракшън“-ЕООД чрез пълномощника му адв.П.Ч..

Въззивна жалба вх.№34344 от 20.12.2021 г. е против решение №315 от 08.12.2021 г. на СГС, VI-13 с-в, постановено по т.д.№ 1770/2021 год., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №327 от 10.12.2021 г. с което е уважен предявения от НАП иск по чл.625 ТЗ и е обявена неплатежоспособността на „Дяков Констракшън“-ЕООД, определена е началната й дата на 31.12.2015 г., на основание чл.632,ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, допуснати са запор и възбрана върху имуществото му, постановено е прекратяване на дейността н предприятието и дружеството е обявено в несъстоятелност. На основание чл.632,ал.1 ТЗ е спряно производството по несъстоятелност. В тежест на ответното дружество са присъдени разноски за държавна такса от 250 лв. по сметка на СГС.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба.Твърди, че същата е подписана не от В. П., която със заповед на изпълнителния директор на НАП е оправомощена да представлява държавата в производствата по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични вземания. Исковата молба обаче била подписана от С. Х. – зам.директор на 1

Дирекция „Държавни вземания“ в ЦУ на НАП, който е оправомощен от изп.директор само при отсъствие /отпуск, командировка и др./ на директора В. П. да изпълнява правомощията на директор. Твърди, че по делото няма данни в деня на подписване на ИМ директорът В.П. да е била в отпуск, командировка и пр. Жалбоподателят твърди, че е правил това възражение пред първата инстанция, но съдът го е отхвърлил с мотив, че това е предмет на процесуална легитимация на ищеца и не са нарушени правата на защита на ответника.

Излага доводи и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана.Твърди, че дружеството няма задължения за периода 2003 – 2009 г., тъй като същите са отписани. /Тези за периода 2003-2008 г. били отписани служебно от НАП по силата на чл.173,ал.2, във вр. с чл.171,ал.2 ДОПК, а задълженията за 2009 г. са отписани от съда по силата на влязло в сила съдебно решение, представено по делото/. Вещото лице по назначената ССЕ не е взело предвид тези факти и е изготвило невярно заключение, давайки неточна информация за коефициентите за ликвидност и задлъжнялост. Моли въззивния съд да обезсили решението като недопустимо, а при условията на евентуалност да отмени решението и постанови друго, с което отхвърли молбата на НАП за обявяване на ответното дружество в несъстоятелност.

В срока по чл.263 ГПК отговор от ищеца НАП не е постъпил.

Ответникът „Дяков Констракшън“-ЕООД обжалва и решение № 67 от 28.01.2022 г. по същото дело, с което на основание чл.632,ал.2 ТЗ съдът е възобновил производството по несъстоятелност, постановил е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, назначил е временен синдик, с всички произтичащи от това законни последици.

Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост, респ. незаконосъобразност на решението, тъй като съдът се е произнесъл по искането на НАП за възобновяване на производството, след като е депозирал необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б, без да вземе предвид обаче, че първоначалното решение, с което ответника е обявен в несъстоятелност, е обжалвано и не е влязло в сила. Счита, че производството следва да бъде възобновено едва след стабилизиране на първоначалното решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Моли за обезсилване на решението като недопустимо, евентуално отмяната му като неправилно.

В законния срок отговор от ищеца в първата инстанция не е постъпил.

Във въззивната инстанция е допусната и назначена нова СИЕ,с оглед оплакванията на въззивника за допуснати процесуални нарушения, но тъй като в указания срок не е внесен депозит за експертизата, процесуалният 2 представител не е поискал евентуално удължаване на срока, с протоколно определение на съда в о.с.з. на 20.04.2022 г. същата е заличена.

Преди заседанието е постъпила и молба от НАП чрез процесуалния й представител В. П. - юрист, директор на Дирекция „Държавни вземания“ в Централно управление на НАП, с която е потвърдила всички извършени процесуални действия до настоящия момент от нейния заместник С. Х. по подаването на въззивна жалба, искова молба и молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, като е изложила и доводи относно това, че нейният заместник при отсъствие също е упълномощен от изп.директор на НАП на основание чл.10,ал.2 ЗНАП да извършва посочените в нарочната Заповед № ЗЦУ-ОПР-9 от 30.01.2020 г. процесуални действия, касаещи производствата по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя, съображенията, развити в отговора и събраните по делото доказателства, приема следното:

По въззивната жалба против решение №315 от 08.12.2021 г. , с което на основание чл.632,ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност с всички законни последици от това:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Неоснователни са доводите за недопустимост на решението поради това, че исковата молба е нередовна – подадена от лице без представителна власт. Както бе отбелязано, процесуалните действия на подалият ИМ, респ. въззивна жалба – С. Х. – са потвърдени надлежно от Директора на Дирекция „Държавни вземания“ В. П., която е изрично упълномощена със Заповед на изп.директор на НАП да извършва всички процесуални действия, касаещи производствата по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания. Освен това, видно от данните по делото и молбата на П. от 01.04.2022 г., нейният заместник С. Х. също е упълномощен от изп.директор на НАП на основание чл.10,ал.2 ЗНАП да извършва посочените в нарочната Заповед № ЗЦУ-ОПР-9 от 30.01.2020 г. процесуални действия.По тези съображения възраженията за недопустимост на решението са неоснователни.

Решението на СГС е правилно, поради което доводите, изложени в жалбата, се явяват неоснователни.

За да уважи молбата на НАП за откриване на производство по несъстоятелност с всички произтичащи от това законни последици, вкл.обявяване на длъжника в несъстоятелност при условията на чл.632,ал.1 от ТЗ, съдът е кредитирал писмените доказателства, представени от ищеца, както и заключението на приетата ФИЕ, приемайки, че дружеството не е в състояние да изпълнява краткосрочните си задължения още от 2015 г. и дори 3 преди това, като активите му не са били достатъчни да покрият тези задължения. Приел е, че са налице предпоставките за неплатежоспособност по чл.608,ал.1,т.2 ТЗ – длъжникът не е в състояние да изпълни установените публични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност.И тъй като дружеството не разполага с налични пари или бързо ликвидни краткосрочни активи, е спрял производството.

Въззивният съд изцяло възприема направените крайни изводи.

Единствените възражения на ответника по съществото на спора са, че част от публичните задължения за периода 2003-2008 г. са отписани служебно от НАП на основание чл.173,ал.2, във вр. с чл.171,ал.2 ДОПК като погасени по давност, с Разпореждане от 16.10.2020 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-София /л.249 от делото на СГС/, а задълженията за 2009 г. са отписани от съда като погасени по давност по силата на влязло в сила съдебно решение №925 от 16.02.2021 г. по адм.д.№ 11 113/2020 г. на Адм.съд София-град./л.261/.Твърди се, че същите не са взети предвид от ВЛ при изготвяне на заключението.

Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като се опровергават категорично от събраните по делото доказателства и най-вече от констативната част на заключението на ВЛ /л.271 от същото/.

За откриване на производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1 / депозирана молба до компетентния съд от лицата, изброени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ;

2/длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3/ да е налице изискуемо парично задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. молителят да е кредитор на ответника по търговска сделка; 4 / наличие на неплатежоспособност на длъжника по см. на чл.608 ТЗ, респ. свръхзадълженост съгласно чл.742,ал.2 Т З ; 5 / затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно. Само кумулативното наличие на всички изброени предпоставки дава основание да се открие производство по несъстоятелност.

Според разпоредбата на чл.625,ал.1 от ТЗ, активно легитимиран да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от НАП за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане…. Поради това следва да се прецени дали молителят НАП разполага с активна материално правна легитимация.

Видно от представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебната ФИЕ /л.266/, изпълнена от ВЛ К.Г., което настоящият състав изцяло споделя като дадено обективно и компетентно, неоспорено от страните в с.з., несъмнено се установява, че молителят НАП 4 има качеството на кредитор на длъжника за публичноправни задължения към държавата в общ размер на 173 889,20 лева, от които данъчни задължения:

-за ДДС по справки-декларации – 20 681,08 лева за периода 01.09.2011 г. – 30.09.2014 г.;

-по ЗДДФЛ и ЗКПО – по РА – 53 408,80 лева за периода 01.12.2011 г. до 30.09.2014 г. и задължения за осигурителни вноски както следва:

-за ДОО – по РА в размер на 73 528,77 лева за периода от 01.11.2011г. до 31.05.2021г.;

-здравноосигурителни – по РА в размер на 35 063,23 лева за периода от 01.12.2011г. до 31.05.2021г.;

-УПФ – по РА в размер на 11 888,35 лева за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2010г.

Вещото лице, видно от отразената в заключението таблица, не е взело предвид и е отчело погасените задължения по РА от 18.11.2011 г. за ГВРС за периода от 01.01.2005 – 31.12.2010 г., в съответствие с представеното от ответника Разпореждане от 16.10.2020 г.на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-София. Видно е също, че вещото лице е взело предвид и не е включило в таблицата, отразяваща изискуемите задължения на длъжника, които са приети от данъчните органи, а след това и от съда за погасени по давност. Това са задължения по Декларации обр.6 за периода 01.01.2007 – 31.12.2007г.; както и за периода 01.01.2008 – 31.12.2008 г.. Не са включени от ВЛ и публичните задължения за 2009 г. съгласно съдебното решение на АССГ.

С оглед изложеното съдът намира, че молителят НАП е легитимиран да предяви пред компетентния съд – съдът по седалището на ответника – СГС, искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като е негов кредитор с публични вземания в общ размер на 173 889,20 лева, описани по-горе, общо за периода от 01.09.2011 г. до 31.05.2021г. В този размер задължения не са включени тези, които са погасени по давност, прието от данъчните органи и от съда.Поради това възраженията на въззивника, поддържани в жалбата, са абсолютно неоснователни.С тази констатация са изпълнени първата и третата предпоставка за откриване на производството.