Акт от 24.06.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 64

Номер

64

Година

24.11.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.27

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Христина Златомирова Русева

Деян Георгиев Събев

Ангел Фебов Павлов

Прокурор:

Димитрина Делчева като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20115100600149 по описа за

2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 73/09.06.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 291/2011 год., КърджА.йският районен съд е признал подсъдимия Ю. Б. М. от с.С., О.К., обл.К., за виновен в това, че на 29.11.2010 год. в Г.К. причинил средна телесна повреда на Н. Е. Т. от с.Н. П., О.Ч., изразяваща се в счупване на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка и разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на четвъртия пръст на лявата ръка, довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, поради което и на основание чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Осъдил е с присъдата подсъдимият Ю. Б. М. да заплати на Н. Е. Т. от с.Н. П., О.Ч. сумата в размер на 1 250 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 29.11.2010 год., до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 700 лв., като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан. С присъдата подс.Ю. М. е осъден да заплати по сметка на КърджА.йския районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 50 лв., както и направените по делото разноски, в размер на 125 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ю. Б. М. от с.С., О.К., обл.К., който я обжалва чрез защитника си, като счита, че същата е неправилна – необоснована. Във въззивната жалба се развиват подробни съображения, че неправилно първоинстанционния съд е кредитирал свидетелите, посочени от обвинението, а не е дал вяра на свидетелката-очевидка Е.М.. В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява, като защитникът му поддържа жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства не се установявало пострадалата свидетелка Н. Т. да е била на мястото на инцидента и да е получила някакво увреждане. Моли да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия.

Гражданският ищец и частен обвинител Н. Е. Т. от с.Н. П., О.Ч., обл.К., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Повереникът й оспорва жалбата, като счита, че същата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна, обоснована и законосъобразна, както в наказателната й част, така и в частта, с която е уважен гражданският иск. Моли присъдата да бъде потвърдена. Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като в хода на проведеното въззивно следствие по искане на защитата на жалбодателя са събрани Н. гласни и писмени доказателства – показания на св.Л. К., история на заболяването и направление за хоспитА.зация на пострадалата Н. Т.. Въз основа на събраните от двете съдебни инстанции, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ю. Б. М. е роден на ** ** **** год. в с.С., О.К., с постоянен адрес в същото село, б. и т. гражданин, като понастоящем живее в Република Т. със семейството си. Има завършено с. образование, женен е, не работи, не е осъждан. В с.С. се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият и св.Н. Т. били роднини – първи братовчеди, но от няколко години подсъдимият бил във влошени отношения със свидетелката и нейният съпруг Т. Т. по повод спорове за недвижими имоти в с.С., О.К.. Св.Н. Т. работела като б., а съпругът й – като г., в пицария „М.”, находяща се в Г.К., на бУ.”Б.”, стопанисвана от „Д. – Д.М.” – с.Н. П., О.Ч., обл.К., представляван от Д.М. Т..

На 29.11.2010 год., около 9.00 - 9.30 часа сутринта, св. Т. Т. бил на тротоара пред пицарията, където подреждал маси и чадъри, а съпругата му – св.Н. Т., също била на работа като б. в пицарията. По същото време по тротоара покрай пицарията минавал подсъдимия М., който след като видял свидетелят Т. Т. пред заведението, отишъл при него и му поискал обяснение относно подадени от свидетеля жалби срещу подсъдимия. Непосредствено след това подс.М. хванал свидетелят Т. Т. за яката и започнал да му нанася удари с крак по слабините и по краката. Виждайки това, св.С. П., която работела като сервитьорка в пицарията и в този момент се намирала до бара вътре в заведението, казала на св. Н. Т. да излезе навън, защото биели ±ъпруга й. Св.Н. Т. погледнала навън и видяла, че братовчед й - подсъдимият М., удря с крака съпруга й – св. Т. Т.. Пострадалата св.Т. веднага излязла навън при двамата мъже, като застанала между тях, за да ги раздели и попитала подсъдимия какво прави. В този момент подсъдимият посегнал към нея с крак и й нанесъл удар, който попаднал в областта на пръстите на лявата й ръка. Свидетелката Н. Т. почувствала силна болка, поради което изпищяла, хванала се за ударената ръка и влязла в заведението. Виждайки всичко това, свидетелите Бахтияр А. и М. Б., които били клиенти на пицария „М.” и седели на масата вътре в заведението, която се намирала в непосредствена близост до входната врата, излезли навън, за да преустановят случващото се. Св.Б. хванал подсъдимия, а свидетелят А. застанал между подсъдимия М. и свидетеля Т. Т.. При тях дошъл и св. Р. И., който на излизане от намиращата се в непосредствена близост до заведението аптека видял, че подс.М. ударил свидетелите Т. Т. и Н. Т., поради което им се притекъл на помощ. След като конфликта между подсъдимия и св.Т. Т. бил преустановен с намесата им, свидетелите И., А. и Б. си тръгнА..

Междувременно, след като подсъдимият я ударил по ръката, пострадалата св.Н. Т. влязла при св. П. вътре в заведението, за да й помогне последната да си свА. брачната халка, тъй като безименния пръст на лявата й ръка започнал да се подува и се зачервил. На следващият ден тя посетила съдебен лекар, който я освидетелствал. При прегледа съдебният лекар констатирал, че четвъртият пръст на лявата ръка на св.Н. Т. е умерено оточен и кръвонаседнат, със синкаво-морав цвят, а по задната повърхност на лявата ръка, в областта на основата на четвъртия пръст се установява синкаво-мораво кръвонасядане с размери 3/2 см. Констатациите си съдебният лекар отразил в съдебно-медицинско удостоверение № 330/2010 год., в което посочил още, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнА. така, както съобщава освидетелстваната /а именно – че на 29.11.2010 год. около 09.30 часа била ритана с крака от познато й лице/, като е било причинено болка и страдание. На 30.11.2010 год. от съдебен лекар бил освидетелстван и св.Т. Т., като при прегледа по предната повърхност на десния крак, в областта на дясното колянно капаче било установено охлузване на кожата с размери 2/1,5 см., покрито от тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната здрава кожа. На св.Т. Т. било издадено съдебномедицинско удостоверение № 329/2010 год., в което съдебният лекар отразил още, че освидетелстваният се оплаква от болка в слабините, както и че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както е посочил освидетелствания /а именно – че на 29.11.2010 год. около 09.30 часа бил ритан с крака от познато му лице/, както и че е било причинено болка и страдание. Тъй като смятала, че пръста й не е счупен, св.Н. Т. му правила компреси и чакала да й мине. След като пръстът й започнал да се изкривява, около 20 дни по-късно пострадалата Т. потърсила специА.зирана медицинска помощ, като на 21.12.2010 год. отново посетила съдебния лекар, на когото представила рентгенография № 1582/21.12.2010 год., разчетена от д-р Кацаров като: лява длан – фрактура на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка в средната й трета с дислокация към средния пръст. Пострадалата св.Н. Т. била хоспитА.зирана в травматологично отделение при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” – Г.К. на 23.12.2010 год., където й била извършена операция и била изписана на 25.12.2010 год. с окончателна диагноза: „Счупване на друг пръст на ръката. Травма на екстензорен мускул и сухожилието му на друг пръст на ръката на ниво китка и длан, застаряли” .

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 3/ 2011 год., на Н. Е. Т. е било причинено: Оток и кръвонасядане на лявата ръка и на четвъртия й пръст; счупване на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка; разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на четвъртия пръст на лявата ръка, наложили болнично и оперативно лечение, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнА. по начина, съобщен от пострадалата. Вещото лице сочи още в заключението, че счупването на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка и разкъсването на сухожилието на мускула разгъвач на същия п­ъст са довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около два - два и половина месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а останА.те описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Ю. М., дадени пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира отчасти; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Н. Т., Т. Т., П., А., И. и Б., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели И. и М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира отчасти; от показанията на разпитаният в хода на въззивното съдебно следствие свидетел К., които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р М. по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и показанията му в съдебно заседание в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останА.те писмени доказателства, приети от двете съдебни инстанции.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Ю. Б. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 129 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1 от НК – на 29.11.2010 год. в Г.К. причинил средна телесна повреда на Н. Е. Т. от с.Н. П., О.Ч., изразяваща се в счупване на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка и разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на четвъртия пръст на лявата ръка, довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка и анА.з на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като изложените съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост. Така, правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Н. Т., Т. Т., П., А., И. и Б., като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с други доказателства по делото. Всички посочени свидетели са непосредствени очевидци на нанасянето на удари с крака от подсъдимия на свидетелите Т. Т. и Н. Т., вкл. и нанасянето на удара с крак, който попаднал в областта на лявата ръка на св.Н. Т.. Показанията им се подкрепят и от констатациите на съдебния лекар за установените от него телесни увреждания на свидетелите Н. Т. и Т. Т. при извършеното на следващата сутрин освидетелстване на тези свидетели, като изрично е посочено в издадените им съдебномедицински удостоверения, че констатираните телесни увреждания на свидетелите е възможно по време и начин да са причинени така, както са посочили свидетелите, а именно: че на 29.11.2010 год. около 09.30 часа били ритани с крак от познато им лице. В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното с въззивната жалба оплакване на жалбодателя – че необосновано първоинстанционният съд бил кредитирал само показанията на посочените свидетели, които били заинтересовани от изхода на делото. Действително, свидетелите Н. Т. и Т. Т. могат да се считат за заинтересовани от изхода на делото, доколкото първата свидетелка е частен обвинител и граждански ищец по делото, а вторият такъв е нейн съпруг, което налага показанията на същите да бъдат преценявани и анА.зирани с особено внимание. Както бе посочено и по-горе, обаче, показанията им се подкрепят изцяло и от други доказателства по делото – от показанията на св.П., А., Б. и Б., както и от констатациите на съдебния лекар, отразени в съдебномедицинските удостоверения, респ. от писмените доказателства по делото, установяващи причинените на св.Н. Т. телесни увреждания, вкл. и по отношение на времето и начина на причиняването им. Следва да се посочи още, че свидетелите П., Б., А. и Б. са дА. показания под страх от наказателна отговорност, като същите не са се показА. по никакъв начин като явно заинтересовани от изхода на делото.