Решение № 2240 от 20.10.2026, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 371/2026
- Вид
- Решение № 2240
- Подписан
- 20.10.2026
- В сила
- 20.10.2026
- Състав
- Милена Алексова-Стоилова, Иван Демиревски, Ася Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2, пр.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123в, т.2 · Закон за опазване на околната среда
- чл.164, ал.1 · Закон за опазване на околната среда
- чл.2 · Закон за опазване на околната среда
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2240
Кюстендил, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА канд № 20267110600371 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.С. Г. като пълномощник на „ТЕЦ–БОБОВ ДОЛ“ АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] село, община Бобов дол, област Кюстендил, със законен представител изпълнителния директор инж.Ч. С. обжалва решение № 122/ 14.04.2026 г. по а.н.д.№ 179/ 2026 г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с нарушаване на процедурата по връчване на АУАН, недоказано деяние и несправедлива санкция. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално намаляване размера на имуществената санкция.
В съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В съдебно заседание главен юрк Г. Г. като пълномощник на ответния директор на РИОСВ – София намира жалбата за неоснователна. Претендира юрк възнаграждение.
Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че не е налице релевираното касационно основание за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно и обосновано.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП № 114/ 05.12.2025 г. на директора на РИОСВ – София, с което на „ТЕЦ Бобов дол“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 310 000 лв.
От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 25.04.2025 г. на площадката в [населено място] село, община Бобов дол жалбоподателят като оператор на горивна инсталация за производство на електрическа енергия не е изпълнил условия, определени в Комплексно разрешително /КР/ № 45-Н4/ 2019 г., актуализирано с решение № 45-Н4-ИО-А2/ 13.12.2024 г. от изпълнителния директор на ИАОС, което има предварително изпълнение. Проверката е осъществена по постъпил сигнал, като е извършен оглед от АМ „С.“, от главен път II-62 и от [населено място] село към централата в часовия диапазон от 16:20 до около 16:53 часа. Проверката е приключила на място в централата. Установено е неизпълнение на три Условия от КР:
-Условие 9.3.1.2 във връзка с Условие 9.3.1.3 от КР, съгласно които отпадъчните газове, генерирани от инсталацията по Условие 2 следва да преминават последователно по технологичния им път /от горивните камери на енергийните котли през съответните пречиствателни съоръжения/ и да се изпускат в атмосферния въздух организирано през ИУ, описани в Условие 9.2, като всички отпадъчни газове, които се изпускат извън технологичния им път /от горивните камери на енергийните котли през съответните пречиствателни съоръжения до съответното ИУ/ се считат за неорганизирани емисии. Съдът е установил, че регламентирания технологичен път за организирано изпускане на газовите емисии от работата на ЕК 1 и ЕК 2, включва преминаване на газовия поток по газоход, насочването му за пречистване към пречиствателни съоръжения /по два броя електрофилтри за всеки от котлите, а след това към обща сероочистваща инсталация СОИ 1/ и изпускане през ИУ 2. В деня на нарушението са установени неорганизирани емисии от газохода на горивната инсталация и от котелния цех, в който са разположени енергийните мощности. Неорганизираните емисии са имали сиво-кафяв цвят и са запрашавали територията около централата. В режим на експлоатация е само ЕК 1. По този начин е нарушен технологично затворения път за организирано изпускане от ЕК 1 към ИУ 2.
-Условие 9.2.5.4 от КР /актуализирано с решението от 2024 г./, съгласно което на дружеството се разрешава отвеждане на отпадъчните газове от ЕК 1, ЕК 2 и ЕК 3 към ИУ 1 единствено при „преходни режими на работа“ на инсталацията съгласно Условие 6.15 при спазване на Условие 9.2.5.3 и Условие 9.2.15. Съдът е установил, че в деня на проверката работи само ЕК 1, който е в нормална експлоатация, а ЕК 2 и ЕК 3 са в ремонт. Няма оперативни записи за настъпили „преходни режими на работа“, свързани с периоди на пускане и спиране на инсталациите, авария на пречиствателни съоръжения и аварийни ситуации на котлите, като СОИ е в нормален режим на експлоатация. При проверката е констатирано едновременно и организирано изпускане на емисии от ИУ 1 и ИУ 2, като емисиите от ИУ 1 са със сиво-кафяв цвят и се различават от емисиите от ИУ 2. Отчетеният висок обемен дебит доказва частичното изпускане на емисии отпадъчни газове от ЕК 1, които не преминават през СОИ 1.
-Условие 9.4.1, съгласно което дружеството е задължено да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка. Според установеното от съда, при огледа на централата от жп гарата на [населено място] село /най-близко разположеното населено място/ е усетена остра миризма на сяра, която дразни носоглътката и дихателните органи. В населеното място няма друг източник, от чието производство да се отделя миризма на сяра. Установено е, че в горивната камера на ЕК 1 се извършва изгаряне на въглища, биомаса и отпадъци. Касае се за горива, съдържащи сяра, при изгарянето на които дружеството е допуснало организирани и неорганизирани емисии, непречистени за съдържание на серен диоксид /SO2/, тъй като част от емисиите не са преминали през сероочистваща инсталация СОИ 1. По този начин дружеството е допуснало разпространението на миризма на сяра извън границите на производствената си площадка.
Неизпълнението на условията от КР е обективирано в Констативен протокол № ККФОС-СГ-11/ 25.04.2025 г. на РИОСВ – София със снимков материал и потвърдено от останалите писмени и гласни доказателства по делото.
От установените фактически обстоятелства районният съд е формирал правен извод за редовно проведено административнонаказателно производство и доказано деяние. Според съда повторното връчване на АУАН не нарушава процедурата, тъй като първоначалното връчване на АУАН е нередовно – на търговски пълномощник без изрично учредена представителна власт. Съдът е приел за законосъобразен размера на имуществената санкция при спазване на критериите по чл.27,ал.2 от ЗАНН. Отрекъл е маловажност на случая. Според съда, наказанието е справедливо като определено над средния размер по чл.164 ,ал.1 от ЗООС поради отегчаващи отговорността обстоятелства и предвид целите на наказването. Съдът е взел предвид издадените на дружеството предишни 35 на брой НП за неизпълнение на задължителни условия от КР и вида на засегнатите обществени отношения, свързани с чистотата на атмосферния въздух, като от деянията се създава опасност за околната среда и човешкото здраве. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП и е осъдил дружеството да заплати на РИОСВ – София юрк възнаграждение в размер на 76.69 евро.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:
Неоснователно касаторът поддържа възражението от въззивната жалба, че повторното връчване на АУАН е в нарушение на процесуалните правила. Безспорно е установено, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и е връчен два пъти. Първият път АУАН е връчен на 18.07.2025 г. на юрк Е. Д. въз основа на пълномощно за представителство на дружеството, а втори път АУАН е връчен на 29.07.2025 г. на управителя на дружеството Ч. С. като негов законен представител. Това двойно връчване не нарушава съществено процедурата за предявяване на АУАН по чл.43 от ЗАНН, тъй като първото предявяване е извършено на представител без надлежно учредена представителна власт. Второто предявяване на АУАН е санирало порока на първото. След валидно предявяване на АУАН започва да тече срока за възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Правилен е извода на районния съд за доказано деяние. Този извод е формиран след събиране на допустимите писмени и гласни доказателства. Приобщеният КП от проверката със снимковия материал е с неоспорена материална доказателствена сила в качеството на официален писмен документ. Останалите писмени доказателства във вид на КР, актуализирано с решение на изпълнителния директор на ИАОС, справки и писма не противоречат на КП от проверката. Свидетелските показания са относими и достоверни.
С оглед на изложеното, доказателствата установяват касатора като притежател на КР № 45-Н4/ 2019 г., актуализирано с решение № 45-Н4-И0-А1/ 2023 г. на изпълнителния директор на ИАОС за експлоатация на инсталации и съоръжения във вид на горивна инсталация за производство на електрическа енергия и инсталация за производство на водород. Като притежател на посоченото КР и оператор на инсталацията касаторът има задължение да спазва условията по КР, включително процесните три по обвинението.
На датата на обвинението 25.04.2025 г. операторът на инсталацията е нарушил и трите условия от КР поради констатациите на контролните органи, установени от приобщените доказателства за нарушен технологичен цикъл на отпадъчните газове от ЕК 1 към СОИ 1 и ИУ 2, наличие на едновременно и организирано изпускане на част от отпадъчните газове от ИУ 1 без наличие на преходни режими на работа непречистени чрез СОИ 1 и установеното разпространение на миризма на сяра извън границите на производствената площадка, чиито източник е дейността на ЕК 1 /изгарянето на горива, съдържащи сяра/, установено чрез органолептичния метод.
Поведението на дружеството нарушава задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, което се санкционира по състава на чл.164, ал.1 от ЗООС. Отсъстват предпоставките за маловажен случай по критериите на §1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Правилна е преценката на районния съд за законосъобразен размер на имуществената санкция по критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. От една страна, дружеството е нарушило едновременно три условия от КР. От друга страна, засегнатите с деянието обществени отношения са с висока степен на значимост предвид целите по чл.2 от ЗООС и множеството извършени предходни нарушения на условията от КР, за които са наложени имуществени санкции в завишени размери. Наложеният размер на имуществена санкция над средния в закона отговаря на индивидуалните характеристики на нарушението и дееца и изпълнява целите на наказването по чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, решението на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.
На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на РИОСВ - София на юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро, което е равностойността на 130 лв. по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122/ 14.04.2026 г. по а.н.д.№ 179/ 2026 г. на Районен съд - Дупница.
ОСЪЖДА „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ АД да заплати на РИОСВ - СОФИЯ юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 66.47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента/.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�