Решение № 260080 от 17.11.2020, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 17.11.2020г. гр. Асеновград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на първи октомври две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА секретар Йорданка Алексиева като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2240 по описа за 2019г. и като обсъди:

Иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето А., родена на 09,06,2011г. Бракът между тях бил прекратен със съдебно решение по гр.д.№10669/2015г., с което упражняването на родителските права са предоставени на него. А. е любознателно дете, има разностранни интереси и желание да опознае различни места. Поради това желае да пътува извън страната, но не може да направи това, тъй като липсва съгласие от майка й. Ответницата трайно живее и работи в чужбина – Кралство Дания. Като следствие от това комуникацията с нея е затруднена. Въпреки това ищецът се опитал да получи нейното съгласие за издаване на паспорт на детето, както и за напускане на страната от същото, но тя отказала категорично без да се мотивира. Тъй като възможността А. да пътува извън страната е изцяло в неин интерес, то моли да бъде постановено решение, с което съдът да издаде разрешение тя да пътува многократно извън пределите на България до държави-членки на ЕС, Великобритания, Швейцария, както и в съседните държави – Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция, Република Албания, придружавана от нейния баща или упълномощено от него лице за период от пет години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, както и за периода на всички ученически ваканции и на училищни инициативи в чужбина, както и за издаване на паспорт.

Ответницата оспорва обстоятелствата, на които се основава предявения иск, като твърди, че не е дала повод за завеждането му, тъй като е съгласна да бъде издаден паспорт на детето, както и да даде разрешение то да пътува извън страната. Счита обаче, че това съгласие трябва да бъде за конкретно пътуване (като време и дестинация), както и че детето трябва да бъде придружено от баща си, а не от определено от него лице. Твърди, че също има желание да води детето в чужбина, още повече, че действително живее в близост до Копенхаген и А. има желание да посети дома й, както и страната и забележителностите в нея. Това налага и изменение на постановения режим на лични отношения между нея и детето поради изменение на обстоятелствата, при които е определен – ограничителните мерки, наложени по реда на Закона за защита от домашно насилие са отпаднали, а майката е променила местоживеенето си. Ето защо моли да се определи режим на лични отношения, посочен в отговора, както и да се даде разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска страната с майка си за неограничен брой пътувания в периода на осъществяване на лични отношения с детето А. до страните членки на ЕС и Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Албания и Република Турция.

Ответникът по насрещния иск оспорва същия, като твърди, че не е налице изменение на обстоятелствата, при които са определени мерките за лични отношения. Твърди, че така определеният режим е съобразен с извършеното домашно насилие. Последиците от него са преодолени много трудно от детето, като майката не е помогнала за това по никакъв начин. Не е търсила дъщеря си и не се е интересувала от нея, не е заплащала дори определената издръжка. Твърди, че местоживеенето на ответницата не е променено – то е такова, каквото е било към момента на определяне на режима на лични отношения. Претендираните изменения са в интерес не на детето, а на ответницата, тъй като са съобразени с нейните потребности, а не с неговите. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Оспорва и предявения иск за даване на разрешение детето А. да напуска страната, придружено от майка си, тъй като майката с цялото си поведение е доказала, че може да постави в риск детето, а е напълно вероятно и да откаже да го върне в България. А и е недопустимо разрешението да бъде дадено за неограничен брой и за хипотетични пътувания. Ето защо моли и този иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от удостоверение за раждане е видно, че те са родители на детето А..

С решение от 05,02,2018г. по гр. д. №10669/2015г. по описа на ПРС гражданският брак между тях е прекратен, като упражняването на родителските права е предоставено на бащата, а за майката е определен режим на лични отношения.

Становището на отдел „Закрила на детето“ е, че не противоречи на интересите на А. да бъде осигурена възможност да напуска пределите на страната с двамата си родители поотделно с цел екскурзии и почивки и това е и нейното желание. То се потвърждава и при проведеното изслушване на А.. От него се установи също така, че детето не изпитва никакъв страх от майка си или от брат си. Напротив, тя е изключително позитивно настроена към двамата, желае да ги вижда по-често, да прекарва повече време с тях, както и да посети дома им в гр. Копенхаген и то за продължителен период – едно година според думите на А.. Дори желае да живее при нея.

От показанията на свидетелката Лилия Т., майка на ищеца, се установява, че детето живее при баща си, като същият е осигурил всички необходими условия за това. С майка си се чува рядко по телефона, а още по-рядко се вижда с нея. Това натъжава А.. Ответникът не разрешава на детето да преспива при майката, тъй като счита, че трябва да се спазва определения от съда режим на лични отношения. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, както и на свидетеля Сапунарова относно нежеланието на А. да разговаря с майка си по телефона, тъй като самото дете сподели при изслушването, че неговият баща е блокирал номера й в телефона.

Освен това те противоречат и на показанията на свидетелката Е. С. От тях се установява още, че когато майката вземе детето, то се чувства изключително щастливо. Когато се налага да я върнат при ответника, А. си тръгва с нежелание и разплакана. М. С. живее в Копенхаген. Има си къща, в която освен нея живеят още майка й и синът й – брат на А.. Между двете деца има силна връзка, те се търсят, играят си и се обичат. А. желае да посети дома й, да види къде учи батко й, да разгледа забележителностите на Копенхаген. Майка й няма възможност да осъществява определения режим на лични отношения, тъй като живее и работи в друга държава. За времето, през което е в България, тя може да вземе детето само без преспиване. Поради това не може да го заведе някъде по-далеч от гр. Пловдив, което не й е позволило да организира почивка на същото заедно със семейството на свидетелката Карчева. Детето споделило с нея, че иска да посети майка си в Дания, както и да живее там.

С оглед на горното съдът намира, че е изцяло в интерес на детето да му бъде издаден паспорт, тъй като такъв документ е необходим за напускане пределите на страната. Възражението, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото е неоснователно. Същата не е дала съгласие за това, поради което за ищеца не съществува друга възможност освен предявяване на настоящата молба. Същата е основателна предвид изразеното желание от детето за пътуване, което съвпада изцяло с потребностите на едно дете в съвременните условия на живот. Ето защо и въпреки че не се събраха доказателства относно намеренията на бащата да пътува с детето, то съдът приема, че е напълно резонно да се даде разрешение, заместващо съгласието на майката за издаване на паспорт на А., както и за напускане на страната. Възражението, че условията за това са то да бъде придружено от баща си е основателно, още повече, че не е посочено друго лице, което евентуално да бъде упълномощено от него. С оглед диспозитивното начало и тъй като няма пречки то това разрешение следва да се отнася до държавите членки на Европейския съюз, Великобритания, Швейцария, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Албания и Република Турция за период от пет години, както и за периода на регламентираните ученически ваканции, а също така и за периода на училищни инициативи в чужбина.

При преценка на основателността на предявения насрещен иск следва да се има предвид, че същият не касае изменение на мерките относно местоживеене на детето, а повечето от посочените в отговора доводи и факти се отнасят именно към способността на родителите да полагат пълноценни и адекватни грижи за детето си. Тъй като това не е предмет на спора в настоящото производство, то е безпредметно тяхното обсъждане. Събраните доказателства ще бъдат преценени единствено и само с оглед на обстоятелствата, имащи значение за изменение на постановените по рано мерки за режима на лични отношения.

Безспорно се установи, че определения режим на лични отношения е крайно неудачен, тъй като не е съобразен с местоживеенето на майката. Това води до невъзможност за пълноценното му осъществяване, както и до непълнота в отношенията между майката и детето. Това не е в интерес на А., тъй като същата има нужда да общува с нея възможно най-дълго. В тази връзка следва да се отчетат и възрастта и пола на детето, както и изразеното от него желание дори да живее при майка си. В същото време не се събраха доказателства за наличието на някаква опасност за неговото правилно физическо и психическо развитие при срещите с ответницата. Напротив, то се чувства изключително добре при нея, като е тъжно при раздялата им. Тези чувства се засилват от липсата на чести контакти – както на живо, така и по телефона.

Ето защо и предвид необходимостта от съхранение и развитие на изградената емиционална връзка между А. и майка й, настоящият състав намира, че интересите на детето налагат да се допусне изменение в определения режим на лични отношения, като същият да се разшири така, че да осигурява възможност за по продължителен и пълноценен контакт между двете, включително за посещения в дома на М. С., както в България, така и в Копенхаген, за почивки и екскурзии. По тази причина следва да се определи нов режим на лични отношения, който да е съобразен с горните обстоятелства. Предвид диспозитивното начало същият следва да бъде всяка трета събота и неделя от месеца за времето от 17,00 часа в петък до 19 часа в неделя с преспиване на детето в дома на майката в с. Пожарево, община Божурище, област София, ул.“Космонавт Георги Иванов“ №136, първата половина от всички учебни ваканции, определи от МОН с преспиване на детето в дома на майката в с.

Пожарево, община Божурище, област София, ул.“Космонавт Георги Иванов“ №136, а всяка четна година по време на Коледните празници от 17 часа на 23 декември до 18 часа на 28 декември, и за Новогодишните празници на всяка нечетена година от 09,00 часа на 28 декември до 19 часа на 03 януари следващата година, всяка четна година на рождения ден на детето А.Т. от 09,00 часа на 09 юни до 20 часа на 10 юни с преписване на детето в дама на майката в с. Пожарево, община Божурище, област София, ул.“Космонавт Георги Иванов“ №136, на имения ден на детето 9 декември всяка година от 17 часа до 21 часа, за Великденските празници по 3 дни, като през четните календарни години от 9 часа на Разпети петък до 18 часа на Светли понеделник, а на всята нечетна календарна година от 09,00 часа на Светли Понеделник до 20 часа на Светли четвъртък, както и всяка година на личните празници на майката М. С. – рожденият ден на 19 октомври от 17 часа до 22 часа, както и имения ден от 09,00 часа на 15 август до 21 часа на 16 август с преспиване на детето в дома на майката.

Не е спорно между страните, а и от събраните свидетелски показания се установява, че майката живее и работи извън страната, което очевидно е свързано с отсъствието й от България за продължителни периоди от време. Това съставлява обективна причина, поради която същата не би могла да осъществява определения по-горе режим на лични отношения.

Поради това и в случаите на отсъствие от страната на М.И. Стоянвоа и на основание чл. 128, ал. 3 от СК тази възможност следва да се предостави на бабата на детето – Дима Г. С., ЕГН ********** ***.