Решение № 207 от 27.10.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №165

№ 207 гр. С., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20241870100049 по описа за 2024 година

Предявен е от Р. И. К. ЕГН ********** от гр С. срещу Е. Г. М. от с. Р., община С. отрицателен установителен иск че поради погасяване по давност на вземането, ищецът не дължи на ответницата сумата 5 000 (пет хиляди лева) за която по наказателно дело НОХД № 57/2017 год. на Р. с. гр. С. е осъден да заплати на ответницата обезщетение за неимуществени вреди, както и за недължимост на законната лихва върху главницата 5000 лева, считано от 18.12.2016г.

Твърди се в исковата молба, че ответницата Е. Г. М. се е снабдила с изпълнителен лист по делото на 29.03.2017г и че по нейна молба от 02.03.2018г за принудително вземане на дължимото до частен съдебен изпълнител ЧСИ К. е образувано изпълнително дело № 80 /2018 год. и на 20.03.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като, като дължимото не е събрано.

Твърди се в исковата молба, че с молба от 18.10.2023г взискателят Е. Г. М. е поискал възбрана върху недвижим имот и че ищецът Р. К. по това изпълнително дело е направил възражение по чл. 433 ал .1 т.8 ГПК за настъпила перемпция по вземането поради бездействие на взискателя от 20.03.2018г до 20.03.2020 год. и че изпълнителното дело било прекратено.

Във връзка с правния интерес от предявения иск се сочи в исковата молба че ответницата притежава изпълнителен лист - годно основание за образуване на ново изпълнително дело, поради което е налице за ищеца правният ме интерес да установи съдебно погасеното и материално право тъй като погасителната давност, представлява материално правен срок, в който кредитор на едно вземане бездейства и не предприема действия по събирането му.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да постанови съдебно решение с което приеме за установено по отношение на ответницата, че присъденото обезщетение по НОХД № 57/2017г на съда С. в размер на 5 000 лв за неимуществени вреди ,ведно с акцесорното задължение за законна лихва от 18.12.2016г е недължимо, като погасено по давност и да присъди в полза на ищеца разноските му по делото.

1

В съдебно заседание ищецът Р. К. поддържа предявения отрицателен установителен иск чрез пълномощника си адвокат И..

Ответницата Е. Г. М. с отговора си на исковата молба и в съдебно заседание оспорва предявения иск чрез пълномощника си адвокат П.М. и моли съдът да го отхвърли като неоснователен, по съображения че с нейна молба подадена преди да влезе в сила разпореждането на ЧСИ К. за прекратяване на изпълнителното дело № 80 по описа на ЧСИ Г. К., е завела ново изпълнително дело при същия ЧСИ на същото изпълнително основание, под № 4/2024 година, по описа на ЧСИ Г. К..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим и е налице правен интерес от този иск, което следва от изложеното в исковата молба че ответницата Е. Г. М. притежава изпълнителен лист за оспореното като погасено по давност вземане, който изпълнителен лист е годно основание за образуване на ново изпълнително дело. Такова изпълнително дело в хода на производството е образувано по молба на ответницата. Поради това за ищеца Р. К. е налице правен интерес от този иск да установява изтекла погасителна давност и на това основание погасяване на вземането по което ответницата Е. М. с изпълнителен лист е посочена като кредитор, а ищецът длъжник, а с исковата молба се твърди че вземането е погасено по давност, основано на твърденията че ответницата като кредитор е бездействала не предприела действия по събирането на процесното вземане до изтичане на установената в закона петгодишна погасителната давност.

По същество съдът прие следното:

С влязла в сила присъда, постановена на 27. 02. 2017 година по НОХД 57 по описа на РС С. за 2017 год. Р. И. К. ищец по делото е признат за виновен в извършен на 18. 12.

2016 година опит за изнасилване на Е. Г. М. ЕГН ********** от село Р., община С., за което престъпление по чл. 152 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 2 от НК на Р. И. К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, с приложение на чл. 66 ал. 1 от НК и отлагане изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 4 години и по гражданския иск Р. И. К. е осъден да заплати на Е. Г. М. – ответник по настоящото дело обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 18.12.2016 год. до окончателното изплащане.

На 29. 03. 2017 година Ответницата Е. Г. М. се е снабдила с изпълнителен лист, издаден по приключилото наказателно дело № 57 НОХД по описа на РС С. за 2017 год за присъденото й обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16. 12. 2016 година до окончателното й изплащане.

По молба подадена на 02.03.2018 год. от Е. Г. М. до ЧСИ Г. К. на основание посочения изпълнителен лист, е образувано от ЧСИ Г. К. изпълнително дело № 80 /2018г за принудителното събиране на присъденото по нохд № 57/2017 год. на РС С. обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18. 12. 2016 година и на 20. 03. 2018 година върху трудовото възнаграждение на Р. И. К. е наложен от ЧСИ Г. К. запор върху трудовото възнаграждение на Р. И. К., но въпреки това дължимото от него на Е. Г. М. обезщетение не е събрано.

С молба от 18.10.2023г в качеството си на взискател по изпълнително дело № 2018792040080 /2018г по описа на ЧСИ Г. К. Е. Г. М. ответница по настоящото дело е поискала възбрана върху недвижим имот. По това изпълнително дело Р. И. К. в качеството му на длъжник е направил възражение с право основание чл. 433 ал .1 т.8 ГПК за настъпила перемпция по вземането на Е. Г. М. поради бездействието й като взискател за времето от 20.03.2018г до 20.03.2020 год. и това изпълнително дело било прекратено.

По силата на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Към настоящото дело е приложено изпълнително дело № 2018792040080 по описа на ЧСИ Г. К. с рег. 792 в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие С.О.С. видно от което на 03. 01. 2024 година ЧСИ Г. К. на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК и на обстоятелството че за времето от 30. 04. 2018 година в продължение на две години Е. Г. М.

2 взискател по това изпълнително дело не е поискала каквито и да било изпълнителни действия. Постановеното от ЧСИ Г. К. прекратяване на изпълнителното дело е влязло в сила на 23. 01. 2024 година.

Когато на 18. 10. 2023 година ответниката Е. Г. М. е подала приложената по изпълнителното дело молба входящ № 03288/18. 10. 2023 год. по входящия регистър на ЧСИ Г. К. вече е била изтекла петгодишната погасителна давност за процесното вземане на Е. Г.

М. визирано в изпълнителния лист издаден на 29. 03. 2018 година по НОХД № 57 по описа на РС С. за 2017 год за присъденото й по това дело обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16. 12. 2016 година до окончателното й изплащане.

По силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД когато вземането, както в случая е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая от влизането в сила на присъдата по НОХД № 57/2017 година по която е присъдено процесното е започнала да тече нова 5 годишна давност, която е била прекъсната със завеждане от страна на Е. М. на изпълнителното дело № 2018792040080 по описа на ЧСИ Г. К. с рег. 792, което е станало с молбата й от 02.03.2018 год. Отново е прекъсната с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на Р. К., което е станало на 27. 03. 2018 година. След тази дата е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност и когато на 18. 10. 2023 година Е. Г. М. е поискала възбрана върху недвижим имот на Р. К. и насочване изпълнението върху този имот вече е била изтекла напълно петгодишната давност, установена в чл 117 ал.

2 от Закон за задълженията и договорите.

В т. 10 на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че по време на изпълнителното производство давността тече, но се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност. Това становище относно действията на взискателя с които може да се прекъсва погасителната давност е доразвито в Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за настоящия съд. По силата на това тълкувателно решение не всички поискани действия прекъсват давностния срок, а само тези, които пряко засягат имуществото на длъжника, тоест само така наречените изпълнителни действия - налагане на запор или възбрана присъединяването на кредитора възлагането на вземане за събиране или вместо плащане насрочването и/или извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач насрочването и/или извършването на продан присъединяване на изпълнителен лист по образувано-изпълнително дело. В случая такива действия не са били поискани след налагане на запора върху трудовото възнаграждение на Р. К., което е станало март 2018 година.

Предявения отрицателен установителен иск е основателен. Изтекла е погасителната давността за принудителното събиране на вземането и съдът приема че същото е погасено по давност изтекла за времето от март 2018 година когато е наложен запора върху трудовото възнаграждение на ищеца. Поради това шест месеца след изтичане на погасителната давност, на датата 18. 10. 2023 година ответницата Е. М. е поискала възбрана и насочване изпълнението по отношение недвижим имот на Р. К. погасителната давност вече е изтекла и не е налице факт, който да е довел до прекъсване на тази давност.

Не е основателно възражението на ответницата, съдържащо се в отговора на исковата молба, основано на обстоятелството че по нейна молба, преди да влезе в сила разпореждането на ЧСИ за прекратяване на делото, е образувано ново изпълнително дело № 4 при същия ЧСИ.

В случая вземането предмет на иска и отричано с този отрицателен установителен иск вече е било погасено по давност, същата е била изтекла още март 2023 година и когато ответницата е завела новото изпълнително дело на датата 28. 02. 2024 година процесното вземане е било погасено по давност и това действие на Е. М. не е могло да прекъсне изтеклата вече погасителна давност, независимо кога е влязло в сила постановеното от ЧСИ прекратяване на изпълнителното дело № 2018792040080 /2018г по описа на ЧСИ Г. К..

Съдът по изложените съображения следва да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата Е. Г. М., че ищецът Р. И. К. не й дължи присъденото обезщетение по НОХД № 57/2017г на съда С. в размер на 5 000 лв за неимуществени вреди, поради погасяването му по давност, ведно с акцесорното вземане за 3 законната лихва върху сумата 5000 лева считано от 18.12.2016г до погасяването на това задължение.

С оглед изхода на делото, съдът на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да осъди ответницата Е. Г. М. да заплати на ищеца разноските му по делото в размер на 1440 лева, от които 1200 лева заплатени като адвокатско възнаграждение на пълномощника му адвокат И., 200 лева за държавна такса по предявения отрицателен установителен иск и 40 лева, заплатено като ДТ за поисканото и допуснато обезпечение на иска.

Мотивиран от изложените съображения съдът,

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. Г. М. ЕГН

**********, че ищецът Р. И. К. ЕГН **********, НЕ Й ДЪЛЖИ, поради погасяване ПО ДАВНОСТ вземането за обезщетение присъдено по НОХД № 57/2017 год. на С.Р.С., за сумата 5000 лева, както и за законната лихва върху тази сума считано от 18. 12. 2016 год. за което на 29. 03. 2018 година е издаден по НОХД № 57/2017 година изпълнителен лист.