Решение № 1001 от 16.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. В., 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Мая Н. като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500866 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК и се развива след Определение № 403 от 25.07.2023г. по ч.гр.д. № 306/2023г. по описа на ВАпС, с което е отменено Определение № 1741/05.05.2023г., като е прието, че в частното производство, частната жалбоподателка е представила обжалвания акт – подписано от ЧСИ постановление за разпределение от 27.02.2023г., като делото е върнато за произнасяне по жалба срещу това постановление.

Образувано е по жалба с вх. № 05746/21.03.2023г., подадена от А. Х. К. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнителното дело срещу Постановление за разпределяне на постъпила по изпълнението сума изх. № 99/27.02.2023г., изготвено на основание чл. 460 от ГПК по изп.д. № 20228950401605 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 с район на действие, този на ВОС от публична продан на делбения съсобствен поземлен имот с ид.

......................., находящ се в гр. В., СО „З....................“, с площ от 299 кв.м. в размер на 38521 лв. /л. 375-377 от изпълнителното дело от оригинала на изпълнителното дело, л. 8-10 от ч.гр.д. № 306/2023г. по описа на ВАпС/.

Оплакванията в жалбата са за неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределение от ЧСИ, като неотчитащо съразмерността на удовлетворяване, при грешка в пресмятането на сумите, както и при неизпълнение на задължението на ЧСИ за навременно изпращане на ПДИ на съделителя за публичните му задължения, в случай на присъединяване по право на публични вземания в изпълнителното производство.

Поддържаните доводи са, че неправилно ЧСИ е приел, че сделката е облагаема доставка по 1 смисъла на ЗДДС, поради което от нея следва да отчисли ДДС в размер на 1159.50 лв., като неправилно е стигнал до извод, че за разпределение между съделителите остава сума в размер на 37361.50 лв. Незаконосъобразен е изводът на ЧСИ, че от получената обща продажна цена следва да се отчисли сумата за ДДС, доколкото такъв е дължим само върху стойността на дела на регистрирания по ДДС съделител О. В. /6956.97 лв. - 1159.50 лв. ДДС = 5797.48 лв./, а не както и отчислил описания ДДС в обжалваното разпределение от стойността на общата продажна цена /38521 лв. – 1159.50 лв./. Налице е на следващо място неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването и грешка в пресмятането на сумите, които рефлектират по неправилен начин върху стойностите на всички съделители. На разпределение подлежи общата продажна цена от 38521 лв., от която за О. В. – 6956.97 лв. с ДДС, а за останалите трима съделители при равни квоти от по 1/3 – по 10521.34 лв. Въз основа на изложеното, е посочено какви следва да са сумите в новото разпределение, както и обстоятелството, че съгласно Удостоверение от 26.04.2023г. от НАП жалбоподателката няма публични задължения. За включените в разпределението публични задължения жалбоподателката узнала едва при предявяване на разпределението. Осъществила е изявление пред ТД на НАП чрез Възражение от 17.03.2023г., с искане за заличаване на вземането на НАП поради погасяването му по давност. На това основание вземането е погасено. Отправила искане поради всичко изложено да се отмени обжалваното разпределение и да се извърши ново, съобразно направените оспорвания.

Отговори на частната жалба не са депозирани от останалите страни по изпълнението.

В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за частична основателност на жалбата – в частта, обусловена от приспадане на ДДС от цялата продажна цена, обусловила неправилно изчисляване на дяловете на съсобствениците.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК, прие за установено следното:

Производството по изп.д. № 20228950401605 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег.

№ 895 е образувано на 20.07.2022г. по молба от И. Х.................. М. и М. Х. Н. за изнасяне на публична продан на недвижими имоти – ПИ с ид. .........................., както и ПИ с ид.

....................... въз основа на изпълнителен лист от 19.07.2022г. издаден по гр.д. № 11868/2019г. по описа на ВРС, с който за втория имот е постановено получената от продажбата сума да се разпредели между съдетилети и при квоти за всеки от тях, както следва:

1/3 ид.ч. от 245/299 кв.м. ид.ч. за А. Х. К.;

1/3 ид.ч. от 245/299 кв.м. ид.ч. за И. Х. М.;

1/3 ид.ч. от 245/299 кв.м. ид.ч. за М. Х. Н. и

54/299 кв.м. ид.ч. за О. В.

С Разпореждането за образуване на изп.д. ЧСИ постановил да се впише възбрана 2 върху делбените имоти; насрочил опис, след извършване на който и оценка на имотите, с разпореждане от 20.09.2022г. насрочил публична продан на имотите. Такава е проведена от 21.10.2022г. до 21.11.2022г., като с Протокол от 22.11.2022г. за купувач на имот с ид. 3217 е обявен наддавачът Д. Д. М. за сумата от 38521 лв.

С влязло в сила на 24.01.2023г. Постановление за възлагане от 05.12.2022г., ЧСИ възложил ПИ с ид. ....................... на Д. Д. М. за сумата от 38521 лв.

С Разпореждане от 13.12.2022г. по делото е присъединена държавата, в лицето на НАП – В. като взискател за вземане съгласно Удостоверение от 12.12.2022г. в размер на 30 лв.

С обжалваното разпределение от 27.02.2023г. ЧСИ извършил разпределение на постъпилата от публичната продан на имот ид. 3217 сума в размер на 38521 лв., като приел, че сделката е облагаема по смисъла на ЗДДС и от продажната цена следва да се отчисли и преведе на НАП ДДС в размер на 1159.50 лв. Така приел, че на разпределение между съделителите и съобразно квотите им остава сумата от 37361.50 лв. Същата разпределил, както следва:

1. За А. Х. – 9365.92 лв.;

2. За И. М. – 10071.19 лв.

3. За М. Н. – 9320.16 лв.

4. За О. В. /съделител/ – 6220.74 лв.;

5. За НАП /за задължения на А. Х. К./ - 30 лв. на основание чл. 136, ал. 2 от ЗЗД;

6. За О. В., ДМДТ /за задължения на М. Н./ - 75.75 лв.

7. Такси по ТТРЗЧСИ – 2277.74 лв. с ДДС.

Така изготвеното разпределение е предявено на страните с Протокол от 16.03.2023г.

Към момента на изготвяне на разпределението, ЧСИ е съобразил прието по делото Удостоверение от 12.12.2022г. от ТД на НАП – В., съгласно което А. К. има непогасени публични задължения в размер на 30 лв. При настоящото разглеждане на делото е прието Удостоверение от 26.04.2023г. от ТД на НАП – В., видно от което към сочената дата жалбоподателката А. Х. К. няма непогасени публични задължения.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес от предприетото обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Т.е. разпределението е акт на СИ, с който се определя кои притезания и в 3 какъв размер се удовлетворяват, както и редът /привилегията/ на удовлетворяването им.

Влязлото в сила разпределение служи като основа на плащането по отделните притезания, предопределя плащането, а с това и удовлетворяването на отделните кредитори.

При проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съгласно т. 1 от ТР № 2/22.11.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

В конкретния случай разпределението на ЧСИ е оспорено и предмет на жалбата са доводите за грешка в пресмятането на сумите произтекла от отчисляването на ДДС върху цялата разпределена сума, както и за неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване и неправилно приемане на публично вземане към НАП на основание чл. 136, т. 2 от ЗЗД, съответно недължимост на пропорционална такса върху това вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Основателен е доводът за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 131 от ЗДДС по отношение на цялата събрана по изп.д. продажна цена, като съдът споделя разрешението дадено и в съдебната практика на ВКС – Решение № 372 по гр.д. № 127/2012г. на ВКС, III ГО. Съделителите по изпълнителното дело са физически лица и О. В.. Сред тях единствено О. В. е регистрирана по ЗДДС към момента на извършване на публичната продан на имота. Ето защо дължимият ДДС следва да се приспадне единствено от дела на този съделител с квота 54/299 кв.м. ид.ч. От цялата продажна цена припадащата се на О. В. сума възлиза на 6956.97 лв. с ДДС. Данъчната основа от тази сума, върху която следва да се начисли ДДС е в размер на 5797.48 лв., а дължимият ДДС от 20% - 1159.50 лв. В този размер ДДС следва да се отчисли единствено върху стойността на дела на О. В. като сумата за разпределение на този съделител се определи на 5797.48 лв. /6956.97 лв. – 1159.50 лв.

ДДС = 5797.48 лв./. След приспадане от тази сума на припадащата се част от определените такси и разноски по ТТРЗЧСИ, дължими от този съделител и които не са оспорени с жалбата, сумата за разпределение на съделителя О. В. възлиза на 5270.66 лв. /5797.48 – 526.82 = 5270.66 лв./. В обжалваното разпределение, ЧСИ е отчислил ДДС от стойността на цялата продажна цена, поради което в тази част разпределението е незаконосъобразно и следва да ревизира съобразно изложеното.

Основателността на жалбата в тази част води до промяна на обема на правата /в посока на увеличение/ в един ред, което намира отражение върху удовлетворяването на всеки от взискателите в този и в следващите редове, с оглед принципите, на които се основава всяко разпределение, а именно, че по правило преди удовлетворяване на вземанията от предходен ред, не се пристъпва към удовлетворяване на притезанията от следващ ред и удовлетворяването на вземанията в един и същи ред става по съразмерност /т.

1 от ТР № 2/2021 на ОСГТК/.

От цялата продажна цена припадащата се на съделителя А. К. с квота 1/3 ид.ч. от 245/299 кв.м. ид.ч. сума възлиза на 10 521.34 лв. След приспадане от тази сума на припадаща 4 се част от определените и неоспорени такси и разноски по ТТРЗЧСИ, сумата за съделителя А. К. възлиза на 9682.61 лв. /10521.34 – 838.73 = 9682.61 лв./. Неоснователно е оплакването в жалбата за неналичие на публични задължения на този съделител към момента на извършване на разпределението. Към този релевантен момент ЧСИ е бил длъжен и правилно е съобразил доказателствата по делото и съдържанието на Удостоверение от НАП от 12.12.2022г., съгласно което А. К. има непогасени публични задължения – глоба в размер на 30 лв. Погасяването на публичното задължение след този момент не рефлектира върху законосъобразността на разпределението на събраната в хода на изпълнението сума, доколкото плащането/погасяването се приема, че е извършено след образуване на производството по принудително изпълнение. Преценката за заличаване на дадено публично вземане като погасено по давност е в компетентността на съответния административно-наказващ орган, а не и на ЧСИ. А законосъобразността на разпределението се преценява именно към момента на изготвянето му от ЧСИ. Ето защо с оглед данните по делото правилно ЧСИ е заделил сумата от 30 лв. – за задължения към НАП, както и определената такса по т. 26 в размер на 12 лв. с ДДС по това вземане се явява дължима от жалбоподателката. Ето защо следва да се приеме, че таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, при липса на друго оспорване в жалбата са правилно приети от ЧСИ в размер на 2277.74 лв.