Решение № 28 от 03.02.2020, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ № гр.

Ловеч, 03.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 604 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на И.П.Г. с ЕГН ********** *** чрез адвокат С.П.П. вписан в САК с адрес на кантората в гр. ****, бул.**** № **, ет.*, ап.*, срещу Решение № 671 от

12.11.2019 год. на Министерски Съвет на

Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък от км 87+800 до км 103+150, включително пътен възел „Боаза“ и пътен възел „Дерманци“, подучастъци до км 87+800 до км 94+960 и от км.

96+600 до км 103+150, на територията на област Ловеч, намираща се в землищата на с. Дерманци, с. Торос и с.Пещерна, община Луковит, землището на село Български извор, община Тетевен, и землището на с. ****, община Ябланица, област Ловеч, в частта, с която определя обезщетение от 569 лева за 2 декара поземлен имот с номер ****, находящ се в землището на село ****, Община Ябланица.

С доводи, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, се иска неговата отмяна. Оспорва се размера на определеното обезщетение като занижен. Твърди се също, че издаденото решение е немотивирано.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски по представеният списък.

Ответникът - Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна с аргументи, че издаденото решение е правилно. По същество са развити подробни съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Посочва, че размерът на обезщетението е изготвен при спазване на изискванията на ЗДС. В тази връзка оспорва заключението по съдебно оценителната експертиза с доводи, че при определяне оценката на отчуждавания имот вещото лице е използвало неотносим коефициент за рентна бонификация за тютюн и картофи + 11,82лв/дка и в съответствие с това е определил действителната пазарна цена на отчуждения имот. Като счита, че този коефицент правилно е определен в административното производство на 5,91 лв./дка. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, счита решението на МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение-за правилно определен.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура” – **** в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага доводи, че жалбата е частично основателна. Аргументира се с установеното от приетата съдебно-оценителна експертиза, че използваната оценка в административното производство на рента бонификацията –картофи и тютюн /5.90 лева на декар/, не е правилната и следва да бъде съобразена използваната от вещото лице, която е 11.82 лева на декар. Счита, че използвания от вещото лице коефициент за отстоянието от населено място /К5 по формулата от заключението с цифрово отражение + 0.2/ е неотносим, тъй като липсва изрично упоменат текст в чл.7б за приложението на чл.4 т.5 от Наредбата. Излага, че следва да се изключи формулата за отстояние на населено място, като при два декара на отчуждаемия имот, се получава обезщетение за целия имот от 580.00 лева. При тези съображения моли съдът да постанови решение, с което частично да уважи жалбата за сумата от 580.00 лева.

Ответника е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната оценка за обезщетение на отчуждените имоти, както и удостоверение по чл. 32, ал. 4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от Агенция по вписванията на Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно оценителна експертиза.

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Предвид данните, че оспореното решение е съобщено на 06.12.2019 г. с известие за доставяне, а жалбата е депозирана в деловодството на съда на 12.12.2019 г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот - нива с номер ****, находящ се в землището на село ****, Община Ябланица, област Ловеч, който попада в обхвата на отчуждените с обжалваното решение имоти на територията на област Ловеч. Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Предмет на съдебен контрол е Решение № 671 от 12.11.2019 год. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект : „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 87+800 до км 103+150, включително пътен възел „Боаза“ и пътен възел „Дерманци“,“, подучастъци до км 87+800 до км 94+960 и от км. 96+600 до км 103+150, на територията на област Ловеч, издадено на основание чл.34а ал.1 във връзка с чл.34б от Закона за държавната собственост и §1 от Допълнителните разпоредби на Закова за държавната собственост.

Съгласно разпоредбата на чл.34а ал.1 от

Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според

§1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Следователно редът за определянето на даден обект за национален е това да бъде извършено със закон или с решение на Министерски съвет.

С решение

№ 250 на министерския съвет от 2013 година републикански път А-2 „****-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5 т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно министерски съвет.

Оспореното решение е постановено от

Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Издадено е в изискуемата от закона писмена форма, като с него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала, обявена за национален обект с посоченото Решение

№250/25.04.2013 год. на Министерски съвет /МС/.

Предвид горното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост. При това не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. Като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, визирано в чл.34б от Закона за държавната собственост. Съответно липсва основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което самостоятелно да съставлява основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на решението, регламентирани в чл.34, чл.34а и чл.34б ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл.34 ал.2 от ЗДС. От двамата министри, съответно на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, е направено предложение за отчуждаване на имотите до МС, с приложен към него съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален обект:

„Автомагистрала „Хемус“, участък от км. 87+8000 до км. 103+150, включително пътен възел „Боаза” и пътен възел „Дерманци“, подучастъци до км 87+800 до км 89+025 и от км. 90+507 до км 90+889, на територията на област Ловеч, намираща се в землищата на с.Дерманци, с.Торос и с.Пещерна, община Луковит, землището на село Български извор, община Тетевен, и землището на с. ****, община Ябланица, област Ловеч, който е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-139/29.07.2019 год. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройство. В табличен вид са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова обосновка и оценка на имота, извършена в административното производство от лицензиран оценител, съгласно представения

Сертификат за оценителска правоспособност за оценка на земеделски земи и трайни насаждения с регистрационен номер ********* от

28.03.2011г., изготвил оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на засегнатият имот, наред с посочените двама лицензирани оценители на недвижими имоти. В тази връзка са неоснователни доводите на оспорващият, изтъкнати по същество, че оценката не е извършена от лицензиран оценител на земеделски земи.