Решение № 261572 от 10.05.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

N. гр.София 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 08.11.2021 г. в състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове: Мариана Георгиева

Димитър

Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 3341 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение 192048/04.09.2020г. по гр.д. 11832/2018г. СРС, 145 с-в е уважил, предявения от С.А. срещу Н.А. иск по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената ѝ част от наследството на Б. А., като е намалил извършено от него в полза на сина му (ответника) дарение на недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 24, (находящ се в гр. София. ж.к. .,**********, на първи етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 85,88 кв.м. при съседи: стълбище, апартамент № 2, ул. „С.М.", двор заедно с избено помещение № 12, при съседи: коридор, С.Д.А., коридор, заедно с 0,749% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот представлява самостоятелен обект с идентификатор *** съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК) с 22 230.15/117 800 идеални части и е допуснал делба на същият апартамент между С.А. и Н.А..

Със същото решение и при участие на другият наследник по закон И.А. е допусната делба между С.А., Н.А. и И.А. на друг недвижим имот представляващ 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1324 кв.м., находящ се в с. Мало Бучино, местността „Манилов дол“, на ул. **** ***, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, с ползване на северната половина от имота спрямо ***, ведно с построените в имота първи над приземния етаж от жилищната сграда с идентификатор ***, който етаж е с площ от 81 кв.м., състоящ се от две спални, хол, коридор, кухня и тоалетна, както и масивен гараж с идентификатор *** с площ от 54 кв. м., построен откъм ул. „Липа“.

Срещу решението е подадена обща въззивна жалба от името и на двамата синове на наследодателя (Н.А. и И.А.) чрез техния пълномощник адв. С., като обаче в жалбата се излагат съображения само относно иска по чл. 30 от ЗН и допуснатата между С.А. и Н.А. делба на първия имот, като изрично в петитума на жалбата се иска отмяна на решението изцяло, но в частта за уважаване на иска по чл. 30 ЗН и за допускане на делба между С. и Н.А. на апартамента.

Следователно решението не се обжалва в частта му относно втория имот допуснат до делба имот и е влязло в сила.

Видно от представения в съдебно заседание Нотариален акт страните по настоящото дело са се разпоредили с този имот след решението на СРС.

От горното следва, че въззивното производство по отношение на И.А. е недопустимо-той няма интерес от обжалване на решението по отношение на апартамента, тъй като не е заявявал искане или възражение за запазена част и дори при уважаване на жалбата правното му положение във връзка с този имот няма да се промени.

Поради това въззивното производство по отношение на И.А. следва да се прекрати независимо от изхода по жалбата на Н.А..

Подадена е и обща частна жалба от двамата срещу Определение 20000171/04.01.2021г. на СРС по чл. 248 ГПК, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските. И тук важи казаното по-горе по отношение на допустимостта на производството по частната жалба относно И.А., тъй като с решението по делото срещу него не са присъдени разноски.

В жалбата на Н.А. са изложени оплаквания , че решението било постановено при съобразяване единствено исканията на ищцата, не били отчетени възражения, направени с отговор на исковата молба и в хода на делото.

Съдът игнорирал факта, че наследственото имуществено не е имало статут на съпружеска имуществена общност. Неправилно се приело в мотивите, че възражението за липса на съвместен принос е преклудирано. То било заявено още с отговора на исковата молба. Налице били доказателства, че всички имоти са придобити от наследодателя по наследство преди брака. Не било съобразено, че в нотариалния акт за дарение е имало съгласие (по чл. 23 от СК/отм./) от ищцата за дарението на апартамента, което водело до невъзможност дарението да се оспорва впоследствие и да се иска неговото намаляване. Неправилно СРС приел, че поради липса на искане от Н.А. да задържи имота, то възстановяването трябвало да се извърши чрез отделяне на идеална част, съответна на накърнената запазена част. Н.А. бил заявил, че това е за него единствено жилище и за него е съществено имота да не се включва в делбата, защото имало друго имущество за подялба и възможност за парично изравняване, а ищцата нямала никакъв принос, като Н.А. бил добросъвестен собственик от 1988г., а чл. 31 от ЗН бил в противоречие с чл. 110 от ЗЗД. Изложени са доводи относно теченето на давност между съпрузи, родители и деца и се посочва, че Н.А. няма кръвна родствена връзка с ищцата, която е втора съпруга на наследодателя. Неясно било по какъв способ е получена цифровата стойност на намаляването от 22230.15/117800 ид. части при положение, че за втория имот били дадени квоти по 1/3 ид. част. Изложени са оплаквания, че съдът е включил само два имота в делбената маса и освен това възложил в тежест на жалбоподателя задълженията на наследството (кредити теглени от наследодателя Б. А.).

Въззиваемата ищца оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства и експертизи намира оплакванията в жалбата за неоснователни по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че доводи свързани с отношението между чл. 31 ЗН и чл. 110 ЗЗД и добросъвестно или недобросъвестно владение няма да се обсъждат, тъй като няма направено възражение за придобивна или погасителна давност по делото до подаване на въззивната жалба.

Във връзка с оплакването за изготвяне на оценителни експертизи от различни вещи лица следва да се посочи, че експертизите имат различен предмет (с оглед на различния момент към който е възложено да се определи оценка), а и съдът не е длъжен да назначава едно и също вещо лице. Самите експертизи не са и оспорвани от жалбоподателя.

Неоснователно е оплакването, че само два от имотите са включени в делбената маса. Вярно е, че като предмет на делба с отговора на исковата молба ответниците са заявили и други имоти освен посочените от ищцата. СРС не е постановил решение по отношение на тези имоти. В мотивите си (стр. 3, абз. 1 и абз. 2 от решението и стр. 5, абз. 2) е приел, че част от тях (тези по т. 1 и т. 2 от отговора на исковата молба) са били собственост (по ½ от всеки от тях) на наследодателя, а за останалите е формирал извод, че не са били негова собственост към смъртта му. За имотите посочени в отговора и приети за собствени на наследодателя СРС е приел каква е била тяхната стойност към откриване на наследството и ги е включил в наследствената маса по чл. 31 от ЗН, което е пределно ясно от мотивите на стр. 5. Липсата на решение дали тези два имота се допускат до делба, между кои лица и при какви квоти е непълнота на решението, (както и липсата на решение по отношение на другите имоти посочени в отговора на исковата молба), която е могло да се отстрани по реда на чл. 250 ГПК, но искане в такава насока не е правено от страните по делото и вече не може да се направи. Това обаче не означава, че само двата имота по първоначалната искова молба са включени в масата по чл. 31 от ЗН.

Неоснователно е и оплакването, че в тежест на ответника са били поставени задълженията на наследството. Няма такова нещо. СРС по силата на императивната норма на чл. 31 от ЗН е извадил тези задължения от т.нар. актив на наследството за да получи „чистия актив“. Не ги е възлагал в тежест на жалбоподателя. Съществуването на тези задължения безспорно се установява от неоспорените писмени доказателства на л. 123, 173-174 от делото на СРС.

СРС не е приемал, че допуснатите до делба имоти (тези по исковата молба) са били в режим на СИО. Режим на СИО е приет по отношение на имота по т. 1 от отговора на исковата молба, но както се посочи по отношение на този имот решение няма, а освен това възражението за липса на принос, което е направено в последното пред СРС заседание се отнася само за апартамента в гр. София. По отношение на допуснатите до делба имоти е прието, че са били лична собственост на наследодателя и изобщо не е коментиран принос на ищцата. В делото и не са правени твърдения от ищцата, че апартамента (и другия имот допуснат до делба) са били в режим на СИО.

Неоснователно е оплакването, че поради дадено от ищцата съгласие по чл.

23 от СК/отм./ за дарението на процесния апартамент при извършването на самото дарение, то тя не може да впоследствие да упражни правото си по чл. 30 от ЗН по отношение на това дарение.

Такова виждане не може да се приеме, защото не съответства на целите и последиците на двете възможности. Касае се до различни правни възможности, възникващи в различен момент, с различни цели и последици. Изискваното от закона /Семейния кодекс/ съгласие на съпруга - несобственик за извършване на разпореждане със семейното жилище, което е собственост на другия съпруг, е израз на засилената закрила на семейното жилище като необходимо за нормалния живот на семейството и отглеждането на децата. Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството е потестативно право, което възниква след смъртта на определено лице и е предвидено за най-близкия кръг наследници с цел да им гарантира получаване на дял от наследството поради близката връзка с наследодателя. Дали запазената част от наследството е накърнена се преценява към момента на откриване на наследството чрез съпоставяне размера на запазената част със стойността на извършените безвъзмездни разпореждания и оставащото на разположение на наследника имущество - чл. 31 ЗН. Следователно накърнението винаги има стойностно изражение, т. е. то е обективно и за него е без значение субективното отношение на наследника с право на запазена част към извършеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане. Поради това даденото от наследника, в изпълнение изискванията на специален закон, съгласие за осъществяване на дарението, не е пречка за упражняване на правото му по чл. 30 ЗН, когато то възникне (изрично в този смисъл е практиката на

ВКС Решение № 9 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. Д. № 4299/2013 г., II г. О., ГК и Решение № 130 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. Д. № 878/2016 г., II г. О., ГК).

На практика възприемането на становището на жалбоподателя би означавало предварителен отказ от право преди още да е възникнало.

Неоснователни са оплакванията свързани с прилагането на чл. 36 ЗН – относно възможността за задържане на имота. Първо СРС не е постановил имота да бъде върнат в наследството. Приел е, че в хипотеза като настоящата (повече от един наследник със запазена част; участващ в делото наследник със запазена част, който не е поискал нейното възстановяване-другият син И.А. и липса на искане за задържане на имота) то възстановяването на запазена част става чрез отделяне на идеална част от дарения имот, която е съответна на накърняването.

Този начин на действие съответства напълно на трайната съдебна практика относима към хипотези като настоящата (Р Е Ш Е Н И Е № 93 на ВКС II

Г.О. по гр.д. № 138 по описа за 2015 г., Решение

№ 71 от 9.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 375/2020 г., I г. о., ГК) Действително с отговора на исковата молба е изявено възражение от жалбоподателя дарението да се намалява, но то е с оглед на становището му, че не е накърнена запазена част, a няма искане ако се установи накърняване да задържи имота като плати парична сума. Довод, че имота е единствено жилище е правен във връзка с искането по чл. 344, ал.2 ГПК и не може да се приравнява на искане по чл. 36 ЗН.

Даже да можеше да се приравни на искане за задържане на имота, то по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗН това е възможно само ако стойността на подарения имот не надвишава сбора от стойностите на запазената част на жалбоподателя и разполагаемата част, а в случая това не е така по следните съображения.