Решение № 577 от 23.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Пловдив, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20215330110856 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 410 ал. 1, точки 2 и 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от **** **** М. И. и В. К.- М., чрез пълномощник юрк. М. Ж., против Община Пловдив, ЕИК: 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** З. Д., с искане за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 7232/ 2021 г. на ПРС, XII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4197/ 10.05.2021 г., суми, както следва: сумата от 451, 46 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско” и „Злополука“ за причинени имуществени вреди на л. а. „М. *”, рег. № *****, в резултат на настъпило ПТП на ***** г. около 10.15 ч. в град П., на бул. „Р.“ до № ***, при преминаването му през необозначена и необезопасена дупка на платното в посока Г., ликвидационни разходи от 10 лева и лихва за забавено плащане в размер на 137, 58 лева за периода 28.04.2018 г.- 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 29.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева.

В исковата молба е посочено, че с комбинирана застрахователна полица № ******/ 09.11.2015 г. за л. а. „М. *”, рег. № *****, собственост на „А. С.“ ООД, била сключена застраховка „Каско” и „Злополука“, покрит риск „Клауза П“, със срок на действие 13.11.2015 г.- 12.11.2016 г. Твърди се, че настъпило с този автомобил ПТП на ***** г. в гр.

1

П., на бул. „Р.“ до № ***, при преминаването му през необозначена и необезопасена дупка, находяща се на 2, 70 м. от бордюра в дясната лента на движение, посока Г.. По случая се съставил от органите на МВР официален протокол № ****/ 13.05.2016 г., като от инцидента била пукната **** **** гума и се изкривила **** ***** джанта на автомобила. По случая при ищеца се образувала преписка по щета № *******. За пътния участък отговаряла общината, която трябвало да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира за препятствията по него и да ги отстранява в най- кратък срок. Като неизпълнил тези си задължения ответникът носел отговорност пред ищеца за настъпилите вреди. В хода на преписката щетите се оценили общо на сумата от 441, 46 лева, която била преведена на собственика с РКО № ******/ 31.05.2016 г. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредата. До ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, но въпреки получаването й на 22.06.2016 г., сумата още не била възстановена. За събирането й се образувало частно гр. дело № 7232/ 2021 г. на ПРС, XII гр. с-в, срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът писмено възразил и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск.

Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Прави се възражение за изтекла давност. Твърди се още, че не ставало ясно къде било осъществено ПТП- то, липсвала причинна връзка между него и вредите, оспорва се вината на ответника, като се посочва, че такава имал водачът. Нямало доказателства, които да обосноват отговорност на общината, липсвали всички елементи на деликта, а в тежест на ищеца било да ги докаже. Алтернативно, моли за намаляване на размера на претенцията, като се отчете степента на съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В с.з. страната чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото протокол за ПТП № *****/ 13.05.2016 г. се установява, че на ****** г. около 10.15 часа в град П., на бул. „Р.“ до № ***, л. а. „М. *”, рег. № ******, собственост на „А. С.“ ООД, управляван от М. К. К., ЕГН: **********, по време на движение е попаднал в дупка на пътното платно, в резултат на което били нанесени щети по МПС- то.

Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № *****/ 09.11.2015 г. на пострадалия автомобил за пълно „Каско“, със срок на действие 13.11.2015 г.- 12.11.2016 г., ведно с ОУ на застраховка „Каско“, както и платежни нареждания за плащанията по полицата.

Приети са още уведомление- декларация за щета по застраховката от водача, талон на автомобила и СУМПС на водача, удостоверение за техническа годност, справка на експерт, опис и доклад по щета, експертиза, фактури по ремонт, преводно нареждане до сервиза, снимки на увредените части.

2

Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 22.06.2016 г., по която не е постъпил писмен отговор.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило механизма на ПТП, установило е причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП, като е определило и стойността на вредите- 584, 02 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на един св., ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 07.12.2021 г.). Св. М. К. К.- **** на пострадалия автомобил, посочва, че управлявал служебен автомобил и преди настъпване на инцидента се движел бавно по бул. Р.“ в посока Г. и след х-л „Л.“ попаднал в необезопасена дупка. Индикатор на таблото му сигнализирал за проблем с налягането на гумите и като спрял, видял, че гумата е спукана. Обадил се веднага на КАТ, дежурен екип пристигнал на място и съставил протокол.

При така установената обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице по САТЕ изрично посочва, че повредите по гумите били типични при преминаване на колела през дупка, при което настъпила деформация и удар в джантата, като в случая несъмнено е налице причинно- следствена връзка между механизма на събитието и вредите по автомобила. Второ- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователяналичие на дупки в неговата лента на пътя, през които преминал. Няма основание да не се кредитират св. показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това като собственик на увредения автомобил той вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.

Следва да се отбележи още, че направеното оспорване в отговора за различен механизъм 3 остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност. Не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника в отговора за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП или пък да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането, е било преминаването на МПС- то през дупка в лентата за движение, в резултат на което е последвал удар на гумата в ръба на дупката.

Скоростта на автомобила е била в рамките на допустимото за градски условия, водачът е съобразил пътната обстановка, а и вещото лице в заключението си не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от неспазени от управляващия автомобила правила за безопасност на движението.

Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община П. (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не се установява да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.

Размерът на щетите се установява от САТЕ, която ги определя в размер от 584, 02 лева, при претендиран такъв от 441, 46 лева, но тъй като от една страна няма увеличение на иска, а от друга- се търси само това, което е било реално платено по щетата, а не пазарната стойност за възстановяване на автомобила, по която е изготвяна експертизата, следва да се присъди именно претендираната сума. Искът е основателен и в частта за сумата от 10 леваликвидационни разходи, доколкото принципно обичаният размер за определяне на стойността на щетата възлиза около тази сума, поради което и тя следва да се върне на 4 застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.

Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на установената от САТЕ необходима сума за възстановяване на МПС- то, чрез превеждането й на сервиза за ремонта на автомобила на пострадалия собственик, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 29.04.2021 г. до окончателното изплащане.