Решение № 140 от 08.03.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 2121/2023
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 08.03.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- Ивайло Асенов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 7, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 31, ал. 7, т. 1 и т. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. Русе, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520202121 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. Б., подадена против наказателно постановление № 23-1882-000464/10.10.2023г., издадено от Началник Сектор Първо РУ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл.
183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят не е извършил посоченото нарушение, както и че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения инвокира доводи, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушението, тъй като в наказателното постановление е посочено, че „жалбоподателят не съобразява поведението си със светлинните сигнали, като не изчаква оставащите пет секунди от 1 светофарната уредба“, а такова нарушение не е предвидено в ЗДвП, а евентуално извършеното от него нарушение може да бъде, че е преминал през сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, а именно сигнал, съобразно чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, където именно е регламентирано задължението на водачите при червен сигнал на светофара. Посочва се, че както е описано нарушението, а именно да не изчака оставащите пет секунди от светофарната уредба не е ясно, за какъв сигнал става дума.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди инвокираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия GA № 612834 от 12.08.2023г., за това, че на 12.08.2023г., в 21,14 часа, в град Русе, на кръстовището на ул. „С.
Стамболов“ и ул. „Сент Уан“, като водач на лек автомобил „Форд Торнео“, с рег. № Р 11 13 ВС, в условията на ясно време и суха пътна настилка, не съобразява поведението си със светлинните сигнали, като не изчаква оставащите 5 секунди от светофарната уредба, които факти са субсумирани като нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
АУАН бил подписан от нарушителя, с отразяване, че няма възражения.
Такива са били депозирани в хода и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
2
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание, идентично на съдържащото се в АУАН и правна квалификация на нарушението по чл. 6, т.
1 ЗДвП, че същото е извършено повторно, като на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и писмените доказателствени средства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са съставени в нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Както в АУАН, така и в НП при описание на нарушението е посочено единствено, че жалбоподателят „не съобразява поведението си със светлинните сигнали, като не изчаква оставащите 5 секунди от светофарната уредба“.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, съдържа правило за поведение на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а разпоредбата на чл. 185, ал. 5, т. 1 ЗДвП, предвижда санкция за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
В настоящия случай при описание на нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП липсват фактически твърдения, жалбоподателят да е преминал при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, съгласно чл. 31, ал. 7, т. 1 и т. 2 ППЗДвП, а именно червена светлина или едновременно светещи червена и жълта светлина.
Отделно от това, жалбоподателят е наказан за нарушение, 3 извършено повторно, а в обстоятелствената част на наказателното постановление липсват такива фактически твърдения и не е посочено, въз основа на какви приети за осъществили се факти е обоснован този извод от страна на наказващия орган.
В случая нито в АУАН, нито в НП са ангажирани фактически твърдения, водачът да е преминал на забраняващ преминаването сигнал на светофарната уредба, нито че се касае за повторно нарушение и въз основа на какви осъществили се факти се обосновава този извод, което е довело до липса от обективни елементи от състава на нарушението, за което е санкциониран нарушителят при неговото описание.
Липсата в описанието на нарушението на съставомерен признак от обективната страна на деянието, осъществяващо състава на административно нарушение, винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до неспазване на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН досежно наказателното постановление и чл. 42, т. 4 ЗАНН досежно акта и винаги има за своя последица отмяна на наказателното постановление, тъй като е довело до нарушение на правото на защита на санкционираното лице, като същото бъде запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган, за осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е ангажирана и отговорността на нарушителя.
В този смисъл, че непосочването на съставомерни признаци на нарушението води до невъзможност да се ангажира административнонаказателната отговорност на наказаното лице е и Решение от 28.02.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КНАХД № 20/2017г.
По изложените мотиви, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление, без да бъде разглеждан спорът по същество.
Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателя и не са представени доказателства за извършването на такива, поради и което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2, 4 вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№
23-1882000464/10.10.2023г., издадено от Началник Сектор Първо РУ при ОДМВР – Русе, с което на С. А. Б., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5