Определение № 16355 от 01.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16355 гр. София, 01.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20251100507768 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 202672/10.06.2025 г. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу определение № 24834/05.06.2025 г. по гр. д. № 42830/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 166 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 4965/21.03.2025 г. по същото дело, в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на ищеца, дължимо на пълномощника му на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че присъденият размер на възнаграждението от 100 лева с ДДС по реда на чл. 38,ал.2 ЗА говори за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не е справедлив, отделно от това същият е под минимума, установен в Наредба № 1/09.07.2004 г., предвид вида и броя на предявените искове. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено, а решението на първоинстанционния съд в частта за разноските бъде изменено като ответникът „Сити Кеш“ ООД бъде осъдено да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за предоставената на ищеца безплатна правна помощ.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Сити Кеш“ ООД е подал отговор на частната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на 1 страните и прецени относимите в рамките на настоящото производство доказателства по делото приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт на първата инстанция, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните мотиви:

С решение №4456/27.02.2025 г., постановено по гр. д. № 42830/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 166 състав е уважен предявеният от ищеца установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 , предл.1 от ЗЗД като е признато за установено, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 606410/15.12.2021 г., сключен между ищеца Н.И..И. и ответника „Сити Кеш“ ООД е нищожна. С решението е уважен и предявеният частичен осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД като е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв., като платена без основание като част от общата сума от 250,00лв., както и разноски в размер от 130 лв. за държавна такса. Ответното дружество е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 100 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от ЕАД „Д. М.“ е заявено искане за изменение на решението в частта за разноските, като „Сити Кеш“ ООД бъде осъдено да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

Срещу искането по чл.248 от ГПК в законоустановения срок е подадено възражение от ответника.

С обжалваното в настоящото производство определение от първата инстанция е прието , че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна , тъй като определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Настоящата инстанция приема, че определеното от първата инстанция адвокатско възнаграждение съответства на фактическа и правна сложност на 2 конкретното дело. Настоящото дело не е усложнено от фактическа и правна страна, /предявен е установителен иск за нищожност на клауза от договор за кредит, по която е налице последователна и непротиворечива съдебна практика, както и осъдителен частичен иск за връщане на платената без правно основание сума от 10,00лв.- като част от платена без основание обща сума от 250,00лв. /. Подадената искова молба е бланкова, напълно идентична по съдържание с изключение на индивидуализиращите белези на договора за кредит и кредитополучателя, респ. – размера на платената сума, с искови молби, подадени от същото адвокатско дружество срещу същия ответник, които са служебно известни на настоящия съдебен състав /напр.гр.д.№ 68939/2023г. по описа на СРС, 171 състав, гр.дело № 56228/2022г. по описа на СРС, 44 състав и др./. Процесуалните действия, извършени от пълномощника на ищеца по делото-адв.М. се изчерпват изготвяне и подаване на искова молба, представяне на доказателства за внесена държавна такса и подаване на молба и молба за разглеждане на делото в отсъствието на ищеца и пълномощника му с искане за присъждане на разноски, без явяване в единственото проведено по делото открито съдебно заседание. Ето защо, правилно от първоинстанционния съд е прието ,че на процесуалния представител на ответника следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в размера, присъден с решението от 100,00лв.. Действително, този размер е под нормативно установения минимален размер с разпоредбите на чл.7,ал.2,т.1 и т.2, вр. с чл.2,ал.5 от Наредба № 1 /2004г., но приетия от първата инстанция размер съответства на липсата на усложнения по делото от фактическа и правна страна и на легитимните цели на закона, както е прието и с цитираните по-горе решения на СЕС. Защитата по двата иска не предполага допълнителни усилия за процесуалния представител, тъй като между същите е налице обусловеност , като изхода на делото по осъдителния иск е обусловен пряко от изхода на спора по установителния иск , а двете претенции произтичат от едно правоотношение между страните. Поради това, определянето на две отделни адвокатски възнаграждения по правилото на чл.2,ал.5 от Наредба № 1/2004г. в минималните размери , посочени в релевантните редакции на чл.7,ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата за двата иска поотделно, не съответства на легитимните цели на разпределението на тежестта за разноски в исковия процес. Ето защо, правилно при съобразяване на тези легитимни цели, които изискват 3 реципрочност на присъденото адвокатско възнаграждение - на положения от пълномощника труд по делото , обусловен в случая от липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на спора - предмет на делото, първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение , дължимо за защитата по тези две претенции под минимално установените нормативни размери, от които не е обвързан, съгласно аргументите в решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело № С-438/2022. Присъдените размери на адвокатското възнаграждение - общата сума от 100,00лв.- за защитата по двата иска, настоящият съдебен състав приема, че съответстват на извършената от пълномощника работа по защитата на ответника по делото и на легитимните цели на възложената тежест на разноските.

С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него- оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горните мотиви, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу определение № 24834/05.06.2025 г. по гр. д. № 42830/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 166 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.248 от ГПК - за изменение на решение № 4965/21.03.2025 г. по същото дело, в частта за разноските, присъдени на Едноличното адвокатско дружество „Д. М.“ по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4