Решение № 6487 от 27.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6487 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100503316 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Б. П. Д., като ЕТ П.и-К.-Б. П. П.“ с ЕИК **** срещу Решение № 20071921/19.12.2022г., постановено по гр. д. № 33225/2020г. по описа на Софийски районен съд, 27 с-в, с което са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу държавата, представлявана от министъра на финансите (като правоприемник на туристическо сдружение „Р.“) частични искове за заплащане на сумите (съгласно уточнителна молба от 11.05.2021г.):

1500,00 лева –част от сумата 5000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на чл. 4 от Анекс от 26.05.1998г. към Договор за съвместна дейност от 15.09.1997г.

3600,00 лева-част от вземане от 10000,00 лева- обезщетение за вреди от неоснователното завеждане на гр.д. 4652/2009г. по описа на РС-Бургас..

Изложени са оплаквания за недопустимост на решението поради промяна в правната квалификация на иска за сумата от 1500,00 лева (в такава за неимуществени вреди от договорно неизпълнение, а не от деликт) едва с решението. Договора не бил прекратен и за неимуществените вреди продължавали и не могло да изтече давност.

Посочва се и че не са изложени мотиви дали договора е прекратен и кога, за да 1 може да се направи извод за погасяване на иска по давност.

По втория иск също се релевира подмяна на квалификацията едва с решението.

Нямало мотиви обаче кога бил извършен деликта и дали има деликт. Счита, че давност можело да тече от решението на ВКС и не била изтекла.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се иска оставянето уважение и потвърждаване на решението. без

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Недопустимост на решението поради неправилна правна квалификация може да има само ако не са разгледани релевантните за възникване на съответното право факти и обстоятелства предвидени в съответната правна норма под която следва да се подведат твърдения и исканията в исковата молба. В този смисъл даже да е погрешна дадената от съда правна квалификация на твърденията, ако са разгледани относимите към правилната квалификация факти и обстоятелства, то и решението не е недопустимо, а би могло да е неправилно. Положението е същото ако първоначално съдът е дал грешна правна квалификация, а с решението е разгледал иска при правилната квалификация и е се е произнесъл по релевантните за възникване на правото факти.

В случая ищецът е твърдял, че неимуществените му вреди произтичат от неизпълнение от държавата като правоприемник на прекратеното ТС „Р.“ задължение по чл. 4 от Анекс от 26.05.1998г към сключен договор за съвместна дейност между ищеца и прекратеното сдружение. Тези твърдения сочат на правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 52 от ЗЗД предвид дадените с ТР4/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Релевантно и при деликтната и при договорната отговорност е установяването на противоправно поведение (неизпълнение на договор е такова поведение), вреди, причинна връзка между поведението (неизпълнението на договора) и вредите и вина. При неимуществените вреди обезщетението се определя от съда по справедливост.

СРС е разгледал относимите фактически твърдения и решението не е недопустимо по този иск.

Искът за неимуществени вреди от неоснователно воденото от Държавата (настоящ ответник) срещу настоящият ищец гр.д. 4652/2009г. по описа на РС-Бургас. С оглед на твърденията на ищеца за недобросъвестност при завеждане на делото е с правна квалификация по чл. 3 от ГПК вр. с чл. 7 от КРБ и чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, както е квалифициран и от СРС и не е извършвана подмяна на правната квалификация с решението.

По отношение проверката на правилността на решението въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми. СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото 2 доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

По иска за неимуществени вреди от неизпълнение на чл. 4 от Анекс от 26.05.1998г. към Договор за съвместна дейност от 15.09.1997г. решението е правилно.

Ищцът претендира неимуществени вреди от неизпълнение на задължение да му се заплати стойността на извършено строителство, което задължение е поето с анекса.

Сам е посочил в исковата молба, че е предявил иск за стойността на строителството, който иск е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д 7052/2009г. на РС Бургас (потвърдено с решение от 20.10.2011г. на ОС Бургас по в.гр.д. 1321/2011г.-приложени на л. 119-123)

След като с влязло в сила решение е отречено правото му да получи паричната сума съставляваща стойността на строителството по иск за изпълнение на това задължение, следователно такова задължение за ответника спрямо ищеца не съществува и е невъзможно да възникне право на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на това липсващо задължение.

Макар и съвсем лаконичен изводът на СРС, че искът е неоснователен поради влязло в сила решение с което се отрича вземането от чието неизпълнение се твърдят вредите е правилен. Правилно впрочем е и приет за погасен по давност. Даже да се приеме, че може да възникне задължение за обезвреда на неимуществени вреди въпреки влязло в сила решение, с което правото от чието неизпълнение се твърди да са настъпили вредите (в случая неизпълнение на вземане за стойността на строителството) е отречено, то началния момент на погасителната давност в случая е най-късно влизането в сила на решението по в.гр.д. 1321/2011 на БОС., защото на тази датата се узнава от ищеца, че не може да получи изпълнение на договорното задължение, съответно би следвало (ако се приеме, че е възможно да се търпят вреди – каквито и да било- при отречено право) да се приеме, че тогава би възникнала възможност да търси обезщетение поради неизпълнение. От 20.10.2011г, когато е обявено окончателното решение на БОС по исковете на ищеца за изпълнение на задължението по чл. 4 от Анекса до дата на исковата молба по която е образувано настоящото дело (23.07.2020г.) са изтекли повече от 5г. и искът е погасен и по давност.

Ирелевантно е дали и кога договора за съвместна дейност е прекратен, по който въпрос впрочем е формирана сила на присъдено нещо с влизане в сила на решението на ОС Бургас по в.гр.д. 1321/2011 на БОС, който се е произнесъл кога е прекратен договора - с прекратяването и заличаването на участника в гражданското дружество (ТС "Р.) на 22.06.1999г.

По иска по чл. по чл. 3 от ГПК вр. с чл. 7 от КРБ и чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, за неимуществени вреди от неоснователно воденото от Държавата (настоящ ответник) срещу настоящият ищец гр.д. 4652/2009г. по описа на РС-Бургас решението също е 3 правилно.

Отговорност за вреди от предявяване и поддържане на иск може да възникне само в хипотеза на недобросъвестност-знание, че искът е неоснователен и предявяването му с цел да се навреди на лицето привлечено като ответник. Тези предпоставки в случая не се установяват. От приложеното решение на ВКС по к.гр.д.

365/2012г. на IV Г.О. постановено в хода инстанционен контрол на решението на РС Бургас по гр.д. 4652/2009г. се установява, че касационното обжалване е било допуснато поради противоречиво разрешавани от съдилищата въпроси свързани с наличието на право на обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползване на имот в хипотеза на сключен между страните договор за пазене на същият имот. Наличието на противоречива съдебна практика изключва недобросъвестността на ищеца по съответното дело относно елемента знание, че правото му не съществува-няма как да знае, че няма право на обезщетение за ползване щом съдилищата присъждат такова в такива хипотези, съответно е изключено да е имал за цел да увреди ищеца. Ето защо и поради липса на елементи от фактическия състав за възникване на тази отговорност искът се явява неоснователен. Отделно правилно е прието, че е погасен по давност.

Даже да се приеме недобросъвестност при завеждане на това дело, то давността тече в случая от решението на ВКС, доколкото именно с него се установява друг необходим елемент за да възникне отговорността, а именно неоснователността на предявените срещу ищеца от държавата искове по чл. 59 ЗЗД. От 28.03.2013г. (датата на решението на ВКС) до деня на исковата молба по настоящото дело е изтекъл срок по чл. 110 ЗЗД.

Неоснователно е оплакването за липса на мотиви дали има или не деликт - такива за липса на деликт са изложени от СРС и предвид изложеното по-горе се споделят от настоящият състав.

Предвид съвпадането напълно на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд решението следва да се потвърди.

Право на разноски има само Държавата, представлявана от министъра на финансите. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което СГС поради липса на фактическа и правна сложност на делото пред въззивния съд определя на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20071921/19.12.2022г., постановено по гр. д. № 33225/2020г. по описа на Софийски районен съд, 27 с-в.

ОСЪЖДА Б. П. Д., ЕГН ********** като ЕТ „П.и-К.-Б. П. П.“ с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Държавата, представлявана от министъра на финансите 4 юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100,00 лева.

Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5