Решение № 9930 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9930 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ............. при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20241110119198 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, като делбеното производство е във фазата по допускане на делбата.

Ищцата В. С. П. с ЕГН **********, от ........, твърди в исковата си молба, че с ответниците били съсобственици на по ½ /една втора/ ид. част от ПИ с идентификатор по КККР ......... по плана на гр. ......"-СО с площ от 1467 кв.м., съгласно Скица на поземлен имот №....... г. Същата твърди, че като наследница на баща си ........., съгласно Удостоверението за наследници и Нотариален акт за продажба на недвижим имот ......... г., съставен от ........-1-ви Нотариус на Софийската нотариална служба била собственица на:

ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ от двуетажната жилищна сграда, находяща се в ......... състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, застроен на 75.50 кв.м., заедно с 1/2(една втора) идеална част от дворното място, цялото от 1430 кв.м., съставляващо парцел ..........., понастоящем ПИ с идентификатор ........ по плана на гр. ......... при съседи: ...........и улица. Нотариален акт за продажба на недвижим имот ............г. бил изготвен въз основа на Решение от ........ г., постановено по гр.д. №15745 по описа на СРС за 1984 г., с което е обявен за 1 окончателен „ПРОЕКТО-РАЗДЕЛИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ на процесния недвижим имот, както следва: ДЯЛ ПЪРВИ, състоящ се от 34(една втора) идеална част от дворното място, цялото от 1430 кв.м., находящо се в ...........при съседи ...... и улица, ведно с приземен етаж от построената върху същото място двуетажна жилищна сграда, 1/12 ид.част от подобренията в имота, и трайните насаждения, и дървена стопанска сграда в северозападната част на имота, според заключението на вещите лица." Излагайки горното, и считайки, че за нея е налице правен интерес, ищцата моли съда да допусне в първа фаза и да извърши във втора фаза съдебна делба на имота. В съдебното заседание иска се поддържа.

Ответницата В. И. И. с ЕГН **********, от ...... , чрез адв. Н. Н. от САК, със съдебен адрес ..........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала писмен отговор, в който оспорва иска за делба, молят същият да бъде отхвърлен.

Ответникът Д. И. И. с ЕГН **********, от .... чрез адв. Н. Н. от САК, със съдебен адрес гр. ..........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала писмен отговор, в който оспорва иска за делба, молят същият да бъде отхвърлен.

След преценка становищата на страните с оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Съдът е приел и приложил като доказателства по делото следните писмени доказателста, които са представени с исковата молба и подадените отговори – Заверено копие от Нотариален акт ........... г., Заверено копие от РЕШЕНИЕ от ..... г. на СРС-45, постановено по гр.д. №15745 по описа за 1984 г.; Кадастрална Скица на поземлен имот №........ г., Заверено копие от бракоразводно Решение №..........г., Заверено копие от Удостоверение за наследници на .......... г., Копие от Удостоверение за наследниците на .......... изх.

№........ г., Заверено копие от Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.........; Решение на CPC, 43 състав от .......г. по гр.д.№ 15745/84 г., Удостоверение за наследници от ...... г. на ........., Удостоверение за наследници от ......... г. на......., като всички по-гореизброени доказателства са относими към спора по делото.

От представените писмени доказателства следва, че предмет на делбата е поземлен имот с идентификатор ....., в който има построена двуетажна сграда, в която единият етаж е собственост на ищцата, а другия етаж е 2 собственост на ответниците. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността в сгради, при които отделни етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена съсобствената сграда, дворът и другите, изрично посочени в тази законова норма части. Чл. 38, ал. 1 от ЗС се намира в раздела на закона, озаглавен „Етажна собственост“ и следователно самата сграда, визирана в чл.38 ЗС следва да се разбира, че е под режим на етажна собственост. Същевременно следва да се има предвид, че съществува и Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС), но той не намира приложение в конкретния случай и то по две самостоятелни причини: На първо място, Законът за управление на етажната собственост се отнася само до принципите на управление на етажната собственост, а не и до правилата, които се прилагат при действия на „разпореждане“ с части от тази етажна собственост. На второ място този закон не се прилага и защото според чл. 3 от ЗУЕС той не се прилага само ако самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик. В случая самостоятелните обекти са етажите, които са общо два и следователно съгласно чл. 3 от ЗУЕС този закон не намира приложение.На следващо място следва да бъде разгледан въпроса дали поземления имот с идентификатор ........ е вещ, която е самостоятелен обект на правото на собственост и може да бъде предмет на делба или е вещ – принадлежност или обща част към друга вещ и поради това да съществуват пречки тази вещ да бъде предмет на делба. Отговор на този въпрос дава чл. 38, ал. 1 от ЗС, съгласно който при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички съсобственици са дворното място, в което е построена сградата, основите на сградата, външните стени, вътрешните разделителни стени в сградата, колоните, трегерите, плочите, асансьорите, покрива, комините и т.н. Съществува и константна съдебна практика на ВКС, която последователно приема, че земята, върху която е построена сграда в режим на етажна собственост е обща част на сградата – такива са например Решение № 43/06.07.2018 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 1406/17 г.; Решение № 421/31.05.2004 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 708/03 г.;

Решение № 1323/25.10.1984 г. на ВС 4 г.о. по гр.д.№ 484/84 г., Решение № 99/13.01.2020 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 2789/18 г. и др. Следователно, както изричната норма на закона, така и съдебната практика на ВКС по неговото приложение, изрично приемат, че дворното място, в което е построена сграда, 3 в режим на етажна собственост, е обща част на тази сграда, а не е самостоятелен обект на правото на собственост. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗС общите части не могат да се делят и доколкото се установи, че поземления имот с идентификатор ............ е обща част на съсобствениците на сградата, то същият не следва да бъде допускан до делба. Съдебната практика на ВКС по приложението на чл.38, ал. 3 ЗС изрично приема, че този вещноправен режим на недопустимост на делба на общите части е императивен и следва да бъде съблюдаван абсолютно стриктно, като в този смисъл е Решение № 30/11.04.2022 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 2603/21 г. Съществуват и множество съдебни решения на ВКС, в които изрично е прието, че общите части (включително дворното място) не могат да се делят, а съставляват принадлежност към главната, съсобствена вещ. Това са вече цитираното Решение № 30/11.04.2022 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 2603/21 г., но и много други: Решение № 103/20.01.2021 г. на ВКС, 1 г.о. по гр.д.№ 4703/19 г., Решение № 138/04.05.2010 г. на ВКС, 1 г.о. по гр.д.№ 265/09 г. и т.н.

Следователно, съгласно изричните разпоредби на Закона за собствеността и съдебната практика на ВКС, дворното място върху което е построена сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, съставлява обща част и не може да бъде разделяна нито по пътя на доброволната делба, нито въз основа на съдебна делба.

За пълнота следва да се разгледа и единственото изключение по съдебната практика на ВКС, при което е допустимо дворното място да се приеме, че не е обща част и да е допустимо извършването на делба по отношение на него и това е случаят, когато съществува лице, което да е съсобственик на дворното място, но да няма самостоятелен обект на собственост в построената в това дворно място сграда, като в този случай според практиката на ВКС е допустима делба на дворното място, като в тази носака са Решение № 54/20.06.2016 г. на ВКС, 1 г.о. по гр.д.№ 4977/15 г.;

Решение № 99/13.01.2020 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 2789/18 г., Решение № 21/25.03.2020 г. на ВКС, 3 г.о. по гр.д.№ 1144/19 г. В процесният случай обаче това изключение не е налице и не следва да влияе на окончателното решение по делото.

Отделно от това, за процесния имот вече е извършвана съдебна делба в лицето на наследодателите на страните. Като писмено доказателство по 4 делото е прието копие от съдебно решение от 27.08.1984 г. на СРС по гр.д.№ 15745/84 г., което е съдебното решение от фазата по допускане на делбата.

Видно от диспозитива на това съдебно решение допуснатия до делба имот е:

„дворно място от около 1400 кв.м., заедно с построената жилищна сграда и фурна кокошарник...“, тоест допусната е делба както за дворното място, така и за сградата. Видно от последващото съдебното решение от 07.02.1985 г. на СРС по същото гр.д.№ 15745/84 г. от фазата на извършване на делбата, също прието и преложено като доказателство по делото, делбата е извършена по следния начин: на единия съделител е даден в дял единия етаж от сградата и ½ ид.ч. от дворното място, а на другия съделител е даден втория етаж от сградата и също ½ ид.ч. от дворното място. Извода от двете съдебни решения е, че още през 1984 г., макар и във първата фаза да е допусната делба на дворното място, с решението от втората фаза на делбата не е извършена реалната му делба, а то е оставено в режим на съсобственост като единствено е извършена делба на сградата и това е именно заради чл. 38, ал. 3 от ЗС, който не допуска реалното разделяне на дворно място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, като тази норма е неизменна от 1984 г. до днес.

С оглед горното съдът счита, че следва иска за делба, предявен от В. С.

П. против В. И. И. и Д. И. И. да бъде отхвърлен.

С оглед този изход на делото право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има всеки от ответниците, като същите следва да бъдат в размер на 1 500 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Тъй като делото е за делба и е започнало без държавна такса, съгласно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лева, но не по-малко от 25 лева, от което следва извода, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 25 лева, за която, ако бъде доброволно заплатена, следва да представи доказателство по делото, за да не бъде издаван изпълнителен лист.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

5

О Т Х ВЪ РЛ Я предявеният от В. С. П. с ЕГН **********, от........... против В. И. И. с ЕГН **********, от ..........., и Д. И. И. с ЕГН **********, от ......, иск за делба с пр. осн. чл. 341, ал.1 от ГПК на следният недвижим имот – на по ½ /една втора/ ид. част от ПИ с идентификатор по КККР ........, кв.........., по плана на гр....... с площ от 1467 кв.м., съгласно Скица на поземлен имот №......... г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА В. С. П. с ЕГН **********, от . , да заплати на В. И. И. с ЕГН **********, от гр........... .......... сумата в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА В. С. П. с ЕГН **********, от ......., да заплати на Д. И. И. с ЕГН **********, от ..........., сумата в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ л е в а , представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА ищцата В. С. П. с ЕГН **********, от ......... , да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, съгласно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК – държавна такса за прекратено дело за делба, както и сумата в размер на 5 /пет/ лева, представляваща държавна такса за изпълнителен лист при непредставяне на доказателства за доброволно плащане на държавната такса.