Определение № 25 от 09.05.2022, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Частно наказателно дело 174/2022
- Вид
- Определение № 25
- Подписан
- 09.05.2022
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 144 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 144 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 243 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25 гр. Асеновград, 09.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20225310200174 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от ИВ. Г. ЗЛ. против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив , ТО-Асеновград от
16.03.2022 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 577/2021 г. по описа на РУ на МВР-Асеновград водено за престъпление по чл. 144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, на основание чл.
243 ал.1 т.1 , във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че производството е прекратено при неправилно тълкуване на фактите по делото, довело до неправилен и незаконосъобразен правен извод за обективна несъставомерност на деянието и оттам за наличието на прекратително основание поради липса на престъпление. Твърдят се различни правни положения от приетите от прокурора, а именно, че отправената закана за убийство е предизвикала основателен страх у пострадалия и е реализиран състава на престъплението по чл. 144 ал.3 от НК. Искането към съда е за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото с указания относно правилното прилагане на закона.
Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 243 ал.3 от НПК, от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановената форма.
1
Разгледана по същество същата e неоснователна.
Досъдебното производство е за престъпление по чл. 144 ал.3, във вр. ал.1 от НК, касаещо отправена закана за убийство спрямо жалбоподателя И.З.. В хода на разследването не е било привлечено Л. в качеството на обвиняем.
В прекратителното постановление установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изведена и коректно изложена, за да се обосноват правните изводи обусловили прекратяването на наказателното производство.
В атакуваното постановление прокурорът е изложил две алтернативни и самостоятелно достатъчни основания за прекратяване,които се споделят и от състава на съда.
На първо място е прието при анализа на доказателствата, че от свидетелските показания се установяват две взаимно изключващи се версии по отношение на главния факт, а именно, че е наЛ. отправена закана за убийство от страна на свидетелката Й.Д. по отношение на свидетеля И.З. с думите „Ще те убия, ще те смажа“, което обстоятелство се явява обективна пречка за несъмнено доказване на обвинението.
На второ място и по-същественото в случая е, че дори и условно да си приеме, че е била отправена закана от свидетелката Й.Д., същата с оглед на цялостния контекст на установената фактическа обстановка, ситуацията, конкретните обстоятелства, при които е била отправена, обективно не би могла да възбуди основателен страх, поради което и така изречените изрази не осъществяват обективния състав на престъплението по чл. 144 ал.1 от НК.
Анализът на доказателствата сочи за изключително битов характер на инцидента, в основата на който лежат спорни имотни отношения между свидетелката Й.Д. и сестра и Красимира Петрова, както и предходни интимни отношения между нея и свидетеля И.З.. В този смисъл следва да се преценят и твърденията на Й.Д., че при конкретния инцидент свидетелят З. я е обиждал вулгарно, показвал и неприлични жестове и я гонел от собствения и имот и реакцията и е била по-скоро израз на безпомощност на Д. да се справи със ситуацията, отколкото да заплаши с убийство физически по-силния З.. В тази връзка, изложените съображения за наличието на усложнени доминантни отношения между страните и контекста, в който е отправена заканата само потвърждават, а не опровергават този извод. Не случайно веднага след това 2 именно Й.Д. се е обадила на тел. 112 и е поискала съдействие от органите на полицията, а по-късно били съставени протоколи за предупреждение по чл.
65 от ЗМВР, включително и на З. да не отправя обидни думи и закани за саморазправа по отношение на Й.Д.. При това положение, на първо място от обективна страна не е реализирано изпълнителното деяние, тъй като дори условно да приемем, че е отправената закана, е очевидно, че не е обективирано намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него. Заканата с убийство е резултатно увреждащо престъпление и съставомерния резултат се състои във възпрепятстване на свободното протичане на психичните процеси в резултат на които се формира свободната воля на човека. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено Л., която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. За неговата съставомерност не е необходимо пострадалият действително да се е уплашил от осъществяването и, а същата следва да е обективно годна с оглед сериозността и недвусмислеността и да възбуди основателен страх. В случая с оглед на изложените съображения съдът приема, че така отправената закана за убийство не е била с такъв интензитет и сериозност, правещ я обективно годна да възбуди основателен страх от осъществяването и.
При това положение съдът намира, че извършеното деяние от Й.Д. не съдържа всички признаци от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Ето защо с оглед на изложеното съдът намира, че изводите на прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство са правилни и необосновани, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде потвърдено.
Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.5 т.3, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив, ТО-Асеновград от 16.03.2022 г. , с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 577/2021 г., по описа на РУ -Асеновград водено за престъпление по чл. 144 3 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1 , във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО- Асеновград и на ИВ. Г. ЗЛ..
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7- мо дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4