Решение № 1504 от 06.11.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1504

Варна, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд – Варна, VІІІ - състав в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20237050701269 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1, вр. чл.107, ал.3, вр. чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на К.М.Н.,

ЕГН: **********,***, чрез адв. П.Г., против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД - АУ – *** –1/10.09.2022г. на инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, потвърден с Решение № МД - РШ - 056/07.03.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, с който за периода 2017г. - 2021г. вкл., по партида ***, са му установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, общо в размер на 2060,70лв. и лихви, в размер на 632,81лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният

АУЗ е незаконосъобразен поради допуснати в производството процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че при издаване на акта, административният орган не е извършил достатъчно задълбочена проверка и е тълкувал приложимите нормативни актове превратно. ПИ ***не е застроен и винаги е представлявал земеделска земя, за същия няма одобрен ПУП и не е провеждана процедура по чл.17 и сл. ЗОЗЗ за промяна на неговото предназначение. При потвърждаване на акта, решаващият орган не се е съобразил със съдебната практика, според която попадането на имота в строителните граници на населеното място не е достатъчно за да се приеме, че същият е облагаем с ДНИ и за него се дължи ТБО. ОУП определя само характера на територията, на която се намира имота, но не установява и не би могъл според чл.106 ЗУТ, да установи конкретно предназначение на имота. Твърди, че съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ, за да е обект на данъчно облагане един имот, е необходимо освен да попада в строителните граници, същият да има и конкретно предназначение измежду изброените в чл.8, т.1 ЗУТ, което да е определено с ПУП по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 ЗУТ, а това условие в случая не е изпълнено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата на наведените в нея основания.

Излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания АУЗ и в писмени бележки С.д. № 15689/03.11.2023г. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно незаконосъобразността на акта. Позовава се на заключението по СТЕ и сочи, че ПИ попада в обхвата на новата строителна граница съгласно ОУП на Община – Варна, но за същия не е процедиран ПУП-ПРЗ и не е провеждана процедура за промяна на предназначението му от земеделска земя за неземеделски нужди. Позовава се на практика на ВАС и твърди, че само наличието на влязъл в сила ОУП не е достатъчно за да се приеме, че имотът е облагаем. Счита, че неправилно представителят на ответната страна се позовава на решения на Конституционния съд и на ВАС, т.к. касаят различни обстоятелства. Относно Становището на изп.д-р на НАП сочи, че същото не е задължително и е налице съдебна практика, според която е основано на решения на ВАС, които се отнасят до случаи, в които имотите са били урегулирани и застроени. Относно окончателни решения на Адм.съд-Варна, в които е възприета тезата на приходната администрация сочи, че същите са изолирани и в противоречие на десетки решения на ВАС по приложението на чл.10, ал.1 и ал.3 ЗМДТ. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания АУЗ и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – директора на

Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, чрез юрк. Ж. Х., оспорва жалбата.

В пледоария по същество сочи, че процесният ПИ попада в обхвата на строителните граници по ОУП на Община – Варна от 2012г. Позовава се на Решение на Конституционния съд № 12/28.11.2013г. по к.д. № 9/2013г., както и на окончателни решения на състави на Административен съд – Варна, и твърди, че именно ОУП е актът, с който съгласно ЗУТ се променя предназначението на имотите, а ПУП, доколкото следва да отговаря на ОУП, има подчинено приложение.

След като според ОУП процесният имот попада в урбанизирана територия, то спрямо него е приложима първата хипотеза на чл.10, ал.1 ЗМДТ. Дали имотът е урегулиран с ПУП и дали е променено неговото предназначение, са обстоятелства ирелевантни за приложението на ЗМДТ. В тази връзка се позовава и на Решение на Конституционния съд № 11/26.11.2013г. по к.д. № 20/2013г. в което е застъпено разбирането, че размерът на данъка се обуславя от стойността на обекта и не се влияе от това за какви нужди се използва, както и че начинът на използване не е елемент, въз основа на който се определя стойността на данъка. Позовава се и на Становище рег. № МД-***/30.06.2021г. на зам.изп.д-р на НАП по прилагането на чл.10, ал.1 и ал.3 ЗМДТ. В представени писмени бележки С.д. № 15594/02.11.2023г. в допълнение сочи, че в случая е приложима разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ, като за целите на данъчното облагане е без значение какво е конкретното предназначение на отделните имоти. При наличие на ОУП, определящ строителните граници на населеното място и включващ в тях и земеделските земи и гори, следва да се приеме, че същите са облагаеми по смисъла на ЗМДТ.

Изключението по чл.10, ал.3 ЗМДТ се отнася само за земеделските земи и гори, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания. Сочи, че в разрез със заключението по назначената СТЕ, изискването за промяна на предназначението на земята е установено само за втората група имоти, които законодателят определя като облагаеми с чл.10, ал.1 ЗМДТ - поземлени имоти извън строителните граници на населените места, които според ПУП имат предназначението по чл.8, ал.1 ЗУТ и след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Становището на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна относно облагането на процесния имот е съобразено с практиката на съдилищата, според която поземлени имоти, попадащи в строителни граници, не могат да имат статут на земеделски земи и гори. Сочи, че практиката на ВАС и на Конституционния съд е константна и поддържа становището, според което ПИ, за които се твърди, че са земеделски земи или гори, разположени в строителните граници според ОУП, подлежат на облагане с ДНИ и данъчната им оценка се определя в съответствие с правилата на чл.13, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Твърди, че в разрез с твърденията на жалбоподателя и на вещото лице - че процесният имот е земеделска земя, разпоредбата на чл.2 ЗСПЗЗ определя за земеделски земи тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон. Защитаваната от жалбоподателя и от вещото лице теза - че имотът е годен за данъчно облагане само когато и трите кумулативни предпоставки са осъществени - имотът да попада в строителните граници на населеното място или СО, да има предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и предназначението на земята да е променено, е в противоречие с трайната съдебна практика и не отговаря на замисъла на закона. В този смисъл се позовава на представените в с.з. решения на Адм.съд - Варна, АССГ, ВАС и Конституционния съд. Моли при постановяване на решението съдът да не кредитира заключението на СТЕ, т.к. същото е необосновано и противоречиво, както в неговите отделни части - една на друга, така и на повелителните норми на закона, като експертизата не е съобразена с нормите на ЗСПЗЗ. Обосновава това си твърдение с факта, че от една страна вещото лице посочва, че процесният ПИ попада в терен за разширение на населените места, което съгласно чл.5, ал.1 от Правилата и нормативите за прилагане на ОУП означава, че същият представлява урбанизирана територия, а от друга страна дава заключение, че имотът представлява земеделска земя. Относно отговора по въпрос 2, счита, че вещото лице се е произнесло по правен въпрос. Относно отговора на вещото лице при изслушване на заключението - че ОУП не променя предназначението на имота, сочи, че въпросът към вещото лице е представлявал цитат от мотивите на Решение №12/28.11.2013г. на Конституционния съд - според което ОУП е актът, с който съгласно ЗУТ се променя предназначението на имота, поради което очевидно вещото лице не е наясно с характера, целите и предназначението на ОУП.

Относно отразяванията в Кадастралната карта досежно начина на трайно ползване сочи, че същите не могат да се ползват като доказателство. Позовава се и на ТР № 1/25.01.2013г. на ВАС по т.д. № 3/2011г., според което законодателят, при условията на изрично регламентиране в легалната дефиниция по чл.2 ЗСПЗЗ, е изключил определянето като земеделски земи на тези, които се намират в границите на урбанизираните територии. По изложените съображения моли съдът да не кредитира заключението по СТЕ, т.к. същото противоречи на представените по делото доказателства, на решения на Административен съд - Варна, Решения на Конституционния съд и ТР на ВАС. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ ***/28.01.2015г., Решение № ***/19.10.1998г. на Поземлена комисия – Варна, скица № ***-А/22.04.1999г., протокол за въвод във владение на ПК-Варна № ***/22.04.1999г. и скица № 15-176318/18.02.2022г. на СГКК-Варна, жалбоподателят К.М.Н. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ ***по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н ***, м-ст ***, с площ 10347кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – пета.

За посочения имот жалбоподателят подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № ***/24.03.2022г. и същият е заведен под парт. № ***. Имотът е деклариран като съсобствен на К.М.Н. и Н. М.Н. – всеки с по 1/2 ид.ч. Според служебно попълнената информация на стр.7 от декларацията, за ПИ ***няма одобрен подробен устройствен план и същият е неурегулиран.

На 10.09.2022г. орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ – Община Варна издал Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК с № МД-АУ-***-1/10.09.2022г., с който е установено, че за имот парт. № *** не са внесени дължимите ДНИ и ТБО за периода 2017г. – 2021г., поради което същите са установени, както следва: парт. № ***; гр.Варна, р-н ***, м.*** 15

2017

2018

2019

2020

2021

ДНИ

261,68

261,68

261,68

261,68

261,68 лихви ДНИ

133,49

106,89

80,39

53,76

27,26

ТБО

150,46

150,46

150,46

150,46

150,46 лихви ТБО

76,75

61,46

46,23

30,91

15,67

Общо:

622,38

580,49

538,76

496,81

455,07

Общо установените задължения за ДНИ,

ТБО и лихви са в размер на 2693,51лв., от които – главници, в размер на 2060,70лв. и лихви, в размер на 632,81лв.