Решение № 190 от 14.07.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 131/2026
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 29.08.2026
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Станимир Тодоров Ангелов, Анна Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Закон за закрила на детето
- чл. 2 и 3 · Конституция на Република България
- чл. 2 и 3 · Конституция на Република България
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.142 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
- чл. 50 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. гр. Добрич, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Анна Великова
Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20263200500131 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба рег. № 219/20.01.2026 год. и уточняваща молба с вх. № 2026/18.05.2026 г., подадени от Й. Д. И. с ЕГН ********** от ***, чрез упълномощения адвокат И. Р. от АК – гр. Д., срещу решение № 97/22.12.2025 г. по гр. дело № 247/2025 г. по описа на Районен съд - Генерал Тошево, с което се изменят мерките за упражняването на родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и месечна издръжка по отношение на детето Д. Й.
И. с ЕГН **********, уредени с решение № 260006/6.10.2020 г. по гр. дело №450/2019 г. по описа на Районен съд - Каварна между родителите К. С. И. с ЕГН ********** и Й. Д. И. с ЕГН **********, като съдът е постановил следното с обжалваното решение: Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Й. И. с ЕГН ********** на майката К. С. И. с ЕГН **********; Определя местоживеенето на детето Д. Й. И. на адрес на майката: ***; Определя режим на лични отношения между бащата Й. Д. И. с ЕГН ********** и детето Д., както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя с 1 пренощуване в дома на бащата в съботната вечер; всяка четна календарна година пет дни по Коледно-новогодишните празници, два дни през Великденските празници, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
С обжалваното решение ГТРС е осъдил Й. Д. И. да заплаща месечна издръжка на детето Д. Й. И., чрез нейния родител и законен представител К.
С. И., в размер на 350 лв., платима на пето число за месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на влизането на решението в законна сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Съдът е допуснал предварително изпълнение на решението относно присъдената месечна издръжка.
Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е регистрирана в ДРС на 20.01.2026 г., като е подадена от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 07.01.2026 г.
При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.
260, т. 6 от ГПК.
Въззивникът намира решението на ГТРС за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът е уважил предявения от въззиваемата иск без да са били налице законоустановените предпоставки за това – не са били налице изменение на обстоятелства, за бъде постановена промяна в титуляра на упражняване на родителските права спрямо малолетната Д. Й. И..
Според изложеното във въззивната жалба съдът не е анализирал и обсъдил в обжалвания съдебен акт въведените с отговора на исковата молба оспорвания и фактически твърдения, изложени от ответната страна. Обръща се внимание, че и двамата родители са с еднакъв родителски капацитет и 2 проявят годност да се грижат и възпитават детето Д., като е налице паритет и по отношение на тяхната финансова обезпеченост, както и възможността да осигуряват социално-битовите потребности на детето, т.е. не са налице предимства в нито една сфера по отношение на К. С. И. спрямо Й. Д. И..
Съдът не е съобразил обстоятелството, че ищцата, настояща въззиваема, продължава да съжителства с лицето Ж. А., по отношение на който има постановени мерки за закрила от домашно насилие, упражнено спрямо децата Д. и Д., което е установено по силата на решение № 99/06.08.2020 г., постановено по гр. дело № 436/2019 г. по описа на Районен съд – Каварна.
На следващо място първоинстанционният съд не е взел предвид заключението на в.л. по приетата по делото съдебно-психологична експертиза, според което налице трайна, стабилно оформена във времето, привързаност на детето Д. към нейния баща, за разлика от отношението към майката на детето, обусловено от желанието за близост и нови преживявания. Въззивникът счита, че ГТРС е неглижирал сигурността на детето, предоставяйки упражняването на родителските права спрямо малолетната Д. на майката, като е поставил детето в ситуация на очакване на несигурни бъдещи положителни преживявания. В съдебното решение липсва анализ относно действителните причини за влошеното емоционално състояние на Д..
Съобразно изложеното се настоява обжалваното решение да се отмени, а предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат Н. Й. от АК – гр. В., според която решението на Районен съд – Генерал Тошево като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите 3 на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.
Производството по гр. дело № 247/2025 г. по описа на Генералтошевския районен съд е образувано по искова молба на К. С. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес: ***, чрез упълномощения адвокат Н.
Й. от АК – гр. В., с която срещу Й. Д. И. с ЕГН ********** от *** е предявен иск за изменение упражняването на родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и месечна издръжка за детето Д. Й. И. с ЕГН **********, уредени с решение № 260006/6.10.2020 г. по гр. дело № 450/2019 г. по описа на РС Каварна.
Ищцата настоява на нея да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете Д. Й. И.; да бъде определено местоживеене на детето на адрес ***, ***, който е настоящия адрес на ищцата; да се определи обичайния режим на лични отношения между детето Д. и ответника; бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето Д. в размера на сумата 350 лв., платима на пето число за месеца, за който се дължи издръжката, чрез неговия родител и законен представител К.
С. И., считано от датата на влизането на решението в законна сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Претендират се сторените по делото разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани лично и чрез упълномощения адвокат и в съдебно заседание, страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, като с одобрено от КРС споразумение по гр. дело № 544/2018г. родителските права по отношение на родените по време на брака между страните деца Д. Й. И. и Д. Й. И. са предоставени за упражняване от майката, като е определено местоживеенето на децата на административния адрес на майката и е постановен обичайния режим на лични отношения между двете деца и бащата, който се е задължил да заплаща месечна издръжка на двете деца, чрез тяхната майка и законен представител, в размер на по 130 лв. месечно.
По силата на решение по гр. дело № 450/2019 г. по описа на Районен съд Каварна е изменен режима на родителските права, като на бащата Й. Д. И. са 4 предоставени упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Д. и Д.; определено е местоживеенето на двете деца на административния адрес на бащата в ***; определен е обичайния режим на лични отношения между двете деца и майката, която била осъдена да заплаща месечна издръжка на двете деца в размер на по 180 лв. месечно, чрез техния баща и законен представител.
Ищцата сочи, че след развода й с ответника била безработна, изпитвала материални затруднения, поради което по искане на ответника режимът на упражняване на родителски права върху децата бил изменен с посоченото съдебно решение. В периода 24.05.2020г. до 3.06.2025г. била на работа в чужбина заедно със съжителстващия с нея на съпружески начала мъж, но успявала да подържа почти ежедневни контакти по видео-връзка с дъщеря си Д.. След това ищцата се установила в *** в собствено жилище и вече е трудово ангажирана. След завръщането на майката от чужбина контактите й с Д. станала по-чести, детето споделяло, че не се чувства добре в дома на баща си, тъй като неговата /на бащата/ приятелка не се държала добре. Детето било принуждавана да върши цялата домакинска работа в дома на бащата, въпреки заетостта на детето като ученик, в резултат на което успехът на Д. в училище се влошил.
Ищцата сочи, че след завръщането й в България Д. постоянно търсела контакт с нея, за да споделя своите преживявания, да търси съвети и подкрепа.
Детето разказало на майка си, че няма търпения да заживеят заедно, да посещава училище в ***, където учат нейните братовчедки. Сочи се, че има подходящо училище – ***, където Д. може да бъде записана, с осигурен автобусен транспорт за учениците. К. С. И. настоява, че е налице промяна в обстоятелствата, свързани с отглеждането и възпитанието на дъщерята на страните, през изминалите пет години от постановяване на решението, с което родителските права са предоставени на ответника. Най-важните от които са навлизането на Д. в пубертетна възраст и свързаните с това изменения в психо-физическото състояние и развитието на детето, което предполага необходимостта от пълноценен контакт между майката и дъщерята. Ищцата декларира готовност да осигури всичко необходимо, както в битов план, така и необходимата финансова обезпеченост, с оглед пълното и адекватно задоволяване нуждите на Д. от средства за издръжка и гледане.
5
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, чрез упълномощения от ответника адвокат И. Р. от АК – гр.
Д.. Й. Д. И. намира исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва изложените твърдения на ищцата в исковата молба, като счита себе си за попригодния и подготвен родител да упражнява родителските права по отношение на малолетната Д.. Сочи се, че битовите условия в жилището, което ищцата заедно със своя партньор обитава (собственост на родителите на последния), не са благоприятни в достатъчна степен, а така също ищцата не е установила трудовата си ангажираност, респ. възможността да осигурява необходимите за детето средства да издръжка.
На следващо място ответникът сочи, че ищцата поддържа и към момента семейна връзка с лицето, чийто действия са възприети като актове на домашно насилие спрямо Д. Й. И. и нейният брат Д., и е постановено решение на Районен съд Каварна по гр. дело № 436/2019 г., по силата на което Ж. А. Г. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над Д. Й. И. и Д.
Й. И.. Този факти се сочи от ответника във връзка с необходимостта да бъдат уточнени и изяснени лицата от непосредственото обкръжение на майката, с оглед установяване тяхното поведение дали съставлява риск за живота и здравето на малолетната Д. при евентуално уважаване на исковата претенция.
Разпечатката съдържа 36 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55759063-4463-425b-bc58-9302b482c4f7