Решение № 362 от 09.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20261001000171 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №1675/27.11.2025 г., постановено по т. д. №1132/2023 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдена Държавата, представлявана от Министъра на финансите, в качеството на правоприемник на починалата на ******** г. В. К. С., ЕГН **********, на основание чл. 11 от Закона за наследството до размера на стойността на полученото от държавата по опис наследство да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, следните суми, дължими по договор № 033LD-R-001086 за банков кредит „Пре-имущество“ от 11.02.2014 г.: сумата от 2 918.24 евро – непогасена главница по вноски с падеж 28.04.2018 г. – 28.08.2018 г., ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното плащане, сумата от 906.74 евро – наказателна лихва за забава върху посочената главница за периода 16.06.2020 г. – 15.06.2023 г. вкл., като е отхвърлен иска за главницата за разликата над уважения размер от 2 918.24 евро до пълния предявен размер от 23 297.03 евро, както и иска за наказателна лихва за разликата над уважения размер от 906.74 евро до пълния предявен размер от 7224.84 евро, както и са отхвърлени предявените искове за осъждане на Държавата да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД сумата от 18 157.51 евро – непогасена главница по договор за банков кредит № 033LD-R000021/11.06.2008 г. и анексите към него, както и сумата от 5 630.99 евро – наказателна лихва върху посочената главница, начислена за периода от 1

16.06.2020 г. до 15.06.2023 г.

Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - Държавата, представлявана от Министъра на финансите, действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна част – в частта му, с която са уважени предявените искове за сумата от 2 918.24 евро – непогасена главница по вноски с падеж 28.04.2018 г.

– 28.08.2018 г., ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното плащане, сумата от 906.74 евро – наказателна лихва за забава върху посочената главница за периода 16.06.2020 г. – 15.06.2023 г. вкл. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната уважителна част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.

Поддържа се, че държавата не се явява пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове при положение, че имуществото, останало след смъртта на В. К. С., е преминало изцяло в собственост на общината. Изтъква се, че преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна легитимация. С още по-голяма сила това разрешение важи за установяване на обема на отговорността на държавата. Заявява се, че в чл.

11 ЗН е установено разграничение между държавата като универсален правоприемник и общината като частен правоприемник, която ex lege придобива посочените активи. Общината е носител на правата върху имотите, посочени като изключение по чл. 11 ЗН и същата разполага с материалноправна и процесуалнаправна легитимация да участва в производствата, свързани с тези имоти. Твърди се, че в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато държавата не е приела имущество, с което да плати наследствените задължения (какъвто е и настоящия случай), то кредиторите с неудовлетворени вземания могат да предявят обратен иск по чл. 66, ал. 2 ЗН против общината за събиране на неудовлетворените наследствени задължения. Безспорно в процесния случай е, че държавата не е получила никакво имущество от наследствената маса, а всички имуществени права са преминали към общината. В тази връзка, според въззивника осъдителният диспозитив на пръвоинстанционното решението не е съобразен с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН. Поддържа се, че диспозитивът съдържа вътрешно противоречие, защото едновременно посочва, че държавата следва да отговаря в условията на чл. 11 ЗН ограничено до размера на полученото имущество, но и са посочени конкретните суми, които са били уважени. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната уважителна част, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Прави се искане да се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство – „Първа инвестиционна банка” АД, 2 действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба и съответно насрещна въззивна жалва. С отговора се излагат съображения в подкрепа на законосъобразността на уважителната част от първоинстанционното съдебно решение. Твърди се, че държавата се явява пасивно материалноправно лгитимирана да отговаря по предявените искове съгласно чл. 11 ЗН. Поддържа се, че фактическият състав, от чието осъществяване настъпва преминаването на останалото без универсални правоприемници имущество на починалия в полза на държавата, включва две предпоставки, предвидени в чл. 11 ЗН: първата: откриване на наследството и втората: липса на наследник. В конкретния случай имотите са ипотекирани за обезпечаване задълженията на кредитополучателя към банката. При това положение за банката е достатъчно снабдяването с изпълнителен титул срещу държавата, след което за кредитора ще е открита възможността да пристъпи към принудително изпълнение върху ипотекираните имоти, без да е необходим изпълнителен лист срещу собственика. В тази насока се цитира практика на ВКС. Заявява се, че преценката относно обема на отговорността на държавата следва да се извърши в не в производството по предявения срещу нея иск за задлъженията на починалото лице, а в изпълнителното производство. Поддържа се, че е на въпроса в кое производство - исковото или изпълнителното, следва да се прецени ограничаването по силата на чл. 60, ал. 2 ЗН на отговорността за наследствен дълг до размера на наследеното имущество, е даден в мотивите към Тълкувателно решение № 1/ 2021 г. от 23.01.2024 г. по тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

Кредиторите ще могат да удовлетворят вземанията си според привилегиите, с които разполагат, до стойността, на която може да се осребрят активите на наследството при изпълнение на задълженията в изпълнителното производство. Освен това се заявява, че в случая чл. 66, ал. 2 ЗН е неприложим, тъй като същият касае заветници, които имат вземане за пари или заместими вещи, а общината не е сред тях, защото тя придобива автоматично само вещни права. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната уважителна част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Предмет на настоящото въззивно производство е и депозираната по реда на чл. 263, ал. 2 ГПК насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителната част от решение №1675/27.11.2025 г., с която са отхвърлени исковите претенции на „Първа инвестиционна банка” АД. В нея се оспорва изводът на първата инстанция, че непадежиралата главница е осчетоводена, като предсрочно изискуема на 12.08.2016 г. и до датата на подаване на исковата молба в СГС на 15.06.2023 г., са изминали повече от 5 години, поради което вземането за главница по този договор е изцяло погасено по давност. Поддържа, че този извод е неправилен, поради това че в конкретния случай не е обявявана пресрочна изискуемост, не е имало надлежен длъжник, спрямо когото банката да обяви предсрочна изискуемост и такава не е настъпвала. Счетоводното отразяване не представлява обявяване на предсрочна изискуемост по 3 двустранен договор. Заявява се, че основанието на претенцията е падежа на двата договора за кредит и давността за главницата започва да тече от тези дати, съответно 20.06.2018 г. и 28.08.2018 г. Твърди се, че до датата на предявяване на исковата молба, не са изминали 5 години, като се съобрази и прекъсването на давността със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение от 13.03.2020 г. Моли се да бъдат уважени предявените искове в пълните претендирани размери. Прави се искане да се присъдят направените съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В установения от закона срок, от въззиваемия по насрещната жалба и ответник в първоинстанционното производство - Държавата, е депозиран отговор, с който се оспорва тази жалба като неоснователна. Поддържа се, че правилно първата инстанция е приела, че съответните вземания на банката по двата договора за кредит са погасени по давност. В тази насока се цитират дадените разрешения в Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по тълк. д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Моли се да бъде потвърдено решението на първата инстанция в отхвърлителните части. Прави се искане да се присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Въззивните жалби – първоначалната такава и насрещната, са подадени от активно легитимирани страни в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

11 ЗН за осъждането на Държавата, представлявана от министъра на финансите, в качеството на правоприемник на починалата на ******** г. В. К.

С., да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, следните суми, дължими по договор за банков кредит № 033LD-R-000021/11.06.2008 г. и анексите към него: сумата от 18 157.51 евро – непогасена главница, както и сумата от 5 630.99 евро – наказателна лихва върху посочената главница, начислена за периода от 16.06.2020 г. до 15.06.2023 г., съответно по договор № 033LD-R-001086 за банков кредит „Пре-имущество“ от 11.02.2014 г.: 23 297.03 евро - непогасена главница и сумата от 7224.84 евро– наказателна лихва върху посочената главница, начислена за периода от 16.06.2020 г. до 15.06.2023 г.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е 4 приложена императивна материалноправна разпоредба.

От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е между страните, което се установява и от приетите в първоинстанционното производство договор за банков кредит № 033LD-R000021/11.06.2008 г. и анексите към него (анекс № 1 от 30.04.2010 г., анекс № 2 от 15.05.2010 г. и анекс № 3 21.04.2014 г.), че В. К. С. е сключила договор за банков кредит с „Първа инвестиционна банка” АД, по силата на който банката е предоставила на В. С. кредит в размер на 52 900 евро, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата с краен срок по погасителен план 20.06.2018 г. при 5,79 % базов лихвен процент /БЛП/ годишно. Съгласно чл. 4 от договора банката предоставя банковия кредит за рефинансиране на съществуващи задължения по ползван от лицето ипотечен кредит в ПИБ - Видин, както и кредитна карта и за текущи битови нужди. Съгласно чл. 9.1. дължимата от кредитополучателя лихва се заплаща периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителния план (приложение №1), неразделна част от договора. Предвидено е, че при забава в плащанията, те се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел V, т. 9 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.