Решение № 36 от 12.02.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Козлодуй, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100686 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

От А. Й. Я., ЕГН:********** ....... чрез процесуалния й представител адв.Б. З. от АК – София против ..........., представлявано от Светослав Николаев Николов, е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, както следва& - че клаузата, предвидена в сключения между страните договор ..... предвиждаща закупено допълнително възнаграждение за кредитора за услугата „ Фаст „ е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК;

- че клаузата, предвидена в сключения между страните договор ..... предвиждаща закупено допълнително възнаграждение за кредитора за услугата „ Флекси „ е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор ..... сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора за кредит, кредиторът предоставя на потребителя в собственост парични средства в размер на 2000.00 лева, с вид на вноската – месечна.

Отразено е, че в договора е било посочено, че ищцата ще ползва две допълнителни услуги - „ Фаст " и „ Флекси ", за които следвало да заплати допълнителна такса, равняваща се почти на отпуснатата главница за първата 1 от които - сума в размер на 980.00 лева, а за втората 1000.00 лева или общо сума за допълнителни услуги от 1980.00 лева.

Счита се, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е била спазена предвидената от закона форма.Сочи се, че на ищцата не е било предоставено копие от общи условия и СЕФ.

Счита се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по -малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, не е предоставено копие от Общите условия, не е предоставено копие от договора, процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

Също така се сочи, че размерът на шрифта, с,който е изготвен договорът е под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12.

На първо място се сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите / ГПР / по кредита.

Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.В договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.Описаните в съдържанието на договора такси и разходи ( в това число възнаградителна лихва и неустойка ) обаче водели до различен размер на ГПР от посочения.Съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С448/2017г. на СЕС, на непосочването на ГПР в договор за кредит трябвало да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.В подобна ситуация не можело да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

На следващо място се счита, че допустимият ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид сумата, която е начислена от кредитора.Счита се, че така формулираните клаузи за две допълнителни услуги е с цел заобикаляне на императивни правни норми и по - конкретно на нормите на ЗПК.

Счита се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР 2 разходите за заплащане на „ допълнителна услуга ", което по своята същност представлявало печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябвало да е част от годишния лихвен процент / ГЛП / и ГПР.Поради това се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Счита се, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици.

Счита се още, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона; на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност.

Твърди се, че услугите, за които се претендира заплащане, изобщо не са изпълнявани от ответното дружество.Целта на таксите и комисионните по чл.10а от ЗПК била да се покрият административните такси на кредитора по предоставяне на допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита.Предвид на изложеното било видно, че така формулираните клаузи, на база на които е събрана сумата, се явявали в противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Прави се възражение и за нищожност на целия договор за кредит, без да се предявява самостоятелен иск.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Счита се, че всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите от договор за кредит, регламентиращи условията във връзка с предоставените на кредитополучателя допълнителни услуги, за необосновани, неоснователни и недоказани.

Не се отрича, че между страните по настоящето дело е сключен договор за потребителски кредит №40006797276 на 27.11.2021г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 2000.00 лева, а ищцата се е задължила да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Фаст “ и допълнителна услуга „ Флекси “ съгласно условията на договора.От представените преписи от процесния договор за кредит, както и приложенията към него, се доказало по недвусмислен начин, че всички условия по договора за кредит са били предварително уговорени между страните, като ищцата изрично е изявила воля да сключи договора за кредит при посочените условия.

Сочи се, че процесният договор за потребителски кредит отговарял от 3 външна страна на установените в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.В съответствие с чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК в процесния договор била посочена общата дължима сума по кредита, а именно сума в размер от 2907.36 лева, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва.Отделно било посочено общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга, а именно сума в размер от 4807.36 лева, в която сума била включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги.В чл.3 от ОУ, неразделна част от договора, били посочени и условията за усвояване на заемната сума.В процесния договор годишният процент на разходите бил фиксиран като абсолютна процентна стойност - 48.99 %.Фиксиран бил и уговореният лихвен процент - 41.00 %.В такъв случай не било необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променяло, при никакви условия.Въпреки това в разпоредбата на чл.5.2. от ОУ, неразделна част от договора, били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора.В чл.5.2.2 от ОУ било посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора.Наред с това в ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали.Дори и да се приемело, че не е ясно защо ГПР е 48.99%, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждавало потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него.В договора ясно и недвусмислено било посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формирали и общо дължимата сума по кредита.Други вземания по този договор нямало, т.е. в договора нямало никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече дали посочения размер на ГПР е правилно посочен, било относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не водело до недействителност на целия договор.Наред с това клаузата за ГПР, сама по себе си, не водела до създаване на някакви задължения на потребителя.Клаузата за размера на ГПР била обвързана с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които 4 се включват в размера на ГПР, които именно клаузи създавали задължения и за които именно следвало проверка, дали отговарят на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си.Нямало как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора били посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер.

Счита се, че двете закупени от ищцата допълнителни услуги не следвало да се включат в ГПР.Сочи се, че закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурявал допълнителна възможност, във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не било условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия.Таксата за предоставената услуги „ Флекси “, включваща възможност за „ отлагане и намаляване на вноски “ по волята на клиента, не отговаряла на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което не представлявала такъв разход и не следвало да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл.19, ал.1 от ЗПК.Стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не била задължителен разход, а се заплащала само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея.Таксата за процесната допълнителна услуга би представлявала условие за кредита, ако кредиторът изисквал от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените условия, а това безспорно не било така в случая.