Решение № 260068 от 27.10.2020, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

27.10.2020

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

23.10.

2020 на Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Ива Георгиева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

2783

2019 дело № по описа за година.

Ищецът КЧТ

„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 14, е предявил срещу Д.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че е налице вземане на ищеца по отношение на ответника в размер на общо 6128.41 лв., от които: 3999.57 лева, представляваща главница по сключения между страните договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 1505.31 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва и 623.53 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 20.09.2017г. до 03.09.2019г. Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че съгласно договор за потребителски заем № PLUS-14294545 от 22.12.2016г. е дал на ответника паричен кредит в размер на 4000.00 лв. и закупуването на застраховка от 806.40 лв.

Получаването на сумата ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Съгласно условията на договора, ответникът се е задължил да върне заема на 36 равни месечни вноски, в размер на 209.69 лв. всяка, които вноски съставляват изплащане на главницата, ведно с оскъпяването й, съгласно уговорените годишен процент на разходите-44.67% и годишен лихвен процент-35.57%.

Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.08.2017г., като към тази дата е погасил шест месечни вноски.

Съгласно чл. 5 от договора, вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин, ответникът следвало да заплати остатъка по заема в размер на 5504.88 лв., представляващ оставащите тридесет месечни погасителни вноски към 20.09.2017г. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 623.53 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита-20.09.2017г. до 03.09.2019г.

Ищецът депозирал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по частно гражданско дело № 2001/2019г. по описа на РС-Дупница в негова полза е издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока за отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение, че по сключения между страните договор за потребителски кредит не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията, тъй като дружеството-ищец не е уведомило надлежно длъжника, че счита договора за предсрочно изискуем. Оспорва истинността (автентичността) на подписа и ръкописно изписаната фамилия „В.“, положени в представената с исковата молба товарителница от 16.02.2018г. на куриер „Принт център“. Отделно от това, особеният представител прави възражение за нищожност на клаузите от договора за потребителски кредит, касаещи размера на ГПР и ГЛП, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК. Излага подробни правни съображения в тази насока.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№

2001/2019г. на ДРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.09.2019г. за сумата от 3999.57 лв. главница по Договор № PLUS – 14294545 от 22.12.2016г., сумата от 1505.31 лв. възнаградителна лихва от 20.08.2017г. до 20.01.2020г. и сумата от 623.53 лв. мораторна лихва за периода от 20.09.2017г. до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 26.09.2019г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на общо 172.57 лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, а и видно от приложения към исковата молба и приет като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит PLUS -14294545 от 22.12.2016г. ищцовото дружество предоставило на ответника сумата от 4 000.00 лв. срещу задължението му за погасяването му в срок от 36 месечни погасителни вноски всяка в размер на 209.69 лв. с падежна дата 20 – то число на месеца. Годишния лихвен процент на разходите бил в размер на 44.67%, а лихвения процент – 35.57%, като общата стойност на плащанията е в размер на 7548.84 лв. В параметрите на договора били посочени и застрахователна премия от 806.40 лв. и такса ангажимент от 100.00 лв. На клиента-ответник били връчени и общи условия към договора, подписани на всяка страница от него, удостоверявайки че е запознат със съдържанието. Ответникът В. попълнил и подписал и медицински въпросник за приемане на застраховане, като между страните бил сключен Договор – сертификат от 22.12.2016г., както и му били връчени общи условия към Застраховката „Защита на плащанията“ на кредитополучателя. По делото е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и извлечение от кредита на лицето. Видно от покана от 14.02.2018г. ответникът е уведомен, че кредита му е обявен за предсрочно изискуем, поради неплащането на повече от две погасителни вноски, като е посочен общия размер на задължението и същото по пера. Уведомлението е връчено лично на ответника на 20.02.2018г., видно от обратна разписка (лист 27 от делото). Във връзка с направеното от особения представител на ответника оспорване истинността (автентичността) на посочената обратна разписка, съдът е назначил и изслушал съдебно-графическа експертиза, от заключението на която категорично се установява, че подписът и ръкописно изписаната фамилия „В.“ са именно на ответника.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че сумата от 4000.00 лв. е преведена по сметката на лицето и е усвоена от кредитополучателя. Към датата на изготвяне на заключението дължимите суми са както следва – 3999.57 лв. главница, 1505.31 лв. договорна лихва и 1240.97 лв.-лихва за забава за периода от 20.09.2017г. до 10.10.2020г.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и съдът е дал указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.9 и сл. от ЗПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника, усвояването на кредита и факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. По делото се установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). В случая при сключването на договора за кредит и установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на чл.11 и чл.10 от ЗПК. След като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи. Относно уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията са представени доказателства по делото – писмо от банката за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми на 14.02.2018г.

(лист 26 от делото), както и обратна разписка на товарителница, от което е видно, че уведомителното писмо до него са получени лично от ответника на 20.02.2018г. Предвид, че заповедното производство срещу него е образувано на 27.09.2019г., то съдът намира, че предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, са налице. Така предсрочната изискуемост е променила изискуемостта на вноските по кредита, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването на техния падеж. От представения договор за кредит, както и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размера на главницата по кредита е 4000.00 лв., като в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума за главница и лихви. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника.

Следва да се разгледа възражението на особения представител за недействителност на клаузи от процесния договор, за което съдът е и служебно задължен. Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,67 %). В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита) следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.

Посочен е лихвен процент по заема (който е фиксиран), както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо (в материалноправен смисъл). Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Още повече, че впоследствие годишния процент на разходите се намалява, като не става ясно по какъв начин това се отразява на дължимите по договора суми с оглед липсата на методика, по която същият е изчислен при сключване на договора. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.