Решение № 67 от 20.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пазарджик, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220100236 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството по делото е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД против З. А.

И. от с. Б. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите 738,66 лв., представляваща сбор от цените на месечни абонаментни такси по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 505630717 със срок от две години съоразно анекс от 21.08.2019 г., считано от датата на анекса, както и сумата от общо 971,38 лв., посочена в исковата молба като сбор от неустойки, включваща неустойки в размер 3 стандартни месечни такси без ДДС поради едностранно прекратяване на договора при неплащане, отстъпки от цената на месечните абонаментни такси и на закупения телефонен апарат, дължими при прекратяване на договора предсрочно, и цени на невърнати устройства цифрови приемници и рутер (на стойност общо 530 лв.), посочени в исковата молба поотделно. Претендира се и лихва за забава върху цялото задължение в размер 454,27 лв. за период от 21.11.2020 г. до 20.11.2023 г., както и обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер 2 лв.

Материалноправната квалификация на иска е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.

1 от ЗЗД и чл. 228 и сл. от Закона за електронните съобщения.

Представени са от ищеца с иковата молба копия на хартия от договора и приложенията към него, като оригиналите са на електронен носител, подписани от потребителя саморъчно върху сензорен екран. В открито заседание по искане на насрещната страна са представени и оригинали на електронен носител.

Ответницата не е открита на адреса си и и е определен особен представител, който е 1 оспорил първоначално автентичността на подписите в договорите. В хода на делото е заявил, че не поддържа искането си за ескспертиза на автентичността им, а излага доводи за липса на обвързваща сила на такива подписи - дори да се установи, че дигиталният подпис е положен от ответницата, той не представлява подпис по смисъла на чл. 147а, ал. 3 от ЗЗП, не може да замести саморъчния подпис, тъй като не е изпълнен с пишещо средство и с механичен натиск и по същество представлява дигитална рисунка. Освен това търговецът или упълномощен негов представител не е изпълнил задължението си да предаде на потребителя подписан от него екземпляр от общите условия, което се и признава от търговеца. Ако все пак съдът приеме, че потребителят е подписал договора, то клаузата, в която се предвижда, че "в случай че договорът и/или приложенията към него са подписани с дигитален подпис, страните се съгласяват значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени" е нищожна, тъй като намалява силно гаранциите за потребителя, че с подписа си поема задължение. Съществува и техническа възможност такъв дигитален подпис да се "пришие" чрез копиране с компютър към текст, с който потребителят не се е съгласил. Особеният представител излага отделно и възражения за това, че договорите не са прекратени поради липса на договорна клауза, дерогираща действието на чл. 87 от ЗЗД, който изисква писмено предизвестие за прекратяване. Чл. 54 от общите условия не предвижда, че при изпадане на абоната в забава договорът се прекратява автоматично, а само дава право на оператора да го прекрати, което той следва да направи по реда на чл. 87 от ЗЗД.

Съдържанието на договора не е спорно - той предвижда предоставяне на цифрови устройства и далекосъобщителни услуги - домашен телефон, интернет и мобилен телефон за срок от 21.08.2019 г. до 21.08.2021 г. при промоционални месечни такси, намалени спрямо редовните на оператора. Предвижда се в общите условия възможност за едностранно прекратяване от оператора поради неплащане, както и начисляване на неустойка при прекратяване в размер три месечни такси. Предвижда се предоставяне на оборудване, което след прекратяването на договора подлежи на връщане или на заплащане по ценовата листа на оператора, ако не бъде върнато в 30-дневен срок от прекратяването.

Общите условия на дружеството предвиждат заплащане на "обезщетение за обработка на просрочени задължения", определено като сумата, която се събира от крайни потребители, покрива направените от А1 разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания и се формира "на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, и за персонал".

Поради неплащане за период от 4 месеца (124 дни) мобилният оператор е приел договора за едностранно прекратен съобразно предвиденото в самия му текст, като не се твърди да е уведомил потребителката за това писмено или да и е дал подходящ срок за изпълнение.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Не следва да се сподели становището, че "дигиталният подпис", положен саморъчно върху сензорен екран било с инструмент за писане върху такъв екран, или с пръст, не представлява 2 подпис по смисъла на българското законодателство и в частност на чл. 147а, ал. 3 от Закона за защита на потребителите. След полагането му върху сензорния екран устройството съхранява данни не само за формата на положеното изображение (включително за удебеляване, изтъняване, прекъсване и т.н. на линиите, както при обикновен саморъчен подпис), но би могло, в зависимост от сложността на устройството, да съхранява в електронен вид дори данни за сила на натиска, скорост на изписване и подобни.

Изображението фактически представлява копие на саморъчен подпис, при което оригиналът не е предвидено да се съхранява (той изчезва с опресняването на сензорния екран), но в теорията и практиката се приема за разновидност не на саморъчния, а на електронния подпис, доколкото отговаря на дефиницията на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, към който препраща ЗЕДЕУУ - представлява също като други данни в електронна форма, които титулярът на подписа използва, за да се подписва, и които позволяват идентификацията му. Електронният подпис съобразно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ има правна сила, равностойна на тази на саморъчния подпис, ако това е уговорено между страните. По тази причина посочената от особения представител клауза не е нищожна, а дигиталният подпис, изображение на който се съдържа в електронния документ, има силата на всеки друг подпис, вкл. саморъчен. Ответницата е подписала договора и се е обвързала със задълженията, произтичащи от него. Колкото до възражението, че към изображението на подпис може да се прилепи произволен текст, който страната по договора не е имала воля да подпише - това се отнася до всеки подписан документ, вкл. до саморъчно подписания.

Възможността да бъде неавтентичен не го прави сам по себе си недопустимо доказателство.

При съмнение експертиза би следвало да отговори дали електронните данни са от характер еднозначно да идентифицират автора, за да представляват електронен подпис, и дали подписаният документ е автентичен. В настоящия случай не е налице такова съмнение.

Месечните абонаментни такси за мобилни услуги са уговорени в твърд размер и се дължат със самото изтичане на сроковете, докато услугата е била предоставяна.

Срокът на договора е изтекъл и с изтичането му договорът е прекратен, а оборудването не е върнато, поради което се дължи заплащането му.

Развалянето (прекратяването) поради неизпълнение на договорите обаче следва по общото правило на чл. 87 от ЗЗД да се извърши с писмено предупреждение и даване на подходящ срок за изпълнение, а ищецът не твърди и не установява да е било отправено такова предупреждение. Следователно договорите не могат да се считат за прекратени и неустойките за прекратяването им по вина на клиента не се дължат. Не се дължи и разликата между промоционалната такса и редовната такса, тъй като тя също става дължима с прекратяването.

Може да се предположи, че "обработката" на просрочени задължения също е свързана с определени разходи по уведомяването на длъжника за просрочията, съставянето на документи за тях и т.н., поради което няма основание да се счита клаузата от общите условия, предвиждаща заплащането и, за нищожна, а и няма такова възражение по делото.

Следва да се приеме за установено съществуването на задължения по главници в общ размер 3

1270,66 лв., от които 738,66 лв. месечни такси, 530 лв. цена на невърнати устройства и 2 лв. обезщетение за обработка на просрочени задължения, със съответната лихва за забава за периода, а за останалата част от главницата искът да се отхвърли.

Върху сумите за цената на невърнати устройства не следва да се начислява изцяло претендираната лихва за забава, тъй като част от периода, за който тя се претендира, е преди изтичането на двегодишния срок на договора - 21.08.2021 г. Лихва за забава за минал период следва да се присъди изцяло само за сумите на месечните такси и обезщетението за администриране на просрочени задължения, а за сумите за невърнати устройства - само за времето от 22.09.2021 г. (след изтичането на срока за връщане на устройствата) до 20.11.2023 г. Нейният размер е съответно 239,77 лв. и 126,66 лв., или искът за лихва за забава за минал период следва да се уважи до общ размер 366,43 лв.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ответницата З. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: с. Б., общ. С., ул. А. С. № ***, , ет./, ап. *** обл. П., дължи на кредитора "А1 България" ЕАД с ЕИК:

131468980 и адрес: гр. София, УЛ.КУКУШ (КИРИЛ ПЧЕЛИНСКИ) 1, сумата 377,67 (триста седемдесет и седем евро 67 цента), съответстваща на 738,66 лева, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за период от 26.10.2020 г. до 17.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 270,98 евро (двеста и седемдесет евро 98 цента), съответстваща на 530 лева, представляваща цена на невърнати устройства с изтичането на срока на договора, и 1,02 евро (два лева), представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, последните две включени в претенцията "общ размер на неустойки", както и сумата 187,35 евро(сто осемдесет и седем евро 35 цента), съответстваща на 366,43 лв., представляваща мораторна лихва върху сбора от горните главници за период от 21.11.2020 г. до 20.11.2023 г., като отхвърля иска за главницата на "общ размер неустойки" за разликата над 272 евро (532 лв.) до пълния предявен размер от 496,66 евро (971,38 лв.). За задължението е издадена заповед за изпълнение № 2148 от 22.11.2023 г. по ч.гр.д. 4170/2023 г. на РС - Пазарджик.

Осъжда З. А. И. да заплати на "А1 България" ЕАД разноски по заповедното производство в размер 38,01 евро (74,35 лв.).

Осъжда З. А. И. да заплати на "А1 България" ЕАД разноски по исковото производство в размер 347,32 евро (679,30 лв.).

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4