Решение № 4706 от 22.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4706 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330104364 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Б. П. П. против „Билд“ ЕООД положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***************** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 17.05.2022 г., с административен адрес ************************, който се намира на етаж ** в сграда с идентификатор № ************** с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта – *, с площ по документи 22, 15 кв.м., прилежащи части 2, 072 % ид.ч. от общите части на сградата, ниво *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: с идентификатор № **************, ************************, под обекта: няма и над обекта - ************************ и ************************ С Определение производството по делото е прекратено на основание чл. 232, ал. 1 ГПК в частта му по отношение на предявения при условията на евентуланост от Б. П. П., ЕГН **********, против „Билд“ ЕООД, ЕИК 1

115587152, осъдителен иск за заплащане на сумата от 7 631, 73 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в самостоятелен обект с идентификатор № ***************** ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.03.2023 г., до окончателното й изплащане, както и в частта по отношение на релевираното искане за постановяване на право на задържане по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № *****************до заплащане на подобренията в размер на сумата от 7 631, 73 лв.

Ищцата твърди, че на 25.03.2009 г. е придобила собствеността по отношение на апартамент № ** в поземлен имот представляващ УПИ ********** с площ от 280 кв., по отношение на обекти в който имот в полза на ответника било учредено право на строеж, включително и по отношение на гараж № ** и гараж № **. Твърди, че тъй като изпълнителят не е осъществил работата по сключените договори и е оставил сградата изградена в груб строеж, собствениците на самостоятелни обекти в сгради със свои средства довършват общите части на сградата, монтират асансьор, както и ВиК и ел. инсталации, като е издаден акт образец 15 и предстои издаване на акт образец 16 за сградата и въвеждането й в експлоатация. Тези действия били осъществени без участието на строителя „Билд“ ЕООД. Ищцата сочи, че по силата на постановление за възлагане от 30.10.2009 г. е придобила собствеността по отношение на гараж № **, който е заснет като имот с идентификатор № ************************ Сочи, че след като придобива собствеността по отношение на гараж № ** ищцата предприема редица строително-монтажни дейности и в съседния гараж № **, който е собственост от 2009 г. на ответника съгласно нотариалния акт за учредяване право на строеж. Твърди, че е възложила извършването на строителномонтажните дейности на своя ********** Д. П.П, на който е предала парични суми за закупуване на материали и строителство в размер от 7 631, 73 лв.

Твърди, че на 10.11.2009 г. е поставила входна гаражна врата, закупена от „Ролпласт“ ЕООД по отношение на процесния гараж № **, с което е ограничила достъпа до имота на всички трети лица и на собственика „Билд“ ЕООД. Твърди, че вратата е е монтирана от „Делта – 02“ ЕООД, за което е съставен приемо-предавателен протокол, като това се е случило със знанието и без противопоставянето на ответника и в присъствието на множество свидетели. Твърди, че от този момент ищцата владее имота като собствен.

2

Сочи, че единствено ищцата осъществява фактическа власт по отношение на недвижимия имот, свои същия и е ограничила достъпа до последния на всички трети лица. Твърди, че е демонстрирала намерението си да свои имота, като е изградила електрическа инсталация и е боядисала и шпакловала имота през м. март 2019 г. С предявяване на иска се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност на основание чл. 79 ЗС, упражнявана за периода от 2009 г. до 2023 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.

За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесния имот на наведеното основание – давностно владеене.

Наведеното от ищцата придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя.

Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене.

Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на владелеца - да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi.

Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик - титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказването, законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според 3 която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. Следователно доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори. Така – мотивите към Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Разпоредбата на чл. 68 ЗС не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл. 302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

Владението като фактическо отношение е постоянно, когато фактическата власт върху вещта няма случаен характер, а е израз на волята и разбирането на лицето - владелец, че вещта е собствена. За да се установи този признак, съдът изследва въпроса за трайното фактическо въздействие по отношение на вещта в съпоставка на факти за евентуалното владение на други лица, които препятстват претендиращият собствеността владелец. Въпрос на фактическа преценка на съда е дали действията на владелеца имат спорадичен (случаен, спонтанен) характер или са израз на осъзнато поведение, израз на воля да се държи и запази вещта сякаш по отношение на нея владелецът има вещно право. Постоянното владение не следва да се възприема като синоним на непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му.

Владението е непрекъснато, когато не е било прекъсвано за период подълъг от 6 месеца - арг. от чл. 81 ЗС.

4

Владението трябва да е несъмнено - т.е. да няма съмнение не само относно факта, че владелецът държи вещта но и за това, че я държи за себе си.

Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт единствено за себе си.

Владението е спокойно, когато не е установено с насилие и е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право - не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок, а е необхоД. предполагаемото от закона намерение за своене да бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост, като при наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл.

79, ал. 2 ЗС.

За уважаване на така предявения иск за собственост на наведеното оригинерно придобивно основание ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че е упражнявала давностно владение по отношение на процесния недвижим с намерението да го свои, считано от 2009 г. до момента на предявяване на иска. Намерението за своене на имота следва да е обективирано спрямо ответника.

От представения по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж и прехвърляне на дворното място № ********, том *, рег. № ********, дело ******/******** г. на нотариус ********** **********, по силата на който в полза на ответника „Билд“ ЕООД е прехвърлена собствеността по отношение на дворно място с площ от 280 кв.м., находящо се в ************************, съставляващ УПИ **********, като в полза на ответника е учредено правото на строеж по отношение на самостоятелни 5 обекти, включително гараж № **.

По делото е представен Акт за приемане на конструкцията от 12.05.2008 г., от който се установява, че към 12.05.2008 г. сградата е изградена в груб строеж.

От приложените по делото доказателства се установява, че ищцата е придобила собствеността по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор

№

************************ с адрес

************************ по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.10.2009 г. на частен съдебен изпълнител ********** ********-*********** с рег. № ********, както и собствеността по отношение на апартамент № **, ведно с изба № ** по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ********, дело № **** от 25.03.2009 г. на нотариус ******** *******.

От представената по делото скица на недвижимия имот се установява, че процесният недвижим имот, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***************** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 17.05.2022 г., с административен адрес ************************, който се намира на етаж ** в сграда с идентификатор № ************** с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта – *, с площ по документи 22, 15 кв.м., прилежащи части 2, 072 % ид.ч. от общите части на сградата, ниво *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: с идентификатор № **************, ************************, под обекта: няма и над обекта ************************ и ************************ Следователно установява се, че ищцата е собственик на оригинерно придобивно основание – постановление за възлагане, на съседния на процесния обект, представляващ гараж № ** с идентификатор № ************************